ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 372
София, 21.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
ч.гр.дело № 2635/2014 год.
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на БГ [фирма], Д. Н. Р., М. Д. Р. и Н. С. Р. срещу определение № V-3312 от 27.12.2013 г, постановено по гр.дело № 2227/2013 г на Бургаски окръжен съд, Гражданска колегия, 5 въззивен състав в частта, с която са върнати частните жалби на БГ [фирма], Д. Н. Р., М. Д. Р. и Н. С. Р., подадени срещу заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 3267/28.6.2013 г, издадена по ч.гр.дело № 5196/13 г по описа на РС Бургас.В частната жалба се подържа, че определението на въззивния съд, с което са върнати частните жалби на четиримата длъжници е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото върнато на съда за произнасяне по тях.Подържа се, че юридическия факт от който произтича задължението на длъжниците е един и същ и представлява договор № 4397 от 28.5.2008 г за кредитен лимит по международни кредитни карти M. B., а банката-кредитор е насочила вземането си срещу всички солидарни длъжници, които дължат една и съща престация, поради което подадената от тях частна жалба ползва всички и дължимата държавна такса е една.Такава не следва да бъде събирана от всеки от частните жалбоподатели-съдлъжници.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Върховният касационен съд, тричленен състав на Четвърто гр. отделение, като прецени оплакванията в частните жалби и данните по делото, намира следното:
За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че в заповедното производство правото на жалба принадлежи на всеки от длъжниците и всеки преценява дали да го упражни.Упражнявавено му от един от солидарните длъжници не ползва всички.Следователно когато всички длъжници са подали жалба, всеки един от тях следва да изпълни изискванията за редовност но своята жалба независимо, че тя е инкорпорирана в рамките на общата такава.Т.е касае се за множество жалби по всяка от които се дължи самостоятелна държавна такса.
Определението е правилно.
Всеки от съдлъжниците има самостоятелно материално правно положение както в исковото така и в заповедното производство, а произнасянето на съда по отношение на тях може да е различно.Те са солидарни длъжници и спрямо всеки от тях кредиторът може самостоятелно да търси изпълнение на вземането си.Подаденото от единия от тях възражение не ползва останалите, а подадената от всеки от тях частна жалба трябва да отговаря на изискванията за редовност в това число и внесена държавна такса.
Следователно обжалваното определение е съобразено с процесуалния закон и следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № V-3312 от 27.12.2013 г, постановено по гр.дело № 2227/2013 г на Бургаски окръжен съд, Гражданска колегия, 5 въззивен състав в частта, с която са върнати частните жалби на БГ [фирма], Д. Н. Р., М. Д. Р. и Н. С. Р., подадени срещу заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 3267/28.6.2013 г
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.