ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 758
София, 20.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 5943/2014 год.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Т. П. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв.К. М. от САК срещу определение № 367 от 23.6.2014 г по гр.дело № 1890/14 г на Върховният касационен съд, Първо Гражданско отделение.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба на Н. П. вх.№ 333 от 4.2.2014 г срещу определение № 21 от 14.1.2014 г по в.ч.т.д № 253/13 г по описа на Силистренски окръжен съд и е прекратено производството по нея.
Частната жалба, по която е образувано настоящото частно гражданско производство, е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на обжалване акт на ВКС и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания, че обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба [фирма] не взема становище по нея.
От данните по делото се установява следното :
С определение № 21 от 14.1.2014 г на Силистренски окръжен съд, Търговски състав по в.ч.гр.дело е потвърдено разпореждането за незабавно изпълнение на заповед № 1701/5.4.12 г по ч.гр.дело № 666/12 на Силистренски районен съд.
За да намери, че частната жалба е недопустима и за да я остави поради това без разглеждане, съставът на Първо гр. отд. на ВКС е приел, че атакуваното с нея определение на въззивния съд не подлежи на обжалване. В тази връзка са изложени съображения, че съгласно чл. 274, ал. 1 от ГПК срещу определенията на съда могат да се подават частни жалби в два случая – когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и когато обжалването му е изрично предвидено в закона. Прието е и че съгласно т.8 на ТР № 4/13 г от 18.6.14 г по тълк.дело № 4/13 г на ОСГКТ, ВКС приема, че въззивните определения, постановени в заповедното производство не подлежат на касационно обжалване.Приел е,че заповедното производство е самостоятелно и специално производство пред съд, насочено да създаде съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни вземания.То не представлява „друго производство” по смисъла на чл.274 ал.3 т.2 от ГПК и доколкото касационно обжалване на постановените в това производство въззивни определения не е изрично предвидено в съответствие с дадените в т.8 на ТР № 4/13 г от 18.6.14 г по тълк.дело № 4/13 г на ОСГКТ указания следва да се приеме, че определението на въззивния съд, с което е потвърдено разпореждането за незабавно изпълнение не подлежи на касационно обжалване.
Частната жалба е неоснователна.
Тъй като оставената без разглеждане с обжалваното определение на ВКС, частна жалба е подадена срещу определение на въззивния съд, което не подлежи на самостоятелно обжалване – не попада в никоя от хипотезите на т. 1 или т. 2 на чл. 274, ал. 1 от ГПК, тя е процесуално недопустима.Обжалваното определение, в което е прието същото, е постановено е в пълно съответствие с процесуалния закон с дадените в т.8 на ТР № 4/13 г от 18.6.14 г по тълк.дело № 4/13 г на ОСГКТ на ВКС указания, следва да се приеме, че определението на въззивния съд следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 367 от 23.6.2014 г по гр.дело № 1890/14 г на Върховният касационен съд, Първо Гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2.