Определение №1407 от 9.12.2015 по гр. дело №5823/5823 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1407

гр.София, 09.12.2015г.

в и м е т о н а н а р о д а

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми декември, две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател ВЕСКА РАЙЧЕВА:
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N5823 описа на ВКС за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 02.10.2015г. по гр.д.№688/2015г. на ОС Пазарджик в частта му, с която е отхвърлен иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
Жалбоподателят – И. С. М., чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението, в частта му с която е отхвърлен предявения иск, съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил дружеството [фирма], да заплати на – И. С. сумата от 67, 68 лв. като обезщетение за неполучени добиви за имот 043026 за стопанската 2011/2012г., с която сума ответника неоснователно се е обогатил, като е отхвърлил исковете за осъждане на ответника да заплати на ищцата следните суми: 860 лева за неполучени добиви за имот 078020; 320 лева за неполучени добиви за имот 108018 и 252, 32 лева за неполучени добиви за имот 043026, всички за ст опанската 2011г./2012г. или общо в размер на 1500 лева; 320 лева за неполучени добиви за имот 108018 и сумата от 320 лева за неполучени добиви за имот 043026, както и за неполучени субсидии по програмите за биоземеделие за следните суми: 2118 лева за имоти 151014 и 151015 общо от 7, 5 дка, засети с орехи за двете стопански години 2011г./2012г. и 2012г./2013г., сумата от 2083 лева за имоти 043026, 043024 и 071003 общо от 21, 5 дка, засети с люцерна за двете стопански години 2011г./2012г. и 2012г./2013г. и сумата от 216 лева за имоти 058036 и 030037 общо от 4, 5 дка, представляващи затревени площи общо за двете стопански години 2011г./2012г. и 2012г./2013г., като неоснователни.
Прието е, че единствените установени по делото факти са, че жалбоподателката – ищец в производството и ответникът са земеделски производители, които през стопанската 2012/2013г. са арендували или обработвали под наем земеделски земи в землището на [населено място], общ.. Прието е, че с представените писмени договори за наем ищцата се легитимирала като ползвател на правно основание на описаните в исковата молба земеделски земи, но недоказан по делото е останал фактът, че ответникът фактически е обработил, в т.ч. засял, ожънал продукцията и реализирал печалба от наетите от ищеца поземлени земеделски имоти : № 078020 за стопанската 2011/2012 г., за имот № 108018-за стопанската 2011/2012 г. и 2012-2013 г, както и за имот № 043026 – за стопанската 2011/2012 г. и 2012/2013 г., което да е довело до увеличаване на имуществото му.
Прието е, че от приети по делото писмени доказателства, издадени от Държавен фонд земеделие, както и от прието по делото заключение на вещо лице, се установява, че ответникът не е заявявал за подпомагане процесиите имоти като през стопанската 2011/2012г, така и през 2012/2013г. Изложени са съоражения за това, че съгласно Закона за подпомагане на земеделските производители и подзаконовите нормативни актове към него, всеки един земеделски производител можел да кандидатства по схеми и мерки за подпомагане на площ, като за целта подава заявление, в което сам земеделския производител очертава площта на парцелите, местонахождението и начина на трайното ползване, като заявленията се подават до Разплащателна агенция към ДФ „Земеделие“ – орган, който осъществява съгласно закона цялостен контрол във връзка с подпомагането на земеделските производители. Съобразявайки заключението на вещото лице съдът е приел, че отказът за финансово подпомагане на ищцата е направено не по вина на ответното дружество, а единствено поради неспазени базови данни от страна на същата по отношение на имот №043026, за който административният орган е констатирал, че неправилно е сменена заявената първоначална култура, от пшеница в люцерна.
Съдът е изложил съображения и за това, че предвид характера на претендираното обезщетение, представляващо земеделска субсидия за подпомагане и покриване на сторени в земеделието разходи, претендираното обезщетение, равняващо се на неполучена земеделска субсидия за наетите от жалбоподателката земеделски площи, представлява помощ за посрещане на сторени при поддръжката на земеделски площи разходи, каквито последната не е доказала. Посочено е, че предоставяната субсидия не представлява печалба или чиста сума, с която се увеличава имуществото на получилият я земеделски производител, поради което и не може да се приеме, че е основатлна претнецията същата да се претендира като пропусната полза. Прието е, че субсидията е по-скоро сума, с която се намаляват разходите на наемателя и ако той беше направил такива разходи и неполучаването на субсидия би нанесло на неговото имущество пряка и непосредствена вреда.
В конкретния случай по отношение на претенцията за субсидии съдът е счел, че самото неполучаване на субсидиии не е равнозначно на обедняване, те не се дължат самоцелно и неполучаването им не би могло в никакъв случай да доведе до обедняване на ищцата, ако не са предприети действия по обработка на имотите,за което съответно да е вложил средства. Прието е също така, че по отношение на имоти , за които е твърдяно за отделните стопански години ответникът ги е ползувал, не е събрани каквито и да било доказателства. При тези данни съдът е счел, че е сезиран с иск с правно основаине чл.59 ЗЗД, счел го е за неоснователен а за разликата над сумата от 67, 68 лв , за ползуване от страна на дружеството на само по отношение на имот №53285-07820, но в размер на по-малко от 0.01 ха и го е отхвърлил.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че съдът се е произнесъл по правен въпрос от значение за спора: за задължението на съда да даде точна правна квалификация на спорното право. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.Представя решения на въззивни съдилища без отбелязване да са двлезли в сила, поради което не следва да се съобразяват при преценката за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд ,състав на ІV г.о. намира, че не са налице сочените от жалбоподателката основания за допускане на касационно обжалване. В практиката на ВКС, изразена и в постановени по реда на чл.290 ГПК решение №45 от 20.04.2010 г. по т.дело №516/2009 г. на ВКС, II т.о.; решение №101 от 12.07.2010 г. по т. дело №857/2009 г. на ВКС, II т.о.; решение №163 от 25.05.2010 г. по гр. дело №676/2009 г. на ВКС, I г.о. и решение №71 от 02.02.2010 г. по гр. дело №138/2009 г., на ВКС, III г.о. и решение от 18.06.2012г., по гр.д. № 457/2011 г., ІV г.о. предметът на спора се определя от посочените от ищеца като основание на иска обстоятелства и от търсената от ищеца защита. Приема се, че въззивният съд е длъжен да разреши материалноправния спор по същество по чл. 6, ал. 2 ГПК и на чл. 235 ал. 2 ГПК. Съгласно първата разпоредба страната определя предмета на делото и обема на търсената защита, а съгласно втората разпоредба, съдът основава решението си върху закона. С оглед на това, посочената от ищеца правна квалификация на иска не обвързва съда, който е длъжен да приложи относимата към спора правна норма. Приема се, че основание на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното право, т.е. правната квалификация се определя въз основа на твърдяните от ищеца правопораждащи факти. В съответствие с тази практика въззивният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.59 ЗЗД и го е уважил частчно с оглед установените по делото обстоятелства.
Така установената практика не е неправилна и не се налага да бъде корогирана като бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 02.10.2015г. по гр.д.№688/2015г. на ОС Пазарджик в частта му, с която е отхвърлен иск с правно основание чл.59 ЗЗД.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top