ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 756
София, 04.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито съдебно заседание на трети юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр..дело № 929 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. И. и И. С. И. срещу решение № 2076 от 7.11.2016 г, постановено по гр.дело № 2606/2016 г на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 12 състав, с което е отменено решение № 1344/16.2.2016 г по гр.дело № 11465/2010 г на СГС и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касаторите срещу Военно-медицинска академия искове по чл.49 ЗЗД за заплащане на обезщетение от по 12 500 лв за претърпени неимуществени вреди, както и в частта, с която е потвърдено определение от 16.2.16 г постановено по гр.дело № 11465/10 г, с което е отменено определение от 10.5.2012 г за допускане на увеличение на исковете, като процесуално недопустимо.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалните правила и материалния закон.Иска се допускането му до касационен контрол и отмяната му като незаконосъобразно, с което искът бъде отхвърлен като неоснователен.
Ответникът по касационната жалба ВМА оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния му юрисконсулт С. К..Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че първоначалния ищец С. П.-починал в хода на производството е претендирал заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от неправилно проведена оперативна интевренция/влошаване на здравословното му състояние и невъзможност да се предприемат последващи действия по химиотерапия на раково заболяване и поради липса на информирано съгласие за планова операция, което се явява предпоставка за полученото увреждане.Приел е, че за да се ангажира отговорността на прекия причинител на общия състав на непозволеното увреждане е необходимо да се установи противоправното поведение на лекарите от екипа, който е провел операцията.Доколкото посочената предпоставка е обективна и тежестта на доказването й е на ищците, то следва същите да установят, че не е предоставена медицинска помощ, която да е основана на утвърдени медицински стандарти за качество-чл.80 от Закона за здравето, вр.чл.6 ал.1 от Закона за лечебните заведения, както и поради нарушение на заложения в чл.81 ал.2 т.1 принцип за своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ.Прието е за установено от представената по делото медицинска документация и заключението на допуснатата по делото съдебно-медицинска експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, че С. П. е постъпил за лечение във ВМА с поставена диагноза „карцином на ректума“, който е хистологично доказан, което заболяване е било диагностицирано в локално-авансирал стадий III степен.Въпреки това са били налице предпоставките за провеждане на оперативната интервенция, тъй като същата се е явявала средство, което би спомогнало за подобряване на здравословното състояние на пациента, но при условие, че след това терапията бъде комбинирана с химио или лъчетерапия.Установява се, че конкретната операция е съобразена с всички утвърдени медицински стандарти, същата не би могла да се извърши без поставяне на т.нар.“механичен съшивател“.Появилите се рецидиви след лечението, които са направили невъзможно провеждането на допълнителната терапия, не са резултат от операцията.Налице е обективно влошаване на състоянието на пациента-абсцес, сибулеус, перитонит, желязодефицитна анемия, които съставляват тежки усложнения, препятстващи провеждането на следоперативна терапия, която в този случай би имала живото застрашаващо действие.Проявилият се локален рецидив е в резултат на прогресията на заболяването, което не се намира в причинна връзка с проведената операция.Причина за това е агресивността на туморното заболяване и стадия, в който същото е било диагностицирано.Прието е, че събраните по делото доказателства не установяват наличие на виновно и противоправно поведение на лекарския екип, който е оперирал пациента, поради което предявените искове са отхвърлени като неоснователни.
Относно обжалваното определение, с което изменението на исковете е прието за процесуално недопустимо.Прието е, че производството по делото е образувано по искове на С. П. срещу ВМА-гр.София за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди-претенция, която е строго лична, а когато бъде предявена по съдебен ред е допустимо правоприемство в процеса.Наследниците на починалото лице обаче не разполагат с правото на променят по съдебен ред основанието и петитума на предявения иск, в това число и да го изменят по отношение на неговия размер, тъй като това е въпрос на лична преценка на носителя на правото.С оглед на това е прието, че е процесуално недопустимо да се изменя размера на предявения иск за неимуществени вреди.
По касационната жалба в частта относно въззивното решение.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК е посочено касационното основание на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Формулирани са следните въпроси :
1/ Относно необсъждане, непреценяване и пренебрегване от страна на съда на обстоятелства и доводи, които са от значение за крайния изход на спора.Налице е противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС относно задължението на съда да обсъди всички доказателства във взаимната им връзка, а при експертните заключение да обсъди дали ги възприема или не, както и да ги анализира в контекста на другите събрани по делото доказателства.
В този смисъл се сочи противоречие с решение № 264 от 12.2.2015 г по гр.дело № 6457/13 г на ВКС, Трето ГО, решение № 91 от 21.4.16 г по гр.дело № 4497/15 г на ВКС, Трето ГО, решение № 154 от 24.8.16 г по гр.дело № 3848/15 г на ВКС, ГК, Четвърто ГО, решение № 609/15 г по т.дело № 323/08, решение № 111 от 13.6.16 г по гр.дело № 6121/15 на ВКС, ГК, Първо ГО, решение № 217 от 9.6.11 г по гр.дело № 761/10 на ВКС, Четвърто ГО, решение № 447 от 18.11.11 г по гр.дело № 1964/10 на ВКС, Четвърто ГО, решение № 186 от 14.1.16 г по гр.дело № 5980/14 г на ВКС, ГК, Първо ГО, решение № 97/8.4.16 г по гр.дело № 5363/15 г на ВКС, ГК, Четвърто ГО, решение № 113/18.5.16 г по гр.дело № 5961/15 г на ВКС, ГК, Трето ГО, решение № 177 от 25.10.16 г по гр.дело № 1263/16 на ВКС, ГК, Трето ГО
2/Относно извода за липса на конкретно противоправно поведение от страна на ответника и по-специално на екипа, провел операцията се твърди противоречие с решение № 130/1.3.2010 г по гр.дело № 640/2009 г на ВКС, Трето ГО, решение № 250/21.11.2012 г по гр.дело № 1504/11 на ВКС, Трето ГО и решение № 508/18.6.2010 г по гр.дело № 1411/09 г на ВКС, Трето ГО, решение № 473/09 по гр.дело № 1329/ .09 г на Трето ТО и решение № 508/18.6.2010 г по гр.дело № 1411/09 г на ВКС, Трето ГО.
По процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК и по материално правния въпрос за наличие/ липса на противоправно поведение като една от предпоставките за уважаване на иска по чл.49 ЗЗД. Съгласно утвърдената съдебна практика, в решението си съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти. Съдът не може да основе изводите си по съществото на спора въз основа на произволно избрани доказателства, поради което следва да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Това задължение има и въззивният съд като инстанция по същество на спора. В рамките на заявените във въззивните жалби оплаквания, въззивният съд следва да се произнесе по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение като формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства в първата и втората съдебни инстанции. В този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 2013 г. по тълк. д. № 1 от 2013 г. ОСГТК ВКС; решение по гр. д. № 761/2010 г. IV г. о. ВКС; решение по гр. д. № 4744/2010 г., I г. о. ВКС; решение № 553 от 27.06.2013 г. по гр. д. № 196/2012 г., IV г. о. ВКС; решение № 65 от 30.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1656/2013 г., II т. о. ВКС; решение № 101 от 28.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 853/2016 г., II г. о. ВКС; решение № 214 от 15.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 112/2016 г., IV г. о. ВКС; решение № 112 от 2.05.2017 г. по гр. д. № 3356/2016 г., IV г. ВКС и други съдебни актове постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и посочените от касатора съдебни актове.
В разглеждания случай въззивният съд е обосновал изводът си за липса на противоправно поведение и причинна връзка между поведението на лекарския екип, извършил операцията на първоначалния ищец е настъпилата смърт, позовавайки се на факти и доказателства /приетите съдебно-медицински експертизи/, установяващи по безсъмнен начин липсата на кумулативните предпоставки по чл.49 ЗЗД за уважаване на иска.Съдът е изложил мотиви въз основа на кои доказателства е формирал тези изводи.Позовал се е на нормата на чл. 80 от Закона за здравето и заложените медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, дейността на лечебните заведения и на медицинските и други специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента, а медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. Именно поради това, когато съдът се произнася по въпроса осъществен ли е деликт при изпълнение на медицинска дейност, той следва да обсъди не само доказателствата за фактите какви действия са били предприети или не са били извършени от медицинските специалисти, но и доколко те са отговаряли на дължимото съобразно утвърдените медицински изисквания.Изследвайки подробно всички тези елементи съдът е обосновал извода си за липса на нарушение на утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите медицински практики.Поради това следва да се приеме, че въззивното решение не е постановено в противоречие с цитираните от касаторите съдебни решения по приложението на чл.235 ал.2 ГПК, както и с посочените от настоящата инстанция решения по чл.290 ГПК.
Не е налице и противоречие с цитираните в изложението решения по чл.290 ГПК във връзка с формулирания материално правен въпрос, тъй като с тях са разгледани при съществено различна фактическа обстановка хипотези, установяващи безспорно наличието на противоправно поведение по смисъла на чл.49 ЗЗД, каквото в случая не е налице.Проведеното на С. П. лечение е било адекватно, а усложненията предизвикани в резултат на прогресията на заболяването, агресивността на туморното заболяване и стадия в който е било диагностицирано.От заключението на приетата-медицинска експертиза се установява, че са били налице предпоставките за извършване на оперативната интервенция и в този смисъл не е налице противоправно поведение на лекарския екип, който я е извършил, както и причинна връзка между нея и настъпилата смърт.
По тези съображения не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По касационната жалба в частта, с която се обжалва въззивното определение за оставяне в сила на определение, с което е отменено увеличението на иска за неимуществени вреди по искане на правоприемниците на ищеца.Подържа се основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Формулирани са следните въпроси :
1/Допустимо ли е правоприемниците по иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди да направят увеличение на размера на иска или да променят неговото основание.
2/В случай на материалното правоприемство в лицето на няколко наследници какви последици определя обстоятелството, че не всички от тях осъществяват процесуално правоприемство-присъждане на обезщетение за всички наследници или отхвърляне на иска по отношение на невстъпилите в правата на починалия.
3/В случай на необходима отмяна на постановеното определение за допускане на увеличение на иска, констатирана след постановяване на съдебното решение, какъв е процесуалния ред за неговата отмяна.
По така наведените въпроси Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното :
Касаторът е посочил основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
По първия въпрос е налице съдебна практика на ВС на РБ обективирана в определение № 455 от 17.5.1993 г по ч.гр.дело № 1810/1992 г на Четвърто гражданско отделение, с което е прието, че претенцията за неимуществени вреди е строго лична претенция и затова при смърт на ищеца при висящност на процеса искът му може да бъде продължен по силата на законово правоприемство, без да бъде изменян по размер и страни за разлика от претенцията за имуществени вреди, която е наследима, няма личен характер и тъй като може да бъде предявена самостоятелно от наследниците, те могат да изменят иска за обезщетение за тези вреди както относно размера, така и по отношение на страните по него.Наличието на съдебна практика на ВС на РБ постановена по реда на чл.280 ал.1 т.2 ГПК изключва приложение на касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради което същото не е налице.
По втория въпрос касационно основание също не следва да бъде допуснато, тъй като касаторът не е обосновал допълнителната предпоставка по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а именно защо счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона /и кой закон или коя конкретна правна норма/ или за развитие на правото.
По третия въпрос.Разпоредбата на чл.253 ГПК е точна и ясна, същата не се нуждае от тълкуване или осъвременяване на създадената по повод на нея съдебна практика.В нея е посочено, че определенията, които не слагат край на делото, могат да бъдат изменяни или отменявани от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск.В разглеждания случай, констатирайки допуснатия пропуск първоинстанционният съд на основание чл.253 ГПК е отменил постановеното от него определение, с което е допуснал недопустимо увеличение на предявения строго личен иск от правоприемниците на починалия по време на делото ищец.Въззивният съд е приел, че постановеното определение съответства на процесуалния закон поради което го е потвърдил.
По тези съображения както и поради крайния изход на спора определението на въззивния съд не може да бъде допуснато до касационен контрол.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2076 от 7.11.2016 г, постановено по гр.дело № 2606/2016 г на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 12 състав, с което е отменено решение № 1344/16.2.2016 г по гр.дело № 11465/2010 г на СГС и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касаторите срещу Военно-медицинска академия искове по чл.49 ЗЗД за заплащане на обезщетение от по 12 500 лв за претърпени неимуществени вреди, както и в частта, с която е потвърдено определение от 16.2.16 г постановено по гр.дело № 11465/10 г, с което е отменено определение от 10.5.2012 г за допускане на увеличение на исковете, като процесуално недопустимо
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.