6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
гр. София, 29.04.2020 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 23 март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 4771 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата Н. К. К., чрез адв. Д. Г. против решение № 1183/20.05.2019 г. по гр.дело № 147/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 25.10.2018 г. по гр.дело № 7461/2017 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен иска на жалбоподателката срещу Прокуратура на РБългария с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди като неоснователен. Поддържаните основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което делото да се върне за ново разглеждане на въззивния съд или се постанови друго решение, с което предявеният иск се уважи.
В изложението жалбоподателката поддържа следното: съдът се е произнесъл по съществен материално правен въпрос в противоречие с практиката на ВС, а именно: съдът приема, че не са налице основанията на ЗОДОВ и че постановяването на оправдателна присъда спрямо друг подсъдим не е основание да се приеме, че спрямо същата изходът на делото би бил идентичен, респективно действията на ответника спрямо починалата Н. също да се определят като противоправни.
Твърди се, че в мотивите на СГС по нохд № 362/2011 г. на СГС н.о. 5 състав за да постанови оправдателната присъда приема:“ При така направените изводи, че повдигнатото от СГП обвинение е лишено от фактическа подкрепа, надлежно обективирана в доказателствата по делото, съдебният състав прие, че същото не е доказано по безспорен и несъмнен начин съгласно изискванията на чл.303 НПК, поради което постанови оправдателна присъда спрямо подсъдимите.“
В изложението се сочи, че основанията за допускане на касационно обжалване са по чл.280,ал.1,т.1 и ал.2 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материално правен и процесуално правен въпрос, като решението е в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата, и е очевидно неправилно. Сочи се също, че съдът е постановил решението в противоречие с нормата на чл.6,ал.2 ЗОДОВ, а именно когато наследниците на лице, наказателното производство срещу което е прекратено поради смъртта му предявят иск за обезщетение за вреди, ответникът може да се освободи от отговорност, ако докаже, че наследодателят им е извършил деяние, което съставлява престъпление. Поддържа се, че постановявайки решението си, като приема, че тъй като производството е прекратено, поради смъртта на подсъдимата, то не са налице основанията за ангажиране отговорността на държавата, съдът е постановил решението си в противоречие с материалния закон – чл.6,ал.2 ЗОДОВ. Според жалбоподателката органите на следствието и прокуратурата могат да се бранят с иска по чл.97,ал.4 ГПК, с който да установят, че починалият е извършил деянието, съставляващо престъпление. Поддържа се, че с оглед изложеното решението е постановено при очевидна неправилност, че противоречи на т.решение № 3/22.04.2005 г. по т.дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба Прокуратура на РБългария, чрез юрисконсулт Т. Г. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че предявеният иск е с правно основание чл.49 ЗЗД. Прието е, че ищцата Н. К. – сега жалбоподател твърди, че срещу нейната дъщеря Д. И. Н. било образувано наказателно производство нохд № 362/2011 г., по което на първа инстанция била постановена оправдателна присъда. Твърди също, че в резултат на наказателното преследване дъщеря й развила левкемия и починала на 11.06.2012 г., че починалата била жизнерадостен и добър човек и ищцата понесла изключително тежко загубата й, тъй като останала самотна и нещастна. Твърди, че виновна за смъртта на дъщеря й е Прокуратура на РБългария. Искането е да се осъди ответника – Прокуратура на РБългария да й заплати сумата 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
Посочено е, че ответникът – Прокуратура на РБългария е оспорил допустимостта на иска, както и основателността на същия. Твърденията са за липса на причинно следствена връзка между смъртта на Н. и воденото срещу нея наказателно производство, че здравословните проблеми на лицето са с начало от 2007 г. – преди да се повдигне обвинение срещу нея. Оспорен е размера на иска.
От фактическа страна е прието за установено, че ищцата Н. К. е майка на Д. И. Н., починала на 11.06.2012 г. Прието е за безспорно, че Н. е била подсъдима за престъпление по чл.220,ал.2 НК, че е била оправдана с присъда на първоинстанционния съд, както и, че поради смъртта й производството, образувано по протест пред въззивния съд е било прекратено.
Възприето е заключението на КСМЕ, според което рисковите фактори за заболяването на починалата Н. – левкемия са радиация, въздействие на химикали, тютюнопушене, генетични обусловености, кръвни заболявания, вируси, лекарства. Посочено е, че етиолотията на заболяването от което е страдала Н. не е изяснена, но като рискови фактори са очертани генетичната предиспозиция и излагане на промишлени отрови. Според заключението заболяването не се влияе от стрес и нервно-психическо натоварване. Посочено е, че обвинението, макар да е с негативен ефект върху психическото състояние не е станало повод за иницииране на заболяването, че не е установено при починалата да са настъпили психични заболявания приживе.
Приел е за установено от показанията на свидетеля Г. К. – син на ищцата, че майка му тежко преживяла обвиненията срещу сестра му.
Съдът е взел предвид разпоредбите на чл.45 ЗЗД, според които всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, както и на чл.49 ЗЗД, установяващи, че този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението й. Посочил е, че ищцата поддържа, че е претърпяла неимуществени вреди от смъртта на дъщеря си, които са пряк резултат от поведението на ответника. Според съда, за да е основателна исковата претенция следва да се установи, че служители на ответника са обективирали противоправно поведение, като пряка последица от което е настъпила смъртта на Д. Н., както и, че от тази загуба ищцата търпи негативни преживявания.
Възприети са мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК съдът е препратил към тях. Прието е, че не е установено наличието на елементите противоправност и причинно следствена връзка между воденото наказателно производство и смъртта на Н., съответно и с неимуществените вреди, претърпени от ищцата. Прието е също, че не са събрани доказателства, от които да се установи, че е налице незаконно обвинение срещу починалата. Посочил е, че преустановяването на наказателното производство е било в резултат на смъртта на подсъдимата. Преценено е за неоснователно възражението на ищцата, че ответникът Прокуратура на България е следвало да установи, въпреки смъртта на Н., че същата е била виновна. Прието е, че нормата на чл.6,ал.2 ЗОДОВ не е приложима в настоящия случай. Съдът е приел, че ищцата е предявила иск за обезщетяване на неимуществени вреди на самостоятелно основание, че претендира обезвреда на свои лични негативни емоции, а не е встъпила в един вече образуван процес от лицето, което е било обект на незаконно наказателно преследване. С оглед на това е приета и правната квалификация на иска по чл.49 ЗЗД, което изключва приложението на специалните правила по ЗОДОВ.
Въззивният съд е изложил и аргументи, че дори и да се приеме, че ответникът е следвало да установи в случая, че Н. е извършила престъпление, за да обори твърденията на ищцата, че дъщеря й е невиновна искът по чл.49 ЗЗД е неоснователен и поради липсата на пряка причинно следствена връзка между наказателното преследване и смъртта на Н.. Позовал се е на заключението на КСМЕ, според което факторите обуславящи заболяването на починалата – левкемия са генетична предразположеност, радиация, въздействие на химикали, промишлени отрови, тютюнопушене, кръвни заболявания, вируси, лекарства. Посочено е, че според заключението е изключена възможността за отключване на заболяването на стресова основа, като не са налице данни и негативните емоционални преживявания да обуславят сами по себе си леталния изход на Н..
При тези съображения е потвърдено първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен като неоснователен.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК на въззивното решение на Софийски апелативен съд.
Очевидна неправилност е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт.
Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem“ до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem“, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В настоящият случай не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК на въззивното решение на Софийски апелативен съд. Като взема предвид съдържанието на изложението съдът преценява, че жалбоподателката не е формулирала ясно правен въпрос, който е разрешен от въззивния съд и е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. Формалното възпроизвеждане разпоредбите на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, както и твърдението, че решението противоречи на т.решение № 3/22.04.2005 г. по т.дело № 3/2004 г. не обуславят извод, че е поставен правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. С оглед на посоченото тълкуване съдът намира, че в изложението на жалбоподателката Н. К. не е формулиран правен въпрос, относим към решаващите правни изводи на въззивния съд. Изложените доводи за нарушение от въззивния съд на разпоредбите на чл.6,ал.2 ЗОДОВ, както и всички останали доводи касаят правилността на въззивното решение и са касационни основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Тези доводи съдът следва да преценява само ако се допусне касационно обжалване, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК. С определението по чл.288 ГПК Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК, са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и ал.2,пр.3 ГПК на въззивното решение на Софийски апелативен съд по поставените въпроси в изложението на жалбоподателката Н. К..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1183/20.05.2019 г. по гр.дело № 147/2019 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба вх. № 14587/24.07.2019 г., подадена от Н. К. К., ЕГН [ЕГН], чрез адв. Д. Г., съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв.Д.Г..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: