ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1373
София, 02.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 4208/2015 год.
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и управление в [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв.Д.Ц. срещу решение от 7.5.2015 г, постановено по гр.дело № 280/15 г на Великотърновски окръжен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 36/20.2.2015 г по гр.дело № 1586/14 г по описа на Районен съд Горна Оряховица, като са уважени предявените от С. М. Л. срещу [фирма] искове по чл.344 ал.1 т.1, и т.2 от КТ.С обжалвания въззивен акт, след отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл.344 ал.1 т.3 от КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ е отхвърлен като неоснователен е постановено друго решение, с което същият е уважен до размера на сумата 904, 94 лв и периода 24.1.2015 г-18.3.2015 г.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, нарушение на процесуалния и материалния закон.
Ответникът по касационната жалба С. М. Л. чрез процесуалния си представител адв.М. С. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор.Подържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че С. М. Л. е работил при ответника [фирма] по срочен трудов договор, сключен на 26.2.2014 г, по силата на който е изпълнявал длъжността „машинен оператор монтажен конвейр“.Договорът е сключен със срок „до приключване на производство на оръжия и боеприпаси по договор АК-13-01/11.6.13 г с протокол за експедиция или друг акт за завършване на изпълнението“. Със заповед № 2612/18.9.2014 г на изпълнителния директор на ответника, на основание чл.188 т.3, чл.190 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ и докладна записка № 2586/16.9.14 г на ищеца е наложено дисциплинарно наказание уволнение за системно отсъствие от работа и неявяване на работа на 5.9.14 г, без уважителна причина и без представен уважителен документ. Уволнението е прието от въззивния съд за незаконосъобразно.Прието е, че неявяването на работа, като основание за налагане на дисциплинарно наказание е съставомерно само когато нарушението е извършено поне два последователни работни дни.В конкретния случай, в уволнителната заповед е посочено еднократно отсъствие на ищеца от работа- на 5.9.2014 г. Съдът е приел за ирелевантни събраните по делото гласни доказателства, които сочат, че ищецът нееднократно е отсъствал от работа, доколкото не могат да бъдат установявани в процеса нарушения, които не фигурират в процесната уволнителна заповед.Искът по чл.344 ал.1 т.2 от КТ съдът е приел за основателен по следните съображения : ответникът, чиято е доказателствената тежест в процеса не е ангажирал доказателства, установяващи по несъмнен начин, че условието за прекратяване на трудовото правоотношение е настъпило към датата на приключване на устните състезания по делото.Действително ответникът е представил доказателства, че е извършена втора експедиция по договора, но самия ответник твърди, че се касае за договор по който са уговорени четири експедиции на боеприпаси.Следователно работникът е уволнен преди да настъпи условието за прекратяване на срочното трудово правоотношение, поради което са налице предпоставките за уважаване на иска по чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на ищеца на работа.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът е посочил касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.Поставени са следните въпроси :1/Ако работникът работи по срочен трудов договор за извършване на определена работа и тази работа бъде изпълнена, то прекратява ли се трудовото правоотношение между страните ; и 2/ Чия е доказателствената тежест да се установи, че работата за която е сключен срочния трудов договор е изпълнена.Сочи се противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 2 от 23.10.2012 г, с която се приема, че не може да се възстанови на работа работник или служител при дисциплинарно уволнение, извършено в срока на дадено предизвестие от него до работодателя за прекратяване на трудовия договор, ако заповедта за дисциплинарно уволнение е отменена, но междувременно е изтекъл срока на предизвестието.Прието е, че съобразно разпоредбата на чл.326 от КТ работникът и служителят може едностранно да прекрати трудовия договор с писмено предизвестие до работодателя и през това време на общо основание работодателят има право да налага дисциплинарни наказания, вкл. и уволнение, при нарушение на трудовата дисциплина, извършено преди или след предизвестието.В този случай при налагане на дисциплинарното наказание уволнение, трудовото правоотношение се прекратява преди изтичане на срока за предизвестието, но това не означава, че последното няма действие при отмяна на уволнението като незаконно.След изтичане на срока на предизвестието, работникът или служителят вече не разполага със субективното потестативно право на възстановяване на предишната работа, тъй като и без дисциплинарното уволнение трудовият договор би бил прекратен по реда на чл.326 ал.1 от КТ.Когато уволнението е прието за незаконно, но междувременно –докато трае съдебния процес и преди постановяване на решението, срокът на трудовия договор е изтекъл, искът за възстановяване на работа се отхвърля.Приема се, че материалното потестативно право на възстановяване на предишната работа на незаконно уволнение работник или служител не съществува, а възстановяването му на работа предпоставя трудово правоотношение, което би съществувало, ако не беше незаконното уволнение.
Соченото противоречие на въззивното решение с ТР № 2 от 23.10.2012 г по поставените въпроси не е налице, поради което следва да се приеме, че не е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 от КТ.В разгледаната с тълкувателното дело хипотеза се касае за изтичане срока на срочния трудов договор, в хода на съдебния процес, в който се атакува законосъобразността на уволнението.Обратно на това, по настоящото дело въззивния съд е приел, че срокът на срочния трудов договор не е изтекъл към момента на приключване на устните състезания по делото, поради това е възможно възстановяване на работника на същата работа.Преценката дали е настъпило условието за прекратяване на срочния трудов договор, а именно завършване на уговорената с външния за спора съконтрахент е преценка на правилността на събраните в този смисъл доказателства, която не може да се разглежда във фазата по селекция на касационната жалба, а едва след допускане на въззивното решение до касационен контрол.Недопустимо е в настоящото производство съдът да извършва преценка относно правилността на изводите на въззивния съд, свързана с доказване на твърдените от работодателя факти.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК касаторът дължи на ответника направените от него в това производство разноски в размер на 500 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 7.5.2015 г, постановено по гр.дело № 280/15 г на Великотърновски окръжен съд, Гражданска колегия.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище и управление в [населено място] да заплати на С. М. Л. на основание чл.78 ал.3 от ГПК направените от последния в настоящото производство разноски в размер на 500 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.