ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 449
София, 28.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесет и пети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 7846/2013 год.
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. В. Д. чрез процесуалния му представител адв.М. срещу решение от 26.7.2013 г, постановено по гр.дело № 15790/2012 г на Софийски градски съд, Втори „А” въззивен състав, с което е потвърдено решение от 16.8.2012 г по гр.дело № 25740/2011 г по описа на СРС, Второ ГО, 68 състав.С първоинстанционното решение съдът е признал за установено на основание чл.422 ГПК, че К. В. Д. дължи на [фирма] сумата 5 280, 34 лв, представляваща незаплатена от ответника стойност на топлинната енергия, доставена през периода м.май 2008 г-м.април 2010 г за апартамент № , находящ се в [населено място], район ,[жк], [жилищен адрес] представляващ абонатен № 104643 и сумата 907, 61 лв, представляваща мораторна лихва за забава за периода 1.7.2008 г-24.3.2011 г, заедно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на заявлението по чл.410 от ГПК-13.4.2011 г до окончателното плащане.
В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалния и материалния закон.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище по същата.
Третото лице-помагач на страната на ищеца [фирма] не взема становище по същата.
От данните по делото се установява следното :
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове по чл.422 ал.1 от ГПК, вр.чл.318 ал.2 от ТЗ, чл.200 от ЗЗД и чл.110 ал.2 от ЗС.Първоинстанционният съд е приел, че реално доставената до имота на К. Д. топлинна енергия през исковия период възлиза на сумата 5280, 34 лв, съобразно приетата по делото съдебно-техническа експертиза.
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел от правна страна, че през исковия период между страните е съществувало действително правоотношение по договор за продажба на топлоенергия, който се счита за сключен с конклудентни действия-арг.чл.150 ал.1 от Закон за енергетиката, а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневни, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо писмено приемане от потребителите-арг.чл.150 ал.2 от ЗЕ.Приел е, че физическо лице, което е собственик на имот и ползва топлинна енергия за домакинството си е длъжно да заплаща продажната цена на доставената и потребена топлинна енергия, с оглед на което направеното от К. Д. възражение, че между страните по делото не е породено продажбено правоотношение за доставка на топлоенергия е неоснователно.Приел е, че правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат правилата на този закон.По това гражданско правоотношение за ищеца [фирма] са породени две основни облигаторни задължения-да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и и да предаде на купувача владението върху тях, а физическото лице да заплати уговорената цена с ДДС и получи вещите, предмет на договора, сключен при общи условия.Въззивният съд е приел, че от приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че реално доставената топлинна енергия за процесния период е на цена 5581, 21 лв, представляваща сборът между прогнозноизчислената продажна цена по ежемесечно издаваните от ищеца фактури и сумите за доплащане по изравнителните сметки, поради което искът се явява основателен до този размер.
В изложението по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът е посочил основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.В съответствие със задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 9.2.2010 г на ВКС по тълкувателно дело № 182009 г, за да е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, правният въпрос или правните въпроси от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да са разрешени в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос.В разглеждания случай касаторът не е представил доказателства за наличието на влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд.Липсата на приложени влезли в сила актове, обосновава извода, че не е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
Изложението по чл.284 ал.3 от ГПК съдържа доводи за неправилност на решението, каквито доводи се твърдят от касатора, но те са ирелевантни в производството по чл. 288 ГПК. Основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК са предмет на производството по чл. 290 и сл. ГПК-виж чл. 293, ал. 2 ГПК.Поставеният правен въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждане на събраните по делото доказателства. Изводите на решаващия съд са резултат от обсъждане на конкретните обстоятелства по делото-преценка, която е част от същинската правораздавателна дейност на съда. Правилността на тази преценка е относима към основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и към основанията за неговото допускане по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Следователно не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Воден от горното Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.7.2013 г, постановено по гр.дело № 15790/2012 г на Софийски градски съд, Втори „А” въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.