РЕШЕНИИЕ
№ 166
София, 21.08.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря Юлия Георгиева
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 4468/2014 год.
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място] чрез процесуалния му представител адв.В. С. от АК Варна срещу решение № 587/17.4.14 г по описа на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение по гр.д. № 586/14 г, с което е потвърдено решение № 298 от 22.1.14 г по гр.дело № 14165/13 г по описа на Варненски районен съд в частта, с която са уважени предявените от М. К. Н. срещу [фирма] искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 от КТ за сумата 472, 10 лв.С въззивното решение е отменено решението на Варненски районен съд в частта, с която искът по чл.225 ал.1 от КТ е отхвърлен за разликата над сумата 472, 10 лв до сумата 508, 80 лв и на ищцата е присъдена сумата 36, 70 лв на основание чл.225 ал.1 от КТ, представляваща част от дължимото обезщетение за оставане без работа в периода 29.7.13 г-25.9.13 г.
С определение № 48 от 13.1.2015 г постановено по гр.дело № 4468/14 г, ВКС, Четвърто гражданско отделение не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която са уважени предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ.
Въззивното решение е допуснато до касационен контрол на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК в частта, с която е уважен иска по чл.344 ал.1 т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ по материалноправния въпрос „има ли работника право на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за времето през което е ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност поради заболяване и има ли обезщетението по чл.162 ал.3 от КТ значение за определяне на размера на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ”.
Отговор на поставените въпроси е заден по задължителен за съдилищата начин с решение № 323 от 28.6.2011 г по гр.дело № 784/2010 г на ВКС.С това решение е прието, че изхождайки от естеството на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ, което е предназначено да обезщети работника при определен вид имуществени вреди-пропуснати ползи за реализиране на доходи от труда, който същият би положил, ако не беше факта на незаконното уволнение.Когато причинна връзка между този факт и пропуснатите ползи няма, обезщетението не се дължи.Такъв е случаят, когато работникът е започнал друга, по-добре платена работа при друг работодател по безсрочен трудов договор.В този случай работодателят, извършил незаконното уволнение, не дължи обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ, тъй като прекъсва причинната връзка между незаконното уволнение и пропуснатите ползи да се реализират доходи от труд по договора, прекратен незаконно.Аналогичен е и случая, в който работникът, в рамките на шестмесечния период след уволнението изпадне в състояние на временна неработоспособност.За времето на този отпуск работникът не пропуска възможност да реализира доходи от труда си, тъй като поначало той е в такова състояние, което не му позволява да полага труд.Прекъсва се причинната връзка между незаконното уволнение и вредите.За този период, в който е временно нетрудоспособен работникът има право на обезщетение по чл.162 ал.3 от КТ, но не и на трудово възнаграждение.В случаите, когато е получавал такова обезщетение и е бил незаконно уволнен, работникът няма право на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за периода на временната неработоспособност.
С оглед дадения отговор на поставените материално правни въпроси, касационната жалба следва да бъде приета за основателна.
Въззивният съд е приел, че предмет на делото са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и т 3 от КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ.Ищцата М. К. Н. е работила в хранителен магазин на ответното дружество на длъжност „продавач-консултант” за времето от 4.7.2013 г до 15.7.2013 г, когато депозирала до управителя молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и болничен лист за разрешен отпуск по болест в периода 15.7.2013 г-27.7.2013 г.На 28.7.2013 г Н. не се явила на работа, а в магазина, посочен като нейно работно място представила втори болничен лист за времето до 13.8.2013 г, а след него и трети болничен лист-за времето от 13.8.13 г до 11.9.13 г.При тези доказателства въззивният съд е приел, че на подадената на 15.7.2013 г от ищцата молба за напускане по взаимно съгласие, работодателят-ответник е поставил резолюция за съгласие още на следващия ден, но това съгласие не е доведено до знанието на насрещната страна по правоотношението.Приел е, че в срока по чл.325 ал.1 т.1 от КТ работодателят не отговорил писмено дали приема направеното от ищцата предложение за прекратяване, поради което не е постигнато взаимно съгласие, а уволнението на Н., извършено на посоченото основание е незаконосъобразно.Искът по чл.225 ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение за незаконно уволнение за времето от 29.7.13 г до 25.9.13 г е уважен до размера на сумата 508, 80 лв.Тази сума е определена като разлика между обезщетението в размер трудовото възнаграждение, което ищцата би получила и обезщетението за временна нетрудоспособност.Решението в частта, с която исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ са уважени не е допуснато до касационен контрол.
За времето през което работникът/служителят е бил временно нетрудоспособен, същият не е могъл да получава трудово възнаграждение именно поради обстоятелството, че е бил нетрудоспособен.Като е приел друго въззивният съд е постановил акта си в противоречие с материалния закон-касационно основание по чл.281 т.3 от ГПК, поради което в тази част обжалваното решение подлежи на отмяна.Липсва необходимост от повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция.
От фактическа страна по делото е установено, че уволнението на ищцата, извършено със заповед № 5/29.7.13 г на основание чл.325 т.1 от КТ е признато за незаконно и е отменено, а Н. е възстановена на преди заеманата длъжност.Установено е, че в периода от 30.7.13 г до 26.9.13 г ищцата не е започнала работа по трудово правоотношение при друг работодател.Установено е обаче, че в периода 30.7.13 г до 11.9.13 г същата е била временно нетрудоспособна и й е бил разрешен отпуск по болест поради общо заболяване по три последователно представени болнични листове.За този период работникът/служителят има право на обезщетение по чл.162 ал.3 от КТ, но без оглед получил ли е такова, няма право на трудово възнаграждение.За същият период ищцата е била неработоспособна и не е могла да реализира доходи от труда си, дори да не е била незаконно уволнена.Това означава, че за времето от датата на незаконното уволнение до датата на отпадане състоянието на временна нетрудоспособност-11.9.13 г работникът/ служителят няма право на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ, тъй като няма причинна връзка между противоправното поведение на работодателя и неполученото трудово възнаграждение за този период.По същата причина не се дължи и разликата между полученото от НОИ обезщетение и трудовото възнаграждение.Без значение е и факта, че обезщетение от НОИ по последния болничен лист не е заплатено на ищцата.Както бе прието по-горе с оглед отговора, даден на поставения материалноправен въпрос работникът/ служителят има право на обезщетение по чл.162 ал.3 от КТ, но без оглед получил ли е такова, няма право на трудово възнаграждение, тъй като предвид състоянието на временна нетрудоспособност, не би могъл да полага труд по трудово правоотношение.
Ищцата има право на обезщетение за оставане без работа за времето от 12.9.13 г до 25.9.13 г или /10 работни дни/, тъй като в този период от време е налице причинна връзка между претърпените вреди и незаконното уволнение.При месечно трудово възнаграждение, съгласно заключението на вещото лице в размер на 364, 70 лв : 20 дни и умножено по 10, обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ възлиза на сумата 182, 23 лв.В останалата част до пълния предявен размер от 508 лв искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.Искът се явява основателен за времето от 12.9.13 г до 25.6.13 г в размер на 182, 35 лв и в тази част въззивното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция на касатора следва да бъдат присъдени разноски с оглед отхвърлената част по един от трите обективно и субективно съединени иска по чл.344 ал.1 т.1 и 3 от КТ или сумата 200 лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 587/17.4.14 г по описа на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение по гр.д. № 586/14 г в частта, с което [фирма] е осъдено да заплати на М. К. Н. сумата 182, 35 лв, представляваща обезщетение за незаконно уволнение за времето от 12.9.13 г -25.9.13 г, ведно със законната лихва, считано от 26.9.13 г до окончателното плащане на основание чл.344 ал.1 т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ.
ОТМЕНЯВА въззивното решение № 587/17.4.14 г по описа на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение в частта, с която предявеният от М. К. Н. срещу [фирма] иск по чл.225 ал.1 от КТ е уважен за разликата над сумата 182, 35 лв до сумата 508 лв и периода от 30.7.13 г до 11.9.13 г и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. К. Н. срещу [фирма] иск по чл.225 ал.1 от КТ за разликата над сумата 182, 35 лв до сумата 508 лв и периода от 30.7.13 г до 11.9.13 г.
ОСЪЖДА М. К. Н. да заплати на [фирма] на основание чл.78 ал.3 от ГПК, разноски сторени пред ВКС с оглед крайния изход на спора в размер на 200 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.