О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 740
гр.София,
16.10. 2019г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 1868 описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу Решение № 425 от 21.12.2018 г. по гр. д. № 602/2018 г. на ОС Перник, с което е потвърдено Решение № 97/09.08.2018 г. по гр.д. № 1060/2017 г. по описа на РС – Радомир, с което е уважен иск с правно основание чл. 87, ал.3 ЗЗД.
Жалбоподателите – И. М. М. и Б. В. М., чрез процесуалния си представител поддържат, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа, че решението е постановено и при очевидна неправилност и моли да се допусне касационно обжалване.
Ответникът Д. Г., действащ чрез законния си представител В. М., чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., прие следното:
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивния съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, на основание чл.87, ал.3 ЗЗД е развалил сключения между Г. С. и И. М. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 129, т. ІII, рег. № 2748, д. № 462/13.08.2015 г. на Нотариус с рег. № 073 с район на действие РС – Р., представляващ: 6/8 ид. ч. от УПИ Х-1197, кв. 106 по рег. план на [населено място], ведно с 6/8 ид. ч. от масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 79 кв. м., както и 6/8 ид. ч. от масивен гараж със застроена площ от 18 кв. м., срещу поето от И. М. задължение за гледане и издръжка на прехвърлителя, като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил до сега, докато е жив, прехвърлителят си е запазил вещното право на ползване върху прехвърления имот, безвъзмездно и до края на живота си.
Установено е, от показанията на свидетелите разпитани пред първата инстанция, че в последните 1 – 2 години от живота на Г. С. здравословното му състояние е било влошено със засилващи се двигателни проблеми/трудно се предвижвал на дълги разстояние дори и с бастун, не е могъл да се сам да пазарува/, проблеми свързани с отделителната система и бъбреците, поради което същия се нуждаел от постоянна грижа и ежедневна чужда помощ /каквато според разпитаните свидетели не му била предоставяна от ответната страна/, която постоянна нужда от чужда помощ нараствала с оглед влошаващото му се здравословно състояние, а храната на прехвърлителят била осигурявана от социален патронаж.
Установено е, че на Г. С. не е могъл сам да поддържа нужната хигиена в жилището си поради трудното му предвижване.
Прието е, че в доказателствена тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване, че изпълнил договорното му задължение да покрива нуждите на кредитора за гледане и издръжка по вид, обем и качество, адекватни на нуждите на прехвърлителя с оглед неговото здравословно състояние, възраст, начин на живот и бит, такъв какъвто е водил преди сключването на договора, което свое доказателствено задължение според решаващия съд кредиторът не бил изпълнил.
Въззивния съд въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че положената от длъжника грижа е частична, непълна и непостоянна. Решаващия съд приема, че с оглед характера на сключения договор, напредналата възраст на прехвърлителя, здравословното му състояние изискуемото от страна на приобретателя изпълнение на договорното му задължение с оглед специфичния предмет на последното е следвало да бъде престирана ежедневно, което според съда не е сторено и е довело до извода, че ответника не е изпълнил задължението си да осигури на прехвърлителя спокоен и нормален живот.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателите, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правния въпрос от значение за спора: по какви критерии се определя обема на престацията по алеаторен договор за гледане и издръжка гледане и за задължението на съда да тълкува точно волята на страните по договора за гледане и издръжка. Поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Позовава се на решение по гр.д. 3362/2015 г. на IV – г.о., решение по гр.д. № 1534/2009 на IV – г.о., решение по гр.д. № 46/2009 г. на IV – г.о. и решение по гр.д. № 4124/2014 г. на IV – г.о. на ВКС.
Върховния касационен съд, състав на IV – г.о., намира, че на поставените от жалбоподателите въпроси, въззивния съд е дал отговори в съответствие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на IV – г.о намира, че по първия поставен от жалбоподателя въпрос, съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС обективирана и в цитираното в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решение от 22.12.2010 г. по гр.д. № 1534/2009 г. на IV – г.о., в което е застъпено становище, според което „…изпълнението на задължението за гледане и издръжка, когато не е било детайлно уговорено, се определя от действителните нужди на кредитора и ако престираното от длъжника е било прието и кредитора се е считал удовлетворен, неговите наследници не могат да искат разваляне на договора.“ В случая в съотвествие с тази практика съдът след анализ на събраните доказателства е приел, че не е установено длъжникът да е изпълнил точно своето задължение да гледа и издържа на кредитора – не е било ежедневно, каквото е било нужно според здравословното състояние на кредитора, а епизодично. Точното изпълнение на поетите задължения изисква кредиторът да получи желаните от него грижи и натурална издръжка непрекъснато и ежедневно, но не извън договорения обем. Дължимата престация по своя характер е единна и неделима, дори и при множество длъжници /ТР№6/2012г. ОСГК/. Специфичната крайна социална цел при алеаторния договор е да се осигури на кредитора един по-добър начин на живот, изразяващ се в ежедневно, редовно и в пълен обем покриване на потребностите му, докогато е необходимо.
Останалите цитирани от жалбоподателят решения са неотносими към настоящия спор, доколкото в решение № 159/10.08.2015 г. по гр.д. № 4124/2014 г. на IV – г.о. е разгледана хипотеза в която прехвърлителя отказва да получи престацията на приобратетеля, което поставя първия в забава съобразно разпоредбите на чл.95 и следващите от ЗЗД, а в решение № 6/29.06.2016 г. по гр.д. № 3362/2015 г. на IV – г.о., е разгледана хипотеза, в която при сключен договор за гледане и издръжка недвижим имот е прехвърлен на две лица, които са се задължили да изпълняват задълженията си по договора солидарно, ако едно от тях предоставя грижи и издръжка в пълния уговорен обем, неизпълнението на другия длъжник не може да доведе до разваляне по отношение на неизпълнилия.
Не е налице и визираното основание за допускане до касационно обжалване по втория формулиран от жалбоподателите въпрос за задължението на съда да тълкува точно волята на страните по договора за гледане и издръжка. На същият съдът е дал разрешение в съответствие с практика на ВКС според която съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя по договора за издръжка и гледане не са определени в закона (договорът е ненаименован). Приема се, че тяхното съдържание се определя от постигнатото съгласие между страните и при тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване и поради „очевидна неправилност“ на въззивното решение. При селекцията на касационните жалби, извършвайки преценка на уредената в чл. 280, ал. 2 ГПК предпоставка за достъп до касационен контрол, ВКС трябва да тълкува и попълва с конкретно съдържание абстрактното правно понятие „очевидна неправилност“ в съответствие с предоставените му от законодателя правомощия с оглед на конкретно дело. В случая решението е постановено при точно приложение на процесуалния и материален закон, приложими в конкретната хипотеза, а също така и при съблюдаване на установената трайна практика на ВКС по приложението на чл. 87, ал.3 ЗЗД, поради което не е очевидно неправилно, тъй като е осигурено съчетанието между обществения интерес от законосъобразно, предвидимо и справедливо правораздаване и частния интерес на страните от разрешаването на конкретен правен спор /в този смисъл КД № 10/2018 г./.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателите следва да заплатят на ответника направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 600 лева съобразно представения договор за правна защита и съдействие /лист 20 по делото/.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 425 от 21.12.2018г. по гр. д. № 602/2018 г. на ОС Перник.
ОСЪЖДА И. М. М. и Б. В. М. да заплатят на Д. Г., действащ чрез законния си представител В. М., сумата 600 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: