4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 590
София, 18.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
ч.гр.дело № 1071/2014 год.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Спряно с определение № 193 от 13.3.13 г до постановяване на съдебен акт по реда на чл.288 от ГПК по гр.дело № 1072/14 г.Тъй като процесуалната пречка за развитие на производството по частно гр.дело № 1071/14 г е отпаднала, съдът следва да се произнесе по подадената от П. частна жалба вх.№ 2522/3.12.13 г.
Частната жалба е подадена срещу определение № 2178 от 5.11.13 г, с което е оставена без уважение молбата на П. по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното въззивно решение в частта за разноските.
В частната жалба се поддържа, че определението е незаконосъобразно. Съдът неправилно е приел, че въззивният съд не следва да измени решението си в частта за разноските, с оглед изхода на спора, тъй като липсва подадена частна жалба срещу определението на РС Страра Загора постановено по чл.248 от ГПК.С оглед отхвърляне на иска за имуществени вреди в размер на 30 363 лв ищецът няма право на пълния размер на сторените разноски, определен на 1685, 35 лв от първоинстанционния съд.Поради това размерът на присъдените от районния съд разноски следва да бъде съответно намален.
Ответникът не е взел становище по частната жалба.
Същата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При преценка на основателността й Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното:
С решение от 25.4.2013 г, постановено по гр.дело № 1077/12 г Старозагорски окръжен съд е осъдил Прокуратурата на РБ да заплати на К. Д. Д. от [населено място] сумата 10 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 30 881 лв-обезщетение за имуществени вреди като е отхвърлил иска за неимуществени вреди за разликата над присъдения до пълния предявен размер от 12 000 лв като неоснователен.
С определение, постановено в закрито заседание на 22.5.2013 г по гр.дело № 1077/12 г Старозагорски окръжен съд, Гражданско отделение, 4 състав по реда на чл.248 от ГПК, по искане на ищеца е осъдил П. да заплати на К. Д. Д. сумата 1685, 35 лв сторени разноски съобразно уважената част от иска като е отхвърли искането в останалата част до пълния предявен размер от 1960 лв.
С решение № 459 от 7.10.2013 г Пловдивски апелативен съд, 2 граждански състав е оставил в сила първоинстанционното решение в частта, с която на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв ; решението в частта, с която на Д. е присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на 318 лв–адвокатско възнаграждение, заплатено в наказателното производство и пътни разноски, и обезщетение в размер на 30 363 лв-пропуснати ползи е отменено, а исковете отхвърлени.П. е присъдил разноски за въззивното производство в размер на 224 лв.
С молба вх.№ 6431/17.10.13 г и допълнителна такава вх.№ 6462/18.10.13 г П. е поискала изменение на въззивното решение в частта, за разноските като разноските, които ответника е осъден да заплати в първоинстанционното производство като те бъдат намалени съобразно отхвърлителния диспозитив на въззивното решение, в частта относно обезщетението за имуществени вреди.
С обжалваното определение № 2178 от 5.11.2013 г, постановено по гр.дело № 721/13 г Пловдивски апелативен съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК, като е приел, че определението на първоинстанционния съд относно разноските не може да бъде изменено, тъй като не е обжалвано от П., следователно е влязло в сила.
Обжалваното определението е неправилно.
Определението по чл.248 от ГПК подлежи на самостоятелно обжалване само в случаите, в които не е обжалвано самото решение.Когато срещу решението по делото е подадена жалба, тя препятства влизането в сила на определението по чл.248 от ГПК, тъй като този акт се инкорпорира и става едно цяло с обжалваното решение.Поради това в случая П.не е следвало да обжалва с частна жалба първоинстанционото определение по чл.248 от ГПК.
След като въззивният съд е променил изхода на спора по обективно съединените искове, той е следвало да отчете това обстоятелство и в частта за разноските като да намали присъдените такива и сторени от ищеца с определението по чл.248 на Районен съд Стара Загора, инкорпорирано към решението на същия съд, съобразно уважената / респ.отхвърлената част на исковете.
При този извод следва да се отмени обжалваното определение и се измени решението на въззивния съд в частта за разноските, като присъдената на ищеца с определението по чл.248 от ГПК сума в размер на 1685, 35 лв се намали на 562 лв.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.гр.дело № 1071/14 г на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
ОТМЕНЯВА определение № 2178 от 5.11.13 г, с което е оставена без уважение молбата на П. по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното въззивно решение в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ИЗМЕНЯ решение № 459 от 7.10.2013 г на Пловдивски апелативен съд, 2 граждански състав по гр.дело № 721/13 г в частта за разноските, като:
НАМАЛЯВА присъдените в полза на К. Д. Д. разноски с решение от 25.4.2013 г, постановено по гр.дело № 1077/12 г на Старозагорски окръжен съд, към което е инкорпорирано определение от 22.5.13 г на РС Стара Загора по същото дело от 1685, 35 лв на 562 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.