3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
София, 04.04.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд и Върховният касационен съд на Република България,Смесен петчленен състав,в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНЕТА ПЕТРОВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
ЮЛИЯН КИРОВ
като изслуша докладваното от съдията Бояджиева
гр.дело № 9 по описа на петчленен състав на ВКС за 2017г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.135 ал.4 АПК.
Образувано е по спор за подсъдност между Окръжен съд – Плевен и Административен съд- Плевен относно компетентния съд,който да разгледа иска,предявен от Т. С. Т. от [населено място] бряг против Главна дирекция”Изпълнение на наказанията”-ОС”ИН”Сектор Арести”гр.П. за присъждане на сумата 100 000 лв обезщетение за неимуществени вреди – психически стрес,физически тормоз,уплаха за здравето,лишаване от възможност за лична хигиена,произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица при ответника, за периода 24.07.10г.- 6.01.11г.,през който е задържан в следствения арест.
Административният съд в [населено място] с определение № 10 от 4.01.17г.по адм.дело № 1029/16г.е изпратил делото по подсъдност на Окръжен съд – Плевен.Изложил е мотиви,че същият е компетентният съд да се произнесе по спора,тъй като съгласно чл.2 ЗОДОВ държавата отговаря за вреди,причинени на гражданите от разследващите органи,прокуратурата или съда от изчерпателно изброени незаконни актове и действия на посочените органи,вкл.и задържане под стража. Според чл.2 ал.3 ЗОДОВ исковете по ал.1 и 2 се разглеждат по реда,установен в ГПК и са в компетентността на общия граждански съд,а в случая ,с оглед размера на иска 100 000 лв – на окръжен съд.
В Плевенския окръжен съд е образувано гр.дело № 36/17г.,по което с определение № 88 от 20.01.17г.е повдигнат спор за подсъдност.В определението са изложени съображения,че ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди от действия и бездействия на длъжностни лица в системата на изпълнение на наказанията,тъй като при изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража му били нарушени правата като арестант – лишаване от достъп до постоянно течаща питейна вода,тоалетна,помещението било без прозорец,намирало се под покрива на сградата и лятно време страдал от нетърпими температури,не е извеждан на разходка,не бил воден на църква,въпреки че бил вярващ християнин и др.Окръжният съд се е позовал на т.8 от ТП № 2/19.05.15г.на ОС на съдиите от ВКС и ВАС на РБ,съгласно която делата по искове за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията при и по повод изпълнение на задържане с мярка за неотклонение задържане под стража,са подсъдни на административните съдилища.
П. състав на Върховен касационен съд и Върховния административен съд на Република България намира,че компетентен да разгледа делото е Административният съд в [населено място],на който делото следва да бъде изпратено по подсъдност,поради следните съображения:
Съгласно Тълкувателно постановление № 2/14г.от 19.05.15г.на ОСГК на ВКС и на Първа и Втора колегии на ВАС -т.8 делата по искове за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията при и по повод изпълнение на наказанията лишаване от свобода и пробация,или задържане с мярка за неотклонение задържане под стража са подсъдни на административните съдилища.Настоящият съдебен състав приема,че тълкуването,дадено в т.8 от ТП № 2/14г., намира приложение в разглеждания случай. Материалноправният режим на отговорността на държавата за вреди от административна дейност е регламентиран в чл.1 ал.1 ЗОДОВ.Съгласно разпоредбата на чл.2 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,причинени на гражданите от разследващите органи,прокуратурата или съда в хипотезите на т.1-7 вкл.За вреди,причинени на граждани от мярка за неотклонение,държавата би отговаряла в хипотезата на чл.2 ЗОДОВ,ако вредите са настъпили в резултат на дейността на правозащитните органи.Дейността на администрацията в затворите в общия случай при или по повод изпълнение на наказание лишаване от свобода,включително и при задържане с мярка за неотклонение задържане под стража,както и при пробация не попада в приложното поле на чл.2 ЗОДОВ.Тя не се определя като дейност на правозащитните органи.В случаите,когато органите по изпълнение на наказанията упражняват дейност по управление на местата за лишаване от свобода,те извършват административна дейност и вредите от нея следва да се търсят по реда на чл.1 ЗОДОВ.
При така дадените разяснения в ТП № 2/14г.разглеждането на предявените искове е от компетентността на Административен съд- Плевен.
По изложените съображения,смесеният състав на Върховен касационен съд и Върховен административен съд
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа иска,предявен от Т. С. Т. от [населено място] бряг против Главна дирекция”Изпълнение на наказанията”-ОС”ИН”Сектор Арести”гр.П. за обезщетение за вреди,настъпили от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица при ответника, при изпълнение на задържане с мярка за неотклонение задържане под стража,е Административен съд – [населено място],на когото изпраща делото по подсъдност.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
3.
4.