ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 689
София, 23.09.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 3924/2014 год.
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. И. Г. от [населено място] чрез назначения му от съда особен представител адв.Н. Ж.-В. срещу определение от 5.2.2014 г, постановено по гр.дело № 14531/2013 г на Софийски градски съд, ГК, Четвърти „В” състав, с което е върната като процесуално недопустима-просрочена, подадената от него въззивна жалба вх.№ 5722/14.8.2013 г срещу решение от 11.7.2013 г по гр.дело № 4598/13 г на СРС, 88 състав.
В частната жалба се подържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно.Твърди се, че жалбоподателят не е получил поисканата от съда правна помощ, което е опорочило постановения съдебен акт.Отделно от това първоинстанционният съд не му е разяснил от кой момент тече срока за обжалване на постановеното решение, което е станало причина жалбоподателят да го пропусне.
Върховният касационен съд, тричленен състав на Четвърто гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Атакуваното определение е правилно и законосъобразно поради което следва да бъде потвърдено.
Със заповед от 22.1.2013 г, издадена по гр.дело №1204/13 г, от СРС, Трето ГО, 82 състав длъжникът Н. И. Г. е осъден да заплати на [фирма] сумата 1299,89 лв, доставена от дружеството топлинна енергия за периода м.април 2010 г-м.април 2012 г, ведно със законната лихва, мораторна лихва в размер на 164, 69 лв за периода 31.5.10 г-17.2.12 г и 129, 29 лв разноски по делото.Длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение на парично задължение и на 15.3.13 г [фирма] е предявила иск за установяване на вземането си.В първото проведено по делото съдебно заседание на 11.7.13 г ответникът Г. се е явил лично и е заявил, че признава задължението си, но е пенсионер по болест и затова не е имал финансовата възможност да го заплати.При това положение първоинстанционият съд е постановил решение при признание на иска, обективирано в протокола от съдебно заседание на 11.7.13 г , с което е осъдил Н. И. Г. да заплати на ответното дружество исковите суми.Обявил е че решението му подлежи на обжалване в двуседмичен срок.
На 14.8.2013 г Г. е подал жалба срещу решението, озаглавена от него „отговор” с която заявява, че оспорва по размер присъдените суми.
С обжалваното определение жалбата е върната като процесуално недопустима-просрочена.Определението е връчено на жалбоподателя на 17.2.14 г На 25.2.14 г същият е подал молба за правна помощ, която му е предоставена от съда с определение от 19.3.14 г.САК е определил служебен защитник адв.Н. Ж.-В., която е изготвила частната жалба.
Обжалваното определение е изцяло съобразено с процесуалния закон.Жалбоподателят е направил искане за предоставяне на правна помощ след постановяването на съдебното решение и е получил такава за изготвяне на частната жалба, по която е образувано настоящото производство.Началният момент, от който тече срока за обжалване е този, посочен в съдебното заседание, в което е даден ход за разглеждане на спора по същество и той е определен от закона като двуседмичен.В този срок жалпободателят не е подал въззивна жалба, а подадената в последствие въззивна жалба вх.№ 5722/14.8.2013 г е процесуално недопустима и законосъобразно е върната от съда като просрочена.
Поради това определението на окръжния съд следва да бъде потвърдено.
Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 5.2.2014 г, постановено по гр.дело № 14531/2013 г на Софийски градски съд, ГК, Четвърти „В” състав, с което е върната като процесуално недопустима-просрочена, въззивна жалба вх.№ 5722/14.8.2013 г, подадена от Н. И. Г. срещу решение от 11.7.2013 г по гр.дело № 4598/13 г на СРС, 88 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.