ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 476
София, 02.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 7585/2013 год.
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. „Д. ” със седалище в [населено място] срещу решение от 19.6.2013 г, постановено по гр.дело № 2471/2013 г на Софийски градски съд, Гражданска колегия, Второ „Б”-отделение, с което е обезсилено решение от 2.11.2012 г на СРС, 68 състав по гр.дело № 28739/11 г и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
С първоинстанционното решение съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от Р. Г. Д. срещу Д. „Д. ” към Министерски съвет предявените установителни искове по чл.422 ГПК вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.31 ал.2 от ЗС и чл.86 ал.1 от ЗЗД за установяване със сила на присъдено нещо, че ответната А. й дължи сумата 17 600 лв обезщетение за ползване в периода 16.2.2006 г-16.2.2011 г и лихва върху тази главница в размер на 3000 лв за периода 16.2.2006 г-16.2.2011 г за притежаваната от Д. ? ид.част от апартамент № в [населено място], на [улица], вх., ет., .
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с оглед изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, СРС се е произнесъл по непредявен иск.Приел е ,че предявеният иск е с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД, а не по чл.31 ал.2 от ЗС, поради което постановеното първоинстанционно решение е процесуално недопустимо.
В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалния и материалния закон.
Ответницата по касационната жалба Р. Г. Д. чрез процесуалния си представител адв.Г. оспорва подадената касационна жалба.Подържа, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, респ. че касационната жалба е неоснователна, а решението законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Като взе предвид изложеното по- горе, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира следното :
Съгласно задължителните разрешения, дадени с ТР 1 от 19.2.2010 г на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г на ОСГК в касационното производство в стадия на селектиране на касационните жалби следва да намери приложение т.10 от ТР 1/2001 г на ОСГК и ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта му ще се реши с решението по същество на подадената касационна жалба.
С оглед на изложеното въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид което Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.6.2013 г, постановено по гр.дело № 2471/2013 г на Софийски градски съд, Гражданска колегия, Второ „Б”-отделение, с което е обезсилено решение от 2.11.2012 г на СРС, 68 състав по гр.дело № 28739/11 г и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът Д. „Д. ” със седалище в [населено място] да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 412 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство по жалбата ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.