4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
София, 27.02.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
Ерик Василев
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 3976/2019г.по описа на ВКС
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 27.05.2019г. по гр.д.№199/2019г. на ОС Сливен, с което е обезсилено първоинстанционното решение като недопустимо и е прекратено производството по делото .
Жалбоподателите – М. П. В. и В. Д. М., чрез процесуалния си представител поддържат, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС. Молят да се допусне касационно обжалване.
Ответникът Ц. Т. Х., чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., прие следното:
Касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е обезсилил решение № 9/13.02.2019 г. по гр.д.№ 97/2018 г. на Котелски районен съд, като недопустимо поради отвод за сила на пресъдено нещо, е прекратил производството по делото.
Съдът при извършване на проверката за наличие на положителните и отсъствие на отрицателните предпоставки за правото на иск, е приел, че решението е постановено при наличие на отрицателна предпоставка за правото на иск, а именно влязло в сила решение по същия спор между същите страни. Констатирал е, че с решение от 27.08.2015 г. по гр. д. № 531/2012 г. по описа на РС Котел, съдът се е произнесъл по отношение на обявяването за окончателен на предварителен договор, сключен на 25.12.2007 г. между Ц. Т. , действаща чрез пълномощника си Д. Г., като продавач и Н. Б. като купувач, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който Ц. Т. се задължила да прехвърли на Н. Б. собствеността върху следните недвижими горски имоти, възстановени с Решение № ПРЗЗ от 22.12.2007 г. на ОСЗ- Котел, а именно: имот с № 000373, по картата на възстановена собственост в землището на [населено място], с площ от 237,834 дка, представляващ дървопроизводителна горска площ и имот № 092001 по картата на възстановената собственост в землището на [населено място], с площ от 41,266 дка, представляващ широколистна гора в местността „А.“, като е отхвърлил иска, тъй като е счел че договорът е сключен без представителна власт и не обвързва продавача, като в последния абзац на мотивите е посочено, че недвижимият имот не се намира в патримониума на продавача. Установено е, че делото е било образувано въз основа на исковата молба подадена от цесионерите по договор за цесия от 21.08.2012 г., в който Н. Б. продал на въззиваемите вземането си по предварителния договор.
Съдът е приел, че атакуваното пред него първоинстанционно решение е постановено при пълен субективен и обективен идентитет на спорното право и основанието за възникването му с предходно постановено и влязло в сила решение. Прието е, че страните са едни и същи и по двете дела – обещателят по предварителния договора Ц. Т. , в качеството и на ответник и частните правоприемници на купувача Н. Б. – М. П. и В. Д. в качеството им на ищци, както и че един и същ е и правопораждащия факт, а именно правата се черпят въз основа на същия предварителен договор, поради което влязлото в сила съдебно решение е абсолютна процесуална пречка по смисъла на чл.299 ГПК, за предявяване на новия иск в настоящото дело.
Посочено е, че изключение от това процесуално правило има когато след влизането на решението в сила са настъпили нови правопораждащи или правоизменащи факти, които могат да доведат до промяна не само на изхода по делото, но и променят основно претенцията. В случая такъв факт се сочи успешно проведеният П. иск, с който е обявена за частично недействителна спрямо правоприемниците на купувача по предварителния договор, разпоредителната сделка на обещателя и съгласно постановките на ППВС № 1/65, кредиторът по предварителния договор може да реализира вземането си с предявяване на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Съдът е приел, че това би било възможно, ако искът по 19, ал. 3 ЗЗД по предходното дело е отхвърлен на това основание, тъй като има обстоятелство, което се явява релевантно и изменя спорното право, а в случая спорното право е било отречено и на друго основание. Изложени са съображения за това, че съдът в първото по време решение е приел, че предварителния договор е негоден да породи търсените от ищеца последици, тъй като е сключен без представителна власт и по отношение на това основание не са настъпили никакви правопораждащи или правоизменящи факти след влизане в сила на решението, които да се вземат предвид при ново предявяване на иск. Прието е, че на практика с второто решение по същия спор би се е стигнало до ревизирането на мотивите и крайния извод по едно влязло в сила решение, което е недопустимо по силата на чл. 299 от ГПК и независимо дали първото решение е постановено при непълнота на доказателствата, при правилни или грешни изводи, те са били стабилизирани при влизането в сила на решението. Посочено е, че влязлото в сила решение се ползва със сила на присъдено нещо, т.е. то е задължително за страните и за техните наследници и правоприемници, за съда, който го е издал, и за всички други съдилища и учреждения в страната, както и че разрешеният с влязло в сила решение спор не може да бъде пререшаван и това е гаранция за стабилитет на решението и в отношенията между субектите.
Тъй като отводът за сила на пресъдено нещо е абсолютна процесуална предпоставка и съдът следи за нея служебно, то при установяването и е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателите, чрез процесуалния си представител поддържат, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и да изложи собствени мотиви, както и налице ли е нов правопораждащ факт при уважен иск по чл.135 ЗЗД на купувачите по предварителен договор по отношение на влязло в сила решение , с което, искът за обявяването му за окончателен е бил отхвърлен, но по съображения различи от тези за принадлежността на правото на собственост. Поддържат, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС и е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Позовават се на даденото разрешение в ППВС №1/1965г.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че следва да се допусне касационно обжалване по въпроса : налице ли е нов правопораждащ факт при уважен иск по чл.135 ЗЗД на купувачите по предварителен договор по отношение на влязло в сила решение , с което, искът за обявяването му за окончателен е бил отхвърлен, но по съображения различи от тези за принадлежността на правото на собственост, на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.05.2019г. по гр.д.№199/2019г. на ОС Сливен.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание след внасяне на държавна такса в размер на 450 лева от М. П. В. и В. Д. М., за което да им се съобщи, като им се укаже да представят копие от вносния документ в канцеларията на съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: