4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 355
гр.София,
31.07.2018 г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: жива декова
Зоя атанасова
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 53 описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Р.ИМ [населено място], представляван от директора П. К., подадена чрез процесуалния представител адв.И. М. от САК срещу определение от 18.10.2016 г, постановено по в.гр.дело № 1097/16 г на Окръжен съд-Стара Загора по реда на чл.248 ГПК, с което въззивното решение № 152/5.5.16 г по гр.дело № 1097/16 на Окръжен съд-Стара Загора е изменено в частта за разноските, като присъденото на А. Г. Д. адвокатско възнаграждение е намалено от 2800 на 1800 лв, а в останалата част молбата по чл.284 ГПК е оставена без разглеждане, тъй като възможността да се иска изменение на решението на РС в частта относно разноските е преклудирана.
Състав на ВКС, ІV г.о. като е констатирал, че е подадена касационна жалба срещу въззивното решение, постановено по в.гр.дело № 1097/16 г на Окръжен съд-Стара Загора и пред ВКС, Четвърто ГО е образувано гр.дело 54/2017г. с определение от 13.01.2017г. е спрял производството по частното гражданско дело до постановяване на решение по гр.д.№54/2017г.
Настоящият състав констатира, че по гр.д.№54/2017г. по описа на ВКС е постановено съдебно решение, с което е потвърдено решението по в.гр.дело № 1097/16 г на Окръжен съд-Стара Загора, поради което следва да се възобнови производството по ч.гр.д.№53/2017г.
Върховният касационен съд, като взе предвид данните по делото и доводите на страните приема следното:
С решение от 05.05.2016г. по гр.д.№1097/2016г. ОС Стара Загора е отменила първоинстанционното решение и е признала за незаконно уволнението на А. Д., възстановил го е на заеманата отпреди уволнението работа Директор на РИМ С. З. и е осъдил работодателя да му заплати сумата 6 188.63 лева /шест хиляди сто осемдесет и осем лева и 63 ст./, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 и ал.2 от КТ, за времето през което същият е останал без работа, считано от 06.08.2015г. до 31.08.2015г. и за периода от 01.09.2015 до 09.09.2015г., както и 6 работни дни разлика между получаваното възнаграждение от ищеца и това при новия работодател .Това решение е влязло в сила след потвърждаването му от ВКС.
С въззивното решение е осъден Р.ИМ С. З. да заплати на А. Д. сумата 2800 лева разноски по делото за всички инстанции.
С молба от 08.06.2016г. Р.ИМ С. З. , чрез процесуалния си представител, е поискал да бъде изменено решението в частта за разноските, като бъде намален размера на същите. Поддържано е твърдение , че няма доказателства пред въззивният съд да са платени разноски в размер на 2000 лева, а пред първата инстанция не е представен списък с посочване на разноски в размер на 800 лева, поради което същите не се дължат.
С обжалването определение от 18.10.2016 г, постановено по в.гр.дело № 1097/16 г на Окръжен съд-Стара Загора по реда на чл.248 ГПК, въззивното решение от 05.05.16 г по гр.дело № 1097/16 на Окръжен съд-Стара Загора, е изменено в частта за разноските, като присъденото на А. Г. Д. адвокатско възнаграждение е намалено от 2000 на 1000 лв, а в останалата част молбата по чл.284 ГПК е оставена без разглеждане. Съдът е счел за основателно възражението, за това че пред въззивният съд са представени доказателства за реално заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, а не в размер на сумата 2000 лева. Приел е, че възражението за намаляване размера на присъдените разноски за първата инстанция е несвоевременно направено, поради което го е оставил без разглеждане.
При така установените данни по делото настоящият състав намира частната жалба за неоснователна.
Въззивният съд при спазване разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК и даденото разрешение в т.1 от ТР№6/2013г. ОСГ ТК на ВКС правилно е приел, че на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция в размер на 1000 лева, а не в размер на 2000 лева, както първоначално е бил приел в решението си по съществото на спора.
Що се касае до изводът на въззивният съд, че възражението за недължимост на сумата от 800 лева , направени разноски пред първата инстанция, не следва да бъде разгледано по същество, то същият е неправилен. Разпоредбата на чл.81 ГПК предвижда , че във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция съдът се произнася по искането за разноски. В случая въззивният съд със своето решение по съществото на спора е този, който следва да се произнесе при постановяване на решението и по дължимите се разноски по делото, като ги разпредели по правилата на чл.78 ГПК, което той е и направил. Именно този съд следва по реда на чл.248 ГПК да разгледа и искането за изменение на решението в частта за разноските.
Върховният касационен съд, разглеждайки спора по същество, е уважил предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 ГПК поради което следва да се произнесе и по дължимостта и на разноските за всички инстанции. В случая искането на частният жалбоподател да не бъдат присъждани разноски за първата инстанция разгледано по същество е неоснователно. Именно при разглеждане на спора по същество разноските следва да бъдат разпределени съобразно правилото на чл.78 ГПК /арг. т.4 ТД №6/2012г. ОСГТК на ВКС/. С оглед разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК настоящият състав намира, че се дължи заплащане и на разноски в размер на 800 лева за първата инстанция, които са присъдени от въззивният съд в решението му по съществото на спора, при доказателства за реално заплатени такива в по-висок размер – 1100 лева адвокатско възнаграждение , а молбата за изменение на същото в тази му част следва да се остави без уважение, тъй като размерът им не е прекомерен.
Предвид изложените съображения съдът:
О п р е д е л и :
В Ъ З О Б Н О В Я В А производството по ч.гр.д.№53/2017г. по описа на ВКС.
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 18.10.2016 г, постановено по в.гр.дело № 1097/16 г на Окръжен съд-Стара Загора по реда на чл.248 ГПК, с което въззивното решение № 152/5.5.16 г по гр.дело № 1097/16 на Окръжен съд-Стара Загора е изменено в частта за разноските, като присъденото на А. Г. Д. адвокатско възнаграждение заплатено за въззивната инстанция е намалено от 2000 на 1000 лв.
отменя същото определение в частта му, с която молбата по чл.284 ГПК по отношение присъдени разноски в размер на 800 лева , направени в първата инстанция, е оставена без разглеждане, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 08.06.2016г. на Р. ИМ С. З. за изменение на въззивното решение от 05.05.16 г по гр.дело № 1097/16 на Окръжен съд-Стара Загора в частта му относно присъденото на А. Г. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева –заплатено адвокатско възнаграждение за първата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: