ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 755
София, 04.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито съдебно заседание на трети юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр..дело № 328 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Н. С. и ПП „А.“ чрез процесуалните им представители адв.С. П. и адв.В. П. срещу решение № 7079 от 13.9.2016 г, постановено по гр.дело № 2723/2015 г на Софийски градски съд, Въззивно отделение, IV „Г“ въззивен съд, с което е потвърдено решение № I-48-143 от 30.10.2014 по гр.дело № 8119/14 г по описа на Софийски районен съд, 48 състав на ГК.С първоинстанционното решение В. Н. С. и Политическа партия „А.“ са осъдени да заплатят на В. С. С. солидарно сумата 7 000 лв на основание чл.49, чл.45, вр.чл.51 и чл.52 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 24.7.2013 г до окончателното плащане, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции и душевни страдания от засягане на доброто му име, уронване на престижа и репутацията му в обществото.
В касационната жалба се подържа, бе въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалните правила и материалния закон.Иска се допускането му до касационен контрол и отмяната му като незаконосъобразно, с което искът бъде отхвърлен като неоснователен.
Ответникът по касационната жалба оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния му представител адв.Д. И. от Б..Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че на 23.6.13 г в телевизионното предаване „С. А. с В. С.“, излъчено по телевизия „А.“, водещият В. С. е направил изявление „ но аз какво съм виновен, че българските избиратели изхвърлиха извън борда ….. разни такива лайномети като К., В. С., С., Д.…“.Това изявление е пряко насочено срещу ищеца и представлява обидна оценка, която е унизителна за честта и достойнството на пострадалия.Установено е също, че 19.5.2013 г в телевизионното предаване „С. А. с В. С.“, излъчено по телевизия „А.“, водещият В. С. е направил изявленията „с кого работеше В. К…дясната ръка на В. С., който има за задача да разбива българския национализъм, с кого, с турския консул, има го запечатано на снимка. Така става ясно, че турските служби, работейки за Г. и С. се мъчат през тия 4 години да разбиват българския национализъм.В. С. се продаде изцяло на антибългарските интереси…. беше уличен от Агенцията по приходите, че укрива доходи…заплашваше го сериозна санкция, включително и лишаване от свобода,….. аз разбирам, че срещу С. има доста сериозни улики….В. С.…. няма да го оставя този човечец…. глупости, никакви националисти не са помагачите на турските служби…защото В. С. най-обича да взема някакви доходи, които да укрива от държавата, да си строи бардаците за турските тираджии…, ако го подхване прокуратурата, много дълго време ще трябва да му носим топли дрехи в затвора.“Прието е от съда, че ответникът-юридическо лице е собственик на телевизия „А.“ и доставчик на медийни услуги по смисъла на чл.4 от ЗРТ на програмите на телевизия „А.“.Ответникът-физическо лице е водещ на предаванията „С. А. с В. С.“, излъчени на 19.5.2013 г и 23.6.2013 г.Прието е, че издателят на печатното издание/доставчикът на медийна услуга чрез свои длъжностни лица определя характера и съдържанието на телевизионното предаване и носи отговорност по чл.49 като възложител на работата.Доставчикът чрез своите длъжностни лица носи отговорност за верността на изнесената информация, че тя е резултат от добросъвестно журналистическо разследване, че не съдържа обидни изявления.Доставчикът на медийната услуга носи отговорност за верността на излъченото, както и затова, че то е резултат от добросъвестно журналистическо разследване.Свободата на словото се разпростира до пределите, след които вече засяга други конституционни ценности, каквито са доброто име и правата на гражданите.Съдът е приел, че в частта от излъченото предаване, в която се казва, че С. строи „бардаци за турските тираджии“ изявлението на С. съдържа негативно отношение и уронват достойнството на ответника, доколкото думата „бардаци“ е обозначение за публични домове.Доколкото по делото не са ангажирани доказателства за верността на тези факти, нито че оповестяването им е резултат от добросъвестна проверка не е установено, че изнесената информация е вярна.Тази информация съдържа за злепоставящи ищеца факти, които са недоказани поради това и голословни.Твърденията в двете предавания уронват доброто име, честта и достойнството на пострадалия, поради което е установено виновното противоправно поведение на водещия на предаването, поради което е ангажирана отговорността му по реда на чл.45 ЗЗД и тази на медийния доставчик-юридическо лице по реда на чл.49 ЗЗД до размера на сумата 7 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, определено по справедливост от съда.При определяне размера на обезщетението съдът е съобразил, че се касае за вреди, настъпили от накърняване на блага, чиято ценност е преценена от законодателя като висше благо, закрепено в Конституцията на РБ.С обидни и неверни изявления, които уронват честта и достойнството, отправени към лице, което е ангажирано с обществена и политическа дейност се отразяват с по-висока степен от обичайната на лични блага на това лице, за което е важно каква представа си изгражда за него в обществото. В случая ищецът попада именно в категорията на лицата, които се занимават с обществена и политическа дейност, което обоснована справедливостта на определения размер.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК са посочени касационните основания на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Формулирани са следните въпроси :
1/Какви критерии следва да прилага съдът при определяне на размера на справедливото обезщетение по чл.52 ЗЗД.Може ли това да стане на базата на предположения, а не на събрани по делото доказателства за накърнена репутация.
Сочи се противоречие със следната задължителна съдебна практика :
– С ППВС № 4/23.12.68 г на ВС
– С решение № 25 по гр.дело № 211/2009 г на ВКС, Второ Търговско отделение на Търговска колегия, с което е прието, че понятието „справедливост, съгласно даденото с ППВС № 4/64 г разяснение не е абстрактно понятие и не предполага определяне на хипотетичен размер на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от деликт, а всякога е свързано с преценката на определени, конкретно съществуващи обстоятелства, както и с общественото разбиране за същото на даден етап от развитието на самото общество.Следователно, за да удовлетвори така въведеният с чл.52 ЗЗД критерий за справедливост, обезщетението за възмездяване претърпените от деликт вреди трябва да е съразмерно с техния действителен размер, който е обусловен както от тежестта, характера, продължителността, интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, така и от икономическата конюктура в страната към момента на увреждането и установената в тази насока съдебна практика.В решението е разгледана хипотеза на деликт от ПТП, при който е настъпила смъртта на пострадалия и на неговите пълнолетни низходящи е присъдено обезщетение за неимуществени вреди.
По първия въпрос.
В разглеждания случай съдът не се е задоволил само с посочване в мотивите към решението, че обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, а е изтъкнал обстоятелства, които обосновават присъдения размер.Извършена е самостоятелна преценка на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики, интензитета и продължителността на претърпените от пострадалия неимуществени вреди, неговото обществено и социално положение.
Така определеното обезщетение включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице и когато съдът е съобразил всички доказателства, релевантни към реално претърпените морални вреди болки и страдания, поради което решението е постановено в съответствие с принципа за справедливост.
По втория въпрос.
2/Допустими ли са по отношение на политически личности критични оценки в по-широки граници, включително и с надхвърлящи добрия тон изразни средства.
Сочи се противоречие с решение № 85 от 23.3.2012 г по гр.дело № 1486/11 г на ВКС, Четвърто гражданско отделение, с което е прието, че при спор за причинени вреди от изнесена от журналист информация, съдът е длъжен да изиска от ищеца да посочи от кои конкретно изрази и действия на журналиста е засегнат.На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, те могат да ангажират отговорността на журналиста само ако са неверни и позорят адресата.Когато журналист изнася засягащи честта на друго лице факти, той трябва да провери тяхната достоверност.Правно значение оценките имат само ако са обидни.Неблагоприятните за някого факти обаче трябва да бъдат проверени преди журналистът да ги разпространи.Утвърдено е схващането, че за изнесените факти журналистът трябва да е получил потвърждение поне от два независими източника.Правното значение на добросъвестната проверка се проявява тогава, когато въпреки извършването й, фактите са окажат неверни.В този случай, ако проверката се окаже добросъвестна се изключва вината и журналистът не отговаря за вредите, причинени от противоправното му поведение.Допустимата журналистическа критика по отношение на публичните личности и в частност на политиците е с по-широки граници.Колкото по-известна е една личност, вкл.политик, толкова повече намеса в частноправната си сфера се налага да понася.Обществеността има право да бъде информирана за действията и постъпките на този, комуто е доверила да представлява интересите й.Поради това политиците и лидерите трябва да понасят засиления журналистически интерес и да търпят повече укори, вкл. и с надхвърлящи добрия тон средства.Но и журналистите не могат да използват правото на свободно разпространение на информация, за да нанасят и обиди и да клеветят.Те трябва да ограничат критиките до границите, визирани в чл.39 ал.2 от КРБ, а доколкото ги прекрачват, отговарят за причинените вреди.“
Обжалваното въззивно решение не противоречи на сочената задължителна съдебна практика, а е постановено в съответствие с нея, както и със служебно известното решение № 62 от 6.3.2012 г по гр.дело № 1376/2011 г на ВКС, Четвърто ГО, което дава отговор на поставения от касатора въпрос.Съгласно това решение не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи, конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка с обществен интерес, свързан с неговия пост, дейност или занятие.Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат частта и достойнството на личността-т.е ако не осъществяват фактическия състав на престъпленията обида и клевета.
В настоящия случай по делото не става дума за оценъчни съждения, които не могат да се проверяват за тяхната вярност, а за позорящи адресата твърдения обидни и клеветнически : „лайномет, помагач на турските служби, строи бардаци за турските тираджии, укрива доходи, ако го подхване прокуратурата дълго време трябва да му носим топли дрехи в затвора.“ Цитираните обиди засягат достойнството на ищеца, а изложените фактически твърдения, разпространени чрез доставчикът на медийна услуга не е доказано да са верни, поради което засягат неблагоприятно адресата и представляват превратно упражняване на правото по чл.39 ал.1 от Конституцията.В случая свободата на мнение е използвана, за да се увреди доброто име на пострадалия, в разрез със забраната на чл.39 ал.2 КРБ.Свободата на изразяване на мнение не е безгранична-нейните граници са там, където започва уронването на честта и достойнството на другиго, дори когато става дума за политик или публична личност.Ответниците са използвали свободата на разгласяване, каквато има доставчикът на медийна услуга, за да обидят конкретно физическо лице, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността им за непозволено увреждане, както в съответствие с цитираната задължителна практика е приел въззивният съд.
Предвид изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Липсват доказателства за сторени от ответника по касация разноски, поради което такива, макар и поискани не могат да бъдат присъдени.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение № 7079 от 13.9.2016 г, постановено по гр.дело № 2723/2015 г на Софийски градски съд, Въззивно отделение, IV „Г“ въззивен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2.