РЕШЕНИИЕ
№ 100
София, 21.08.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря Юлия Георгиева
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 5458/2014 год.
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. М. И. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв.Е. П. срещу решение № 141 от 5.6.2014 г, по гр.дело № 123/14 г на Габровски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 593 от 13.1.2014 г по гр.дело № 501/13 г на Габровски районен съд,С първоинстанционното решение С. М. И. е осъден да заплати на К. Й. К. сумата 5009 лв /по предявен частичен иск от общ размер 15 009 лв/, която сума представлява обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие извършено от ответника неправомерно деяние-продажба на 3 бр.хромникелови вани, на основание чл.45 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 8.3.13 г до окончателното плащане.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е недопустимо, респ.неправилно, като постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон.Подържа се, че дадената от съда правна квалификация не съответства на изложените в исковата молба факти, а указанията за разпределение на доказателствената тежест в доклада по чл.146 от ГПК са неточни и неправилни.Подържа се, че тези процесуални нарушения са били обективирани във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, но окръжния съд в противоречие с т.2 от ТР № 1/13 г на ОСГТК не е осигурил приложението на императивна материално-правна норма и не е дал указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта от ангажиране на съответните доказателства.
Ответникът по касационната жалба К. Й. К. оспорва същата, по съображения, изложени в писмен отговор.Подържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно поради, което следва да бъде потвърдено.
От данните по делото се установява следното :
В исковата молба ищецът К. Й. К. подържа, че е бил собственик на 3 бр.хромникелови корита с размери 3,5/2,09 м, които е закупил от дружество [фирма].През лятото на 2010 г К. наел ответника С. М. И. да ги превози.Последният ги разтоварил на една от улиците в кв.В., в [населено място], пред имот № 14.През м.септември 2010 г ищецът установил, че коритата са изчезнали, а след разговор с ответника узнал, че последният ги е продал на трети лица.К. подържа, че ответникът се е разпоредил със собствените му вещи без неговото знание, съгласие или упълномощаване.Предвид това поведение на ответника, К. подал жалба до прокуратурата, като била образувана преписка № 1541/2010 г по описа на Районна прокуратура-Г..По преписката била изготвена оценъчна експертиза, съгласно чието заключение отчуждените вещи били оценени на сумата 18 009 лв.Ответникът му възстановил само 4 500 лв.Предвид изложеното ищецът претендира разликата между действителната пазарната стойност на продадените вещи, с която ответникът се е обогатил и получената от собственика на вещите сума в размер на 4500 лв.Предявява иска си за сумата 5 009 лв-частичен иск от общ размер на сума 13 009 лв, ведно със законните последици.
Ответникът е оспорил иска с твърдение, че процесните вещи били негодни за употреба и представлявали единствено вторични суровини.Твърди, че е продал коритата за сумата 5 500 лв, която е добра цена за вещи, представляващи скраб, като е платил на ищеца сумата 4 500 лв и за себе си оставил сумата 1000 лв /с.з., проведено на 24.10.13 г/.
При служебно извършена проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
Първоинстанционият съд е приел, че предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД.Приел е, че процесните вещи са собственост на ищеца, а ответникът не е имал основание да се разпорежда с тях, предвид липсата на знание, съгласие или упълномощаване от страна на собственика.Ответникът е знаел, че се разпорежда с чужди движими вещи, поради което поведението му е противоправно.С това свое действие е причинил на собственика вреда в размер на 11 876 лв /16 376 лв-4500 лв/, която представлява разликата между действителната пазарна стойност на вещите и получената от ищеца сума във връзка с тяхната продажба.Предвид изложеното предявеният частичен иск е приет за основателен и уважен за сумата 5 009 лв.С въззивното решение е потвърдено това на Районен съд-Габрово като е прието наличието на елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД.
С определение № 1361/1.12.14 г, постановено по гр.дело № 5458/14 г на ВКС, Четвърто гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса, обусловил изхода на спора относно правомощията на въззивната инстанция при дадена от първоинстанционния съд неправилна правна квалификация.
По въпроса във връзка с която е допуснато касационно обжалване.
С Тълкувателно решение № 1/2013 г по тълк.дело № 1/13 г на ОСГТК, т.2 е прието, че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства.
В разглеждания случай касаторът твърди, че въззивния съд неправилно е квалифицирал спорното право и поради тази причина е приел иска за основателен и го е уважил до посочения размер.Поставеният правен въпрос се отнася до задължението на съда да посочи точна правна квалификация на спорното право като в конкретния случай с оглед заявеното в обстоятелствената част на исковата молба и депозираната от ищеца-молба-уточнение се съдържат твърдения, че ответникът С. М. вместо да върне собствената на ищеца вещ я е отчуждил.Твърденията на ищеца, че се касае за недобросъвестно отчуждаване не сочат на гражданско-правен деликт.При това положение съдът е следвало да даде точна правна квалификация на предмета на спора като такъв с правно основание чл.57 ал.2 от ЗЗД.Хипотезата на чл.57 ал.2 от ЗЗД е изведена самостоятелно в закона при уредбата на института на неоснователното обогатяване, именно за да даде правна защита за случаи като процесния.Съставомерно обстоятелство в тази норма от материална страна е правната невъзможност вещта да бъде върната в патримониума на неоснователно обеднения.При всички хипотези на неоснователно обогатяване, получената без основание вещ, по правило следва да се върне в натура на лицето, чиято имуществена сфера се е обеднила в резултат на отнемането й. Ако подлежащата на връщане вещ погине или получателят я е отчуждил или изразходвал, се дължи стойностното й възстановяване./решение по чл.290 от ГПК № 478/20.6.2013 г по гр.дело № 1714/11 г на ВКС, ГК, Четвърто ГО/.Според добросъвестността на неоснователно обогатилия се /знанието, че държи вещта без основание/ той дължи действителната й стойност или получената цена, ако е по-висока /чл.57 ал.2 изр.2 от ЗЗД/.Следователно при продажба на неоснователно получена вещ, дееспособният получател дължи по-високата стойност между реалната пазарна цена и получената по сделката, ако се е разпоредил, след като знае, че няма основание да я държи, съответно да се разпорежда с вещта.
Въззивното решение следва да бъде отменено поради неточно приложение на материалния закон, което се е отразило върху изводите на съда.Решаващият съд е бил длъжен съгласно разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК да основе решението си на установените по делото обстоятелства, които в случая сочат на неоснователно имуществено разместване в хипотезата на чл.57 ал.2 от ЗЗД, а не хипотезата на чл.45 от ЗЗД-отговорност за вреди от деликт.Ответникът дължи връщане на неоснователно получената вещ.Той обаче не оспорва твърдението, че я е продал, следователно дължи действителната й стойност.Неоснователното обогатяване е станало към м.септември 2010 г и към тази дата следва да бъде определена действителната стойност на процесните движими вещи, но с едно уточнение : с оглед вярната квалификация на спорното право и поради липса на указания от въззивния съд за събиране на релевантните за спора доказателства се налага връщане на делото за ново разглеждане.При новото разглеждане на делото е длъжен да изслуша експертиза за действителната стойността на процесните хромникелови корита към м.септември 2010 г.Вещото лице след извършване на проверка в дружество [фирма], от което са демонтирани хромникеловите корита да даде заключение : технически годни ли са тези вещи след тяхното демонтиране и биха ли могли да работят по предназначението си като вани в кожарската/респ. в друг вид промишленост или след демонтирането си същите представляват единствено скраб.С оглед отговора на този въпрос, въззивния съд може да определи действителната им пазарна цена към м.септември 2010 г.В приетата при първото разглеждане на делото съдебна експертиза вещото лице е уточнило, че към момента на протичане на досъдебното производство, както и към момента на изготвяне на заключението процесните вещи не са съществували, те са физически унищожени, а липсва снимков материал или чертежи, въз основа на които да се направи оглед на вещите.При това положение не става ясно по какви критерии е определена стойността им.Експертът същевременно е посочил в заключението, че по принцип процесните вещи представляват специфични съоръжения, използвани за кожената индустрия и служат за отцеждане и изтичане на течните суровини на кожите.Не е установено обаче след демонтирането им могат ли да имат самостоятелно приложение.
Това налага връщане на делото за ново разглеждане за събиране на доказателства за действителната пазарна цена на вещите с оглед дадените по-горе в мотивите на настоящото решение указания.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 141 от 5.6.2014 г, по гр.дело № 123/14 г на Габровски окръжен съд и
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав, съобразно мотивите на настоящото решение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.