6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 758
София, 24.10.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
Ерик Василев
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 2574/2019г.по описа на ВКС
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 05.02.2019г. по гр.д.№371/2018г. на АС Бургас, с което е уважен иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД.
Жалбоподателят – „Спедстрой” ЕООД, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Поддържа, че решението е постановено и при допусната очевидна неправилност.
Ответникът „ТТГ” ЕООД , чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Ответницата Н. Е. П., чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., прие следното:
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е обявил за окончателни предварителните договори от 19.06.2011г., сключени от Н. П. и „ТТГ” ЕООД и „Спедстрой” ЕООД за покупко-продажба на апартамент и гараж в [населено място], за сумата 253 447,40лева.
Прието е за установено от представените по делото предварителни договора, че на 19.06.2011г. между двете дружества в качеството им на продавачи и ищцата-ответник по жалбата Н. П. като купувач са били сключени три предварителни договора за покупко-продажба на следните недвижими имота: за студио 31 с обща застроена площ от 60.03 кв.м., за студио 32 с обща застроена площ от 33.93 кв.м. и за гараж 4 с площ от 29.28 кв.м.становено е, че в хода на строителството студиа № 31 и № 32 са обединени в един самостоятелен обект – апартамент № 35 с площ от 106.12 кв.м. и идентификатор /№/ С договорите страните са се споразумели да сключат окончателен договор чрез подписване на нотариален акт до 2012г. след заплащане на последната част от продажната цена, в който срок продавачите са поели задължението да предадат на ищцата процесните обекти в описаната в договорите степен на завършеност. Установено е, че към предявяване на иска продавачите не са прехвърлили собствеността върху процесните обекти на ищцата чрез сключване на окончателен договор.
Съдът е приел, че страните по предварителните договори са постигнали съгласие продажната цена на всеки от обектите, предмет на тези договори, да се заплати от купувача на няколко вноски като в чл. 2 от тях е посочен размера на вноските в проценти като в анексите към договорите е конкретизирана стойността на квадратен метър за всеки от обектите. Установил е, че в цитираната разпоредба посочените срокове за внасяне на отделните вноски не са посочени като дата, а са обвързани единствено от съставянето на съответните актове, с които завършва даден етап от строителството на сградата, за което продавачите са поели задължението да уведомяват ищцата-купувач. Прието е, че в договорите и анексите към тях няма изрична клауза за разпределяне на продажната цена между двамата продавачи – ответниците по делото, респ. за поетото от купувача задължение да заплати на всеки от тях определена сума /или определен процент/ от договорената продажна цена на обектите.
Съдът е взел предвид заключение на вещото лице по допуснатата и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, което въз основа на постигнатите между страните уговорки досежно стойността на всеки един от обектите е изчислило, че продажната цена на студио 31 възлиза на сумата от 32 416 евро с ДДС, за студио 32 – на сумата от 18 322 евро с ДДС, а за гаража – на сумата от 14 054 евро с ДДС или общата стойност на трите обекта възлиза на 64 792 евро. От извършените проверки в счетоводството на ответното дружество „ТТГ “ ЕООД вещото лице е констатирало, че дружеството е получило по банков път от ищцата общо сумата от 246 135.56 лева като във всички счетоводни документи е записано като основание на извършеното от нея плащане – „плащане по предварителен договор“. Вещото лице е извършило проверки и в счетоводството на „Спедстрой“ ЕООД , по които е установило осчетоводено само едно плащане от ищцата, извършено по банков път на 01.09.2017г. за сумата от 4800 евро с левова равностойност, изчислена от вещото лице на 9 387,98 лв., за която е записано като основание „Доплащане по предварителен договор за ап.35 и гараж 4-гр. П.“.
Съдът е приел за установено, че след уведомяване на ищцата за извършеното преобразуване на двете студия и по дадени указания ищцата е доплатила сумата от 4800 евро за това преобразуване, чрез банков превод от 01.09.2017г. по посочената от служител на „Спедстрой” ЕООД банкова сметка, за която сума дружеството е издало фактура и по този начин в изпълнение клаузите на договорите и съобразно дадените й указания ищцата без да възрази е заплатила така определената й допълнителна последна вноска.
Така установените данни по делото са дали основание на съдът да приеме, че ищцата е изпълнила задължението си по сключените с ответниците предварителни договора за заплащане на продажната цена на обектите, предмет на тези договора. Подържания от жалбоподателя довод, че той като продавач не е получил цената, съответстваща на притежаваната от него част от имота, съдът е счел , че не се отразява на действителността на предварителния договор, респ. на условията за обявяването му за окончателен, а са предмет на вътрешните му отношения с другия продавача по договора. Изложени са съображения за това , че след като продавачите не са определили в договорите как да бъде разпределена между двете дружества продажната цена следва да се приеме, че са налице недвусмислени обстоятелства, че всеки един от тях може да получи продажната цена в пълен или частичен размер.
За неоснователни са приети доводите, че обектите по двата предварителни договора не съществуват. Установено е, че предмет на процесните предварителни договори са били два обекта – студио № 31 и студио № 32, както и че в хода на строителството тези два обекта са обединени в един общ самостоятелен обект под № 35 с площ от 106.12 кв.м., който при вписването му в СГКК- Бургас е получил идентификатор /№/ и както посочва вещото лице именно като жилище ап.35 е деклариран от двамата продавачи в [община]. Съдът е счел, че така осъщественото идентифициране на този имот като самостоятелен обект, на което нито една от страните не е възразила, както и извършеното от ищцата доплащане за него доказват, че общата воля на страните е за прехвърляне собствеността върху така обединения обект.
Въззивният съд е намерил за неоснователни и оплакванията на дружеството-продавач за липса на решение на Общото събрание на „Спедстрой“ ЕООД за разпореждане с процесния имот, поради което е налице липса на съгласие за сключване на договора. Съдът е взел предвид даденото разрешение в Тълкувателно решение № 3/15.11.2013г. по т.д. № 3/2013г. на ОСГТК, в което е прието, че липсата на решение на ОС по чл.137, ал.1, т.7 ТЗ не опорочава предварителния договор и не е пречка за обявяването му за окончателен.
При така установените данни въззивният съд е приел, че са налице всички законови предпоставки за обявяване на сключените между страните предварителни договори за покупко-продажба за окончателни, поради което е уважил предявения иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: ако в предварителния договор не е посочено на кой от двамата продавачи следва да се извърши плащане плащането на единия погасява ли задължението към другия, при обявяване на договора за окончателен как следва да се начислят таксите и разноските – за всяка една от страните или общо, следва ли съдът да се мотивира с кое точно действие кредитора е потвърдил плащането, правомерен ли е отказа на продавача по предварителен договор да прехвърли правото на собственост при условие, че не е получил дължимите суми преди датата на сделката, при забава за плащането на дължимите суми преди датата на сделката следва ли при извършването й да са заплатени съответните лихви, допустимо ли е продавачи по предварителен договор да бъдат осъдени солидарно при обявяването му за окончателен по отношение на разноските и следва ли съдът да се произнесе по наведените в исковата молба факти или може да установява факти, които не са въведени от страната Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решения на състави на ВКС по приложението на чл.19, ал.3 ЗЗД и чл.236 ГПК.
Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на сочените от жалбоподателя основания по въпросите: ако в предварителния договор не е посочено на кой от двамата продавачи следва да се извърши плащане плащането на единия погасява ли задължението към другия и следва ли съдът да се мотивира с кое точно действие кредитора е потвърдил плащането. В практиката на ВКС се приема, че съгласно чл.75 ЗЗД длъжникът се освобождава не само, когато изпълнението на задължението е направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице, но и когато добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да приеме изпълнение. Когато от обстоятелства недвусмислено следва, че лицето на което длъжникът престира е овластено от кредитора, то длъжникът, действал добросъвестно се освобождава от задължението си, а кредиторът има иск срещу лицето, получило изпълнението. Дали от обстоятелствата недвусмислено следва, че лицето е овластено от кредитора да приеме изпълнение е въпрос на преценка на конкретните факти – дали тези факти сочат, че условията, при които се приема престацията са създадени и одобрени от кредитора, който сам е организирал как да се извърши приемането на изпълнението. В случая съобразявайки се с практиката и закона въззивният съд е приел, че плащането на суми в по указания на служител на дружеството и по посочена от него банкова сметка са дали на длъжника основание да приеме, че лицето, на което престира, е надлежно овластено.
Съставът на Върховния касационен съд, ІV г.о. намира, че въпросите : при обявяване на договора за окончателен как следва да се начислят таксите и разноските-за всяка една от страните или общо, правомерен ли е отказа на продавача по предварителен договор да прехвърли правото на собственост при условие, че не е получил дължимите суми преди датата на сделката, при забава за плащането на дължимите суми преди датата на сделката следва ли при извършването й да са заплатени съответните лихви и допустимо ли е продавачи по предварителен договор да бъдат осъдени солидарно при обявяването му за окончателен по отношение на разноските, не съставляват общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не са обусловили решаващите изводи на съда за основателност на предявения иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД. Тези въпроси не са от значение за изхода на спора с оглед разясненията, дадени с т.1 на ТР 1/2009 г. на ОСГТК, където е прието, че касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни решения, съдържащи произнасяне по правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото, по отношение на който е налице и някое от допълнителните условия на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Не е налице и сочената от жалбоподателя очевидна неправилност поради нарушаване на основополагащи принципи в съдопроизводството и прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл. Решението е постановено при точно спазване на законовите разпоредби, уреждащи възможността предварителен договор да бъде обявен за окончателен и практиката по приложението им.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответното дружество „ТТГ” ЕООД сумата 4800 лева разноски за адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред ВКС и на ответницата Н. П. сумата 6 610 лева разноски за адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.02.2019г. по гр.д.№371/2018г. на АС Бургас
ОСЪЖДА „Спедстрой” ЕООД да заплати на „ТТГ” ЕООД сумата 4800 лева разноски пред ВКС и на Н. Е. П. сумата 6 610 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: