ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 431
София, 09.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
ч.гр.дело № 2138/2014 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] чрез пълномощника му адв.Н. А. срещу определение № 61 от 27.2.2014 г, постановено по ч.гр.дело № 52/2014 г на Видински окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 18.3.2013 г, по гр.дело № 1304/2010 г на Видински районен съд за връщане на въззивна жалба № 1148/1.2..2013 г срещу решение № 531 от 24.12.2012 г по гр.дело № 1304/2010 г по описа на Видински районен съд, 5 граждански състав.С частната жалба се подържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно.Иска се отмяната му и връщане на делото за администриране на подадената въззивна жалба.
Съставът на ВКС, Четвърто отделение на гражданската колегия, намира частната касационната жалба за процесуално недопустима, на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 274, ал. 4 от ГПК.
По отношение на допустимостта на касационното обжалване на определенията, разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК препраща към разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, като определения по дела, решенията по които не подлежат на обжалване, също не подлежат на касационно обжалване. В разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК предвижда критерий, който изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като се касае за установен минимален праг на цена на иска от 5000 лева. Разпоредбата е императивна и съгласно нея не подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд, с цена на иска под 5000 лева.
По делото на л.46 от производството пред районния съд е приложено писмо № 11-00-90-13 от 30.8.10 г на началник сектор „Местни данъци и такси”, с което уведомява съда, че съгласно данъчната оценка на недвижимия имот за 6 000 кв.м от имот, представляващ широколистна гора- , целия от 21 512 кв.м в землището на [населено място], м.” възлиза на 2131, 33 лв. Тази сума, съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК е и цена на предявени ревандикационен иск по чл.108 от ЗС, което обосновава извода на съда, че обжалването пред касационната инстанция е недопустимо, поради цена на предявените искове под 5000 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 274, ал. 4 във вр. с чл. 280, ал. 2 от ГПК, състав на ВКС, Четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационната жалба, подадена от [фирма] чрез пълномощника му адв.Н. А. срещу определение № 61 от 27.2.2014 г, постановено по ч.гр.дело № 52/2014 г на Видински окръжен съд.
Определението може да се обжалва по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК, в едноседмичен срок пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.