О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1075
гр.София, 02.10.2015г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател ВЕСКА РАЙЧЕВА:
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N3469 описа на ВКС за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 12.03.2015г. по гр.д.№55/2015г., с което ОС Плевен е уважил с правно основание чл.59 ЗЗД.
Жалбоподателят – [община], чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът – К. Д. Х., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С решение от 12.01.2015г. по гр.д.№ 1837/2014г., ІІІ г.о. на ВКС е обезсилено решение №572 от 08.11.2013г по гр.дело № 750/2013г. на Плевенски окръжен съд като недопустимо . ВКС е констатирал, че първоначалната ищца В. И. И. е починала в хода на въззивното производство и при двама конституирани нейни наследници по закон , взели участие в същото като въззиваеми страни , поради кото не по нейният иск въззивният съд е следвало да произнесе с обжалвания съдебен акт за отхвърляне на иска. Прието е, че след конституирането на наследниците по закон като страни в процеса , те са ищците по делото, страни в спорното материално правоотношение и при отмяна на първоинстанционното решение , с което искът на праводателката им е бил уважен , въззивният съд е следвало да постанови съдебния си диспозитив по отношение на тях , а не по отношение на починалата страна , както недопустимо е сторил . Изложени са съображения за това, че порокът засяга въззивното решение и по отношение на необжалвания пред ВКС ищец , Н. Х., поради което въззивното решение следва да се обезсили и делото да се върне на Плевенски окръжен съд, който да постанови допустимо съдебно решение спрямо надлежни страни , съобразявайки естеството на спорното право, което не легитимира активна солидарност при вече двамата ищци, като кредитори.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решението на Плевенски Районен съд от 26.04.2013г. по гр.д.№ 7276/2012г. по описа на същия съд , на основание на основание чл.59 ЗЗД отново е осъдил [община] да заплати на В. И./ починала в хода на производството/ сумата 9482,09лв., ведно със законна лихва от датата на подаването на исковата молба- 17.12.2012г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща сума, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищцата през периода 28.06.2009г.до 28.06.2012г., лишавайки я от ползването на собствения й недвижим имот.
При тези данни Върховният касационен съд, състав на IV г.о. намира, че следва да допусне касационно обжалване с оглед преценка за вероятната недопустимост на постановения съдебен акт /т.1 от ТР№1/2009г. ОСГ ТК на ВКС/.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.03.2015г. по гр.д.№55/2015г., с което ОС Плевен е уважил иск с правно основание чл.59 ЗЗД .
Делото да се докладва на Председателя на IV г.о. на ВКС за насрочване в открлито съдебно заседание след внасяне на държавна такса в размер на 190 лева от [община] , за което да се съобщи на жалбоподателя , с указания за представяне на доказателства за това .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: