ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 873
София, 24.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
ч.гр.дело № 6586/2014 год.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от М. Д. Б. от [населено място], чрез процесуалните му представители адв.Ц. и Р. срещу определение № 1003 от 7.5.2014 г, постановено по ч.гр.дело № 1293/2014 г на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено определение № 467 от 10.10.2014 г по гр.дело № 10032/13 на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 7 състав, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения от М. Д. Б. срещу [фирма] и С. Г. Б. иск по чл.24 ал.4 от СК.
В частната жалба се подържа, че определението е неправилно и противоречи на процесуалния и материалния закон поради което следва да бъде отменено, а делото върнато на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по така предявените искове с правно основание чл.24 ал.4 от СК.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК се сочи касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.Подържа, че процесуалноправния въпрос „спазването на срока по чл.24 ал.4 от СК за предявяване на този иск представлява ли въпрос по допустимостта или по неговата основателност” е разрешен в противоречие с определение № 372 от 14.11.2008 г по ч.гр.дело № 413/2008 г на ВКС, Търговска колегия.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от М. Д. Б. срещу [фирма] и С. Г. Б. искове с правно основание чл.24 ал.4 от СК за прогласяване на нищожността на договор от 23.12.2005 г, обективиран в нотариален акт № , т., нот.дело № г, сключен между [фирма] и съпругата му С. Б., с който същата е учредила договорна ипотека върху недвижим имот-апартамент в [населено място], представляващ съпружеска имуществена общност, поради липса на изразено от него като съпруг, съгласие за сключване на сделката.
С определение № 467 от 10.1.2014 г, Първо гражданско отделение, 7 състав е прекратено производството по исковете поради недопустимост, като предявени след изтичане на установения в чл.24 ал.4 от СК преклузивен срок.
С определението, чиято касация се иска въззивният съд е приел, че в разглеждания случай предмет на исковете по чл.24 ал.4 от СК е прогласяване на относителната недействителност на осъществена от съпруга сделка с вещно право върху имот, представляващ съпружеска имуществена общност, поради липса на съгласие от страна на другия съпруг.Приел, е, че съгласно разпоредбата на чл.24 ал.4 от СК разпореждането с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено от г е оспоримо, като неучаствалия в сделката съпруг може да го оспори по исков ред в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от извършването му.Предвидените срокове са преклузивни, поради което изтичането им води до погасяване на правото да се претендира относителната недействителност на осъществените без съгласието на съпруга сделки на разпореждане с вещни права върху вещи, предмет на СИО.Тъй като с предявените през 2013 г искове се атакува сделка, сключена през 2005 г след изтичане на пределния тригодишен срок по чл.24 ал.4 от СК ищецът не разполага с право на иск за оспорването й, поради което предявения е недопустим.
ВКС намира, че не е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК тъй като поставения въпрос е разрешен не в противоречие а в пълно съответствие със задължителната практика на ВКС, обективирана в определение № 289 от 17.04.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1263/2014 г., III г. о., ГК и определение № 285/2012 г. по ч. гр. д. № 296/2012 г. II г. о. ВКС, постановени по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика по въпроса за характера на тригодишния срок по чл. 24, ал. 4 СК /2009 г./ С тези определения е прието, че както отмененият Семеен кодекс от 1985 г., така и действащият Семеен кодекс, в сила от 1.10.2009 г. регламентират сделката, с която единия съпруг се разпорежда с общ недвижим имот, като относително недействителна спрямо неучаствалия в сделката съпруг, както и шестмесечен срок от момента на узнаването за предявяване на конститутивния иск от момента на узнаването.Прието е, че промяната, въведена със Семейния кодекс, в сила от 1.10.2009 г., се състои във въвеждането и на пределен срок, в който неучаствалия в сделката съпруг може да я оспори, а именно три години от сключването й. Прието е също, че сроковете са преклузивни и не подлежат на спиране и прекъсване и след изтичането им разпоредителната сделка поражда действие и за неоспорилия я съпруг, без значение кога е узнал за разпореждането. Независимо кога е осъществена сделката, с която единия съпруг се е разпоредил с общ недвижим имот, щом бракът не е бил прекратен към 1.10.2009 г., то неучаствалия в разпореждането съпруг може да оспори сделката само в сроковете по чл. 24, ал. 4 СК, като тригодишният срок тече от момента на сделката, дори и тя да предхожда влизането в сила на Семейния кодекс. Предявеният след изтичане на пределния преклузивен срок иск е процесуално недопустим.
С приложеното от жалбоподателя определение съдът не се е произнесъл по идентичен процесуално правен въпрос и същото въобще не касае иск по чл.24 ал.4 от ГПК поради което е неотносимо към спора.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на определението на Великотърновския апелативен съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1003 от 7.5.2014 г, постановено по ч.гр.дело № 1293/2014 г на Софийски апелативен съд, Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.