О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
гр.София, 29.04.2020 г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ЗОЯ АТАНАСОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 1017 описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение № 59 от 09.01.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. № 6244/2019 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 24452/21.10.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 11921/2019 г. на Софийския градски съд.
Частният жалбоподател И. И., чрез адв. И. З. от САК излага съображения, че обжалваното определение е неправилно и моли да бъде отменено.
Постъпило е писмено становище от „Юробанк България“ АД, представлявано от Д. Ш. – изпълнителен директор и М. В. – прокурист чрез адв. Г. Д. от АК – К., в което са изложени съображения за неоснователността на частната жалба.
Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
За да постанови своето определение въззивния съд приема за правилен и законосъобразен извода Софийския градски съд за оставяне без разглеждане на частна жалба против определение , с което делото е насрочено за открито заседание , тъй като същото не е от категорията актове подлежащи на самостоятелно обжалване с частна жалба.
По отношение на частна жалба срещу определение постановено в съдебно заседание проведено на 10.06.2019 г. по гр.д. по гр.д. № 3457/2016 г. по описа на РС-София, въззивния съд приема, за правилен и законосъобразен извода за процесуална недопустимост на частната жалба, тъй като съобразно разпоредбата на чл. 275, ал.1 ГПК частните жалби следва да бъдат подадени в едноседмичен срок от съобщаването на определението, а в случаите при които се обжалва определение постановено в съдебно заседание, в което страната е присъствала срока за обжалване започва да тече от заседанието. В случая е установено, че съдебното заседание е проведено на 10.05.2019 г., срокът за обжалване е изтекъл на 17.05.2019 г., а частна жалба е депозирана на 29.05.2019 г., т.е. след изтичането на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК срок, поради което е прието, че частната жалба е процесуално недопустима.
В изложение по чл. 274, ал. 3, вр. чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че обжалваното въззивно определение е нищожно, недопустимо и очевидно неправилно основания за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, искането за допускане до касационно обжалване се поддържа и в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК като не е посочен конкретен съдебен акт на който въззивното определение противоречи, също така не е формулиран конкретен правен въпрос.
Настоящият състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.
Съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК Върховния касационен съд следи служебно за валидността и допустимостта на постановения въззивен съдебен акт.
В правната теория и съдебна практика се приема, че нищожен е този акт на съда, при който липсва надлежно волеизявление. В практиката се приема, че липса на волеизявление е налице, когато решението е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението респективно определението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване. В случая не са налице посочените характеристики на нищожен съдебен акт и постановеното въззивно определение е валидно.
Постановеното определение не и недопустимо, доколкото функционално компетентен да разгледа определение, с което въззивния съд е оставил без разглеждане частна жалба съобразно чл. 274, ал.2, предл. второ ГПК е съответния апелативен съд.
Настоящият състав намира, че не е налице и общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. В случая жалбоподателят не е формулирал правен въпрос от значение за спора, който де е конкретен, да се включва в предмета на спора и да обуславя решаващата воля на съда, обективирана в съдебния акт. За да бъде допуснато до касационно обжалване в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК и съобразно задължителните разяснения в т. 1 на ТР 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, е необжодимо жалбоподателят да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение респективно определение, доколкото. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, а може само да го уточни и конкретизира.
Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба/чл.290, ал.1 ГПК/. Тази проверка не би могла да се извършва в закрито заседание в отсъствие на страните.
Що се касае до поддържаното основание за допускане на касационното обжалване визирано в чл. 280, ал. 2 предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение, то настоящият състав намира, че същото е неоснователно.
Преценката за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 2 ГПК не е елемент от дейността по съществото на спора в касационната му фаза, когато се установяват действително съществуващи пороци на определението, а селекцията се състои само в преценка за наличие на достатъчна аргументираност в изложението на жалбоподателя, която в случая не е налице. В случая жалбоподателят не е мотивирал наличие на конкретни пороци на определението, нито се установяват такива, които да обуславят извод за очевидна неправилност на същото, доколкото липсват такива конкретни нарушения в дейността на въззивния съд, които да дават възможност да се направи извод за това дали твърдяната неправилност действително е налице.
Предвид изложените съображения съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 59 от 09.01.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. № 6244/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: