5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 994
София, 25.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 3430/2014 год.
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. П. А. в качеството му на управител на СД „Е.-А., Ж. и сие” със седалище в [населено място] чрез процесуалния му представител адв.К. А. срещу решение № 26 от 28.2.2014 г, постановено по гр.дело № 20/2014 г на Ямболски окръжен съд, Гражданска колегия, 1 състав, с което е потвърдено решение № 696/25.11.2013 г на Ямболски районен съд по гр.дело № 706/13 г.С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от СД „Е.-А., Ж. и сие” срещу ЧСИ П. Ц. Р., с рег.№835 по регистъра на КЧСИ с район на действие ОС-С. обективно съединени искове по чл.74 ал.1 от ЗЧСИ за присъждане на обезщетение в размер на 9 000 лв, представляващо причинени имуществени вреди от неправомерните действия на частния съдебен изпълнител и сумата 9 000 лв пропуснати в резултат на тези действия ползи.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, нарушение на процесуалния и материалния закон.
Ответникът по касационната жалба П. Ц. Р. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор.Подържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.Респ.подържа, че подадената касационна жалба е неоснователна, а решението правилно поради което следва да бъде потвърдено.
Третото лице-помагач [фирма] не взема становище по касационната жалба.
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Предявеният иск е с правно основание чл.74 ал.1 от ЗЧСИ.
Установено е от фактическа страна, че СД „Е.-А., Ж. и сие” , представлявано от управителя си А. П. А. е длъжник по изпълнително дело № 201283504000218 по описа на ЧСИ П. Р. с рег.№ 835 по регистъра на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд-Сливен.На 28.2.12 г ЧСИ е изпратил на длъжника призовка за доброволно изпълнение и е наложил запор върху банковата сметка на събирателното дружество в [фирма] за сумата 13 289, 15 лв, а на ТД на НАП [населено място] е изпратено съобщение за започнато принудително изпълнение срещу ищеца.Последният е получил призовката за доброволно изпълнение на 5.3.12 г ,а на 7.3.12 г и е платил по банков път по сметка на ЧСИ П. Р. сумата 13 319, 21 лв.На 9.3.12 г ЧСИ Р. е получила съобщение от ТД на НАП-гр.Пловдив за това, че ищцовото дружество има публични задължения в размер на 522, 66 лв. С протокол от 23.3.12 г Р. е разпределила постъпилата сума от 13 319, 21 лв, като е наредила плащане на 1 177, 02 лв в полза на ЧСИ, сума в размер на 522, 66 лв в полза на ТД на НАП и сума в размер на 11 619, 53 лв в полза на взискателя.След извършване на тези погашения за ищеца е останало задължение в размер на 588, 13 лв. Длъжникът е поискал прекратяване на изпълнителното производство поради изплащане на дълга в срока за доброволно изпълнение.Съдия-изпълнителят го е уведомил с разпореждане от 23.4.12 г, че след изплащане на останалото за погасяване задължение в размер на 588, 13 лв ще бъдат налице основанията прекратяване на изпълнителното дело и за вдигане на запора.С протокол от 15.5.12 г постъпилата сума от 588, 13 лв е била разпределена като сумата 539, 30 лв е преведена по сметка на взискателя, а сумата 48, 83 лв –в полза на ЧСИ.По удостоверение на НАП от 7.3.12 г дружеството е имало публични задължения в размер на 522, 66 лв, а по удостоверение на НАП от 3.5.12 г дружеството няма публични задължения. На 10.5.12 г запорът върху сметката на длъжника е вдигнат от ЧСИ.Видно от акт за прихващане и възстановяване от 18.5.12 г на ТД на НАП-гр.Пловдив на ищцовото дружество е възстановена сумата 519, 01 лв, платена към бюджета по образуваното изпълнително дело, тъй като сумата е недължима.Отразено е, че в подадената от НАП информация за наличие на публични вземания е допусната техническа грешка.
От правна страна въззивният съд е приел, че отговорността по чл. 74, ал. I ЗЧСИ е налице когато има неправомерни действия на ЧСИ настъпилата вреда, причинена при изпълнение дейността на ответницата и причинна връзка.Прие е, че претърпените от ищцовото дружество вреди не са причинени от процесуално незаконосъобразни действия на ЧСИ в служебното й качество.Не е налице соченото от ищеца увреждащо действие-отказ на ЧСИ да вдигне запора и прекрати изпълнителното производство, след като в срока за доброволно изпълнение ищецът е превел посочената в П. сума.ЧСИ прекратил изпълнителното производство и вдигнал запора веднага след превеждане на сумата от длъжника, тъй като в резултат на допусната от служители на НАП техническа грешка е посочено, че длъжника по изпълнението има публични задължения в размер на 522,66 лв..Въз основа на изложеното въззивният съд е приел, че ответницата не е извършила неправомерни действия, и не може да отговаря за действията на НАП, поради което не може да бъде ангажирана отговорността й по реда на чл.74 ал.1 от ЗЧСИ.Доколкото за ищеца са настъпили вреди те не са в причинна връзка с действията на съдия изпълнителя.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът е посочил касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.Подържа, че следните въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото 1/Има ли законов срок в който ЧСИ следва да вдигне наложените запори, както и длъжен ли е ЧСИ да редуцира наложения запор върху банковата сметка при доброволно изпълнение до размера на остатъка от дълга или до размера на публичните задължения, ако има такива. 2/От кого следва да се носи отговорността за вреди при извършено от НАП погрешно удостоверяване за наличие на публични вземания : от държавата или от ЧСИ.В този случай не следва ли изпълнението да продължи своя ход само по отношение на присъединения взискател- държавата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение.
Основното съображение на въззивния съд, за да приеме, че предявеният иск е неоснователен е, че липсват неправомерни действия от страна на съдия – изпълнителя, поради което не може да бъде ангажирана отговорността му по реда на чл.74 от ЗЧСИ. Запорът не е вдигнат до удовлетворяване в цялост вземането на взискателя.Обстоятелството, че НАП е извършило погрешно отразяване за дължимост на публични задължения стои извън поведението на частния съдебен изпълнител, който е спазил процесуалния закон. За да бъде допуснато касационно обжалване е необходимо касаторът да обоснове в изложението към касационната си жалба, че този обуславящ правните изводи на съда въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /т. 1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/. В изложението към подадената от касатора жалба обаче е посочен въпрос, свързан с това в какви срокове следва да бъде вдигнат или съответно редуциран наложения запор след извършено в срока за доброволно изпълнение плащане, което може да е недостатъчно за погасяване на целия дълг. В случая този въпрос не е обуславящ крайния изход на спора.Запорът не е вдигнат, тъй като извършеното от длъжника плащане в срока за доброволно изпълнение не е било достатъчно за погасяване вземането на взискателя, предвид факта, че част от сумата е разпределена за погасяване на публични задължения.Макар и недължими тези задължения са били отразени в изпратеното от НАП удостоверение, което ЧСИ не е могъл да игнорира, а е следвало да съобрази. Следователно първият поставен от касатора въпрос не може да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Вторият изведен в изложението въпрос за това следва ли държавата да отговаря за действията на НАП не е обсъждан в обжалваното решение, не е част от решаващите мотиви на съда, поради което не обосновава наличието на основната предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК-наличие на материалноправен или процесуално правен въпрос отговорът, на която има значение за крайния изход на спора.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат деловодни разноски, защото такива не са поискани и направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.
Воден от горните мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 26 от 28.2.2014 г, постановено по гр.дело № 20/2014 г на Ямболски окръжен съд, Гражданска колегия, 1 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.