О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 325
гр. София, 27.07.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №2935 по описа за 2018 год.
Производството е по чл.282, ал.2 ГПК.
Образувано е по молба на Е. Д. М., чрез процесуален представител адв. Д. В., за спиране на изпълнението на решение, постановено на 11.05.2018г. по гр.д.№3734/2017г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 05.04.2017г. по гр.д.№723/2015г. на Софийски градски съд.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото намира следното:
Молбата е неоснователна.
Молбата за спиране е инкорпорирана в касационна жалба на Е. Д. М., чрез процесуален представител адв. Д. В., подадена на 13.07.2018г. по пощата срещу решение, постановено на 11.05.2018г. по гр.д.№3734/2017г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 05.04.2017г. по гр.д.№723/2015г. на Софийски градски съд. Препис от въззивното решение е връчен на страната чрез адв. В. на 13.06.2018г. Следователно молбата е спиране е подадена при наличие на подадена касационна жалба.
Съгласно разпоредбата на чл.282, ал.1 ГПК подаването на касационна жалба не спира изпълнението на въззивното решение. Т.е. по разпореждане на закона се допуска предварително изпълнение на въззивното решение. Поради това е предвидено спиране на изпълнението на въззивното решение с представяне на обезпечение – чл.282, ал.2 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.404, ал.1, т.1 ГПК на принудително изпълнение подлежат осъдителните решения на въззивните съдилища, каквото очевидно не е процесното въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанциионното решение, с което са отхвърлени предявените от Е. Д. М. срещу Прокуратура на Република България осъдителни искове.
Ако се приеме, че се иска спиране на въззивното решнеие в частта за разноските, молбата за спиране също е неоснователна. Предварителното изпълнение на въззивно решение не се отнася до присъдените с него разноски, тъй като решението в частта за разноските има характер на определение, а определенията съставляват изпълнително основание само когато са влезли в законна сила – чл.404, т.1 ГПК. Поради това, че за разноските в закона не е предвидено предварително изпълнение, няма основание да се иска спиране на изпълнението на въззивното решение в частта за разноските.
По изложените съображения молбата за спиране на изпълнението на въззивното решение следва да се остави без уважение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. Д. М., чрез процесуален представител адв. Д. В., за спиране на изпълнението на въззивно решение, постановено на 11.05.2018г. по гр.д.№3734/2017г. на Софийски апелативен съд,.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: