ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1336
София, 27.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 4160/2014 год.
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. И. Н. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Е. Й. срещу решение № 2180 от 26.11.2013 г, постановено по гр.дело № 651/12 г на Софийски апелативен съд, ГК, 2 състав, с което е потвърдено решение № 5636/10.10.2011 г по гр.дело № 3056/2009 г на СГС, ГО, 9 състав.С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от А. И. Н. срещу К. С. П. искове квалифицирани от СГС като такива по чл.26 ал.2 от ЗЗД за нищожност на нотариално заверено пълномощно с рег.№ , акт № , т. от г на нотариус П. Д. Т. № с район на действие РС-Р., като извършено без съгласието на упълномощителя и иск по чл.42 ал.2 от ЗЗД за недействителност на договор за покупко-продажба, оформен в нотариален акт № т., дело № г на нотариус Е. К., рег.№ на нотариалната камара, с район на действие СРС.
В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалния и материалния закон.
Ответникът по касационната жалба К. С. П. от [населено място] чрез процесуалния си представител адв.Р. Г. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото.Моли обжалваното решение да не бъде допуснато до касационен контрол поради липса на предпоставките за това.Респ.подържа, че касационната жалба е неоснователна, поради което въззивното решение следва да бъде потвърдено, ведно със следващите се от това законни последици.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от А. И. Н. срещу К. С. П. исковете по чл.26 ал.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността поради липса на съгласие на упълномощителната сделка, извършена с пълномощно № акт т. г на нотариус № -РС Р в полза на лицето С. Т.-Г. и по чл.42 ал.2 от ЗЗД за установяване относителната недействителност поради липса на валидна представителна власт на договора за продажба, обективиран в нотариален акт № , т., рег.№ , дело г, по силата на който А. Н., представлявана от пълномощника й С. Т. е продала на ответника К. С. П. собствения си имот в [населено място] на [улица], представляващ УПИ, къща и търговски обект.
Въззивният съд е приел за установено от правна страна, въз основа на изслушаната съдебно-графологична експертиза, че ищцата е подписала собственоръчно оспореното пълномощно, като в този смисъл се е позовал и на обстоятелството, че този факт кореспондира напълно със събраните гласни доказателства-разпита на заверилия го нотариус П. Т..По отношение на представената пред СГС служебна бележка, издадена от Н. художествена академия, съгласно която в деня на заверяване на нотариалното пълномощно в кантората на нотариус Т. в [населено място], Н. е била на работното си място в [населено място] като модел в специалност „Стенопис”, съдът е приел, че съдържанието й е оборено от събраните по делото взаимно кореспондиращи си доказателства /експертиза и свидетели/ преценени в тяхната съвкупност.
С исковата молба ищцата А. И. Н. подържа, че договора, обективиран в нотариален акт № т., рег.№ , дело г, по силата на който тя, представлявана от пълномощника й С. В. Т.-Г. е продала на ответника К. С. П. собствения си имот в [населено място] на л.”Б.”, представляващ УПИ, къща и търговски обект е нищожен поради липса на съгласие.Упълномощителката не познава лицето С. Т. и не е давала съгласието си за продажба на собствения й имот като не е заверявала пълномощно № акт. т. г на нотариус № -РС Р.По сделката ответницата С. Т.-Г. се е легитимирала като пълномощник с пълномощно № акт. т. г на нотариус № -РС Р, по силата на което е снабдена с представителна власт да извършва всички действия на управление и разпореждане /продажба, замяна, дарение/ на собствения на ищцата недвижим имот, да я представлява пред нотариус и да договаря сама със себе си.
От приетото по делото заключение на тройната съдебно-графологическата експертиза се установява, че подписа за упълномощител рег. № акт. т. г на нотариус №-РС Р принадлежи на А. И. Н..По делото е разпитана като свидетел нотариус П. Т., която установява, че лично е заверила представеното по делото пълномощно и два броя декларации към него съответно по чл.264 ал.1 от Д. и по чл.25 ал.7 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
Представена е бележка от Н. художествена академия в уверение на това, че А. И. Н., работеща като модел в специалност „Стенопис” е позирала на 22.4.2008 г от 9 ч до 12, 30 ч и от 15, 25 до 18 часа, за което й е изплатено съответно възнаграждение.
В изложението по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът е посочил основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК като подържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона.Поставени са следните въпроси : 1/ Може ли при допуснато процесуално действие по чл.176 от ГПК, съдът да пренебрегне неявяването на страната и да не приеме, че упълномощителя и упълномощения не се познават ; 2/ Може ли лице, което не познава упълномощителя да формира правно валидна воля за сключване на договора да продажба 3/ Може ли да бъде пренебрегнат официален документ, приет по делото, чиято доказателствена тежест не е оборена с никакви доказателства 4/Може ли доказателства приети след срока по чл.143 от ГПК в отсъствие на другата страна или пълномощника й по уважителни причини да бъдат поставени в основата на решаващите изводи на съда.
По първия въпрос.
В съдебно заседание, проведено на 14.11.2012 г Софийски апелативен съд е допуснал личното явяване на ответницата С. Т.-Г. която да се яви и отговори на въпроса поставен от процесуалния представителна ищцата, а именно „познава ли А. И. Н..Липсва спор, че ответницата не се е явила в съдебно заседание, без да сочи уважителни причини и не е дала отговор на поставения въпрос.
На посочения въпрос е даден отговор с Решение № 328 от 26.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 158/2009 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК за уеднаквяване на съдебната практика е прието, че когато редовно призованата и задължена страна, уведомена съобразно чл. 114, ал. 2 ГПК (отм.), сега чл.176 от ГПК не се яви за да бъде разпитана, или се яви, но откаже да отговори на поставените й въпроси, както и когато признае неизгодни за нея факти това задължава съда да прецени поведението на страната, респ. нейното признание с оглед целия събран по делото доказателствен материал.
Въззивното решение не е постановено в противоречие, а в съответствие с посочената задължителна практика, тъй като неявяването на странната да отговори на въпроса дали упълномощителя и упълномощения се познават е преценено с оглед целия събран по делото доказателствен материал /заключението на тройната съдебно-графологична експертиза, установяваща, че Н. е положила подписа си по оспореното пълномощно , както и показанията на нотариуса заверил същото.
Вторият поставен в изложението въпрос не е от значение за крайния изход на спора, тъй като обстоятелството познават ли се упълномощителя и упълномощения при наличие на валидна упълномощителна сделка е без значение с оглед елементите от фактическия състав на иска по чл.42 от ЗЗД.
Третия повдигнат от касатора процесуалноправен въпрос също не е от значение за крайния изход на спора и не е обусловил решаващите изводи на съда.Исковете са отхвърлени, поради обстоятелството, че нотариалното завереното пълномощно е подписано от ищцата в качеството й на упълномощител.Съдържанието на представената служебна бележка, издадена от Н. не води до извода, че същата е официален документ /както подържа касатора/, издаден от длъжностно лице, в кръга на службата му.Документът е частен свидетелстващ документ и при извършената от съда проверка е установено несъответствие между отразеното в служебната бележка и действителното фактическо положение, следователно доказателствената сила на документа е оборена.
Не е налице твърдяното противоречие с решение 681-56-II, тъй като в разглеждания случай съдът е дал мотивиран отговор защо кредитира показанията на свидетелите на ответника и защо не дава вяра на тези на ищцата, след като ги е анализирал наред с останалите доказателства по делото.
Последният поставен процесуалноправен въпрос не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.Съгласно чл. 142 ал.2 от ГПК съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани.В разглеждания случай не са били налице уважителни причини за отлагане на делото, доколкото в първоинстанционното производство ищцата се е представлявала от двама адвокати, за втория от които /адв.К./ не са изтъкнати причини за неотстранимо препятствие за явяване по делото, поради което за съда не е съществувало задължение да го отложи.Следователно липсва допуснато от съда съществено процесуално нарушение на правото на защита на ответницата.Не е налице и касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, доколкото нормата на чл.142 ал.2 от ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване.Съгласно тази разпоредба съдът отлага делото при кумулативното наличие на препятствие за явяване в отрито заседание, както по отношение на страната така и по отношение на нейния пълномощник/пълномощници.
Воден от горното Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2180 от 26.11.2013 г, постановено по гр.дело № 651/12 г на Софийски апелативен съд, ГК, 2 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.