6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 225
гр. София, 13.04.2020 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 16 март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия З. А.
гр. дело № 4722 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Е. Д. М., чрез адв. И. В.-П. против решение № 2122/27.08.2019 г. по гр.дело № 3666/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 3416/30.05.2018 г. по гр. дело № 10911/2017 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен иска на жалбоподателя за осъждане на К. А. Т. да му заплати на основание чл.45 ЗЗД сумата 200 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди/болки и страдания/ от организирана негативна кампания срещу ищеца във „Фрог нюз“ от 31.07.2014 г. до предявяване на иска, включително чрез интервю „Т.: Не знаех какво съдържа делото на К.“ на 31.07.3024 г., ведно със законната лихва от 24.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените в изложението въпроси, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск се уважи.
В изложението са формулирани въпросите: 1.длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, оплаквания, доводи и възражения по делото, като изложи собствени мотиви за това, 2. в кои случаи въззивният съд се произнася по правилността на установената в първоинстанционното решение фактическа обстановка и какви са правомощията и задълженията му, които са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС, и с практиката на ВКС, и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа се очевидна неправилност на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба К. А. Т. не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Прието е, че твърденията на ищеца Е. Д. М. в исковата молба са, че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на достойнството му, от което е последвало унижение, което е предизвикало отрицателни емоции на гняв, довели и до здравословни проблеми, изразяващи се в стрес, хипертония, тумори, депресия и пристъпи на паника от организиране на негативна кампания в медия „Фрог нюз“ от К. А. Т., чрез казаното от него в статия със заглавие „Т.: Не знаех какво съдържа делото за К.“.
Съдът е приел за установено от съдържанието на посочената в исковата молба статия със заглавие „Т.: Не знаех какво съдържа делото за К.“ от 31.07.2014 г. в електронно издание“Фрог нюз“, че същата не съдържа думи, които са казани К. Т., който към този момент е бил директор на Главна Дирекция Криминална полиция и е ответник по иска, а съдържа преразказ на казаното от него и автор на този преразказ е неназован репортер на електронно издание „Фрог нюз“, което издание е публикувало статията със заглавие „Т.: Не знаех какво съдържа делото за К.“ от 31.07.2014 г. Приел е също, че след като описаната статия не установява непосредствено казаното от ответника К. Т., което според съда е установено и от използваните изразни и граматични форми в самата статия, където в параграф трети думите“делото за К.“е поставено в скоба означава, че ответникът не е казал тези думи. Изведен е извод, че ищецът не е установил твърдението за извършено от ответника конкретно деяние в случая действие, с което ответникът е увредил ищеца. Според съда недоказване на този елемент от твърдяното за извършване от ответника непозволено увреждане е достатъчно за отхвърляне на предявения от ищеца срещу К. Т. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 200 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 31.07.2014 г. до изплащане на сумата.
Прието е, че след като ищецът не е установил казаното от ответника в статията със заглавие „Т.: Не знаех какво съдържа делото за К.“ от 31.07.2014 г. не е установена и противоправността на деянието на ответника.
Приел е за установено от събраните писмени доказателства и показанията на свидетелите М. Б. П. и М. С. П., че ищецът е претърпял част от твърдените в исковата молба вреди – стрес, хипертония и потиснатост. Посочил е, че не са събрани никакви доказателства, от които да се установят твърденията, че ищецът е получил злокачествено заболяване, и пристъпи на паника. Според съда установените негативни промени в здравословното и емоционално състояние на ищеца не могат да се свържат с описаната в исковата молба статия със заглавие „Т.: Не знаех какво съдържа делото за К.“ от 31.07.2014 г., тъй като ищецът не е доказал съществуване на причинна връзка между казаното от ответника в тази статия и настъпилите от казаното в статията вреди за ищеца от засягане на достойнството му. Посочено е, че неустановяване на причинната връзка между казаното от ответника в статията със заглавие „Т.: Не знаех какво съдържа делото за К.“ е видно от показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели на ищеца. Приел е, че според показанията на свидетеля М. П., познаващ ищеца от следствения арест в [населено място], [улица]в периода от месец ноември 2013 г. до пролетта на 2015 г. ищецът споделял със свидетеля за много статии във вестници и сайтове, в които постоянно се публикували „оплюващи“ за него „неща“, с които му приписвали“неща“, обиждали го и му приписвали престъпление, за което ищецът би осъден и после оправдан. В тези статии ищецът бил наричан „к.“, с което го обиждали. Отчетено е, че свидетелят ясно и категорично е казал, че нищо не знае и не може да конкретизира нещо за К. Т., защото не го познава. Според съда с оглед на тези показания се налага извод, че ответникът не е автор на статии, с които ищецът е бил обиждан.
Прието е, че според показанията на свидетеля на ищеца М. С. П. същият познава и е приятел с ищеца от детството им, че е бил с него около три години и половина в Централния Софийски затвор, че там са четяли статиите в компютърния клуб на затвора, че са коментирали статиите. Ищецът“побеснявал“, когато някой го назовавал с прякор „к.“ който прякор ищецът не е приемал. Съобразено е, че свидетелят е заявил, че името Т. „не му говорило нищо“, защото не е могъл да се сети за К. Т., което лице този свидетел също не е познавал. С оглед на това е формирал извод, че и с оглед на последното обстоятелство ответникът не е автор на статии, в които са употребявани обиждащи и позорящи ищеца изрази.
При тези съображения въззивният съд е направил извод за неоснователност на предявения от Е. М. иск с правно основание чл.45 ЗЗД срещу К. Т. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 200 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.07.2014 г. до изплащането.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК на въззивното решение на Софийски апелативен съд.
Очевидна неправилност е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт.
Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem“ до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem“, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В настоящият случай не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос в изложението на жалбоподателя-ищец, тъй като не се е позовал на задължителна практика на ВС и ВКС в тълкувателни решения и постановления, нито на практика на ВКС, за да обоснове наличие на посоченото основание. Само за яснота съдът отбелязва, че съгласно т.19 от т.решение № 1/04.01.2001 г. по т.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, което не е изгубило сила и при действието на настоящият ГПК мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност. Н. резултат от тази дейност е констатацията съдържаща се в мотивите му за пълно или частично съвпадение или за несъвпадение на изводите му с тези на първата инстанция, което намира израз в диспозитива на решението. Според същата практика дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата като без да представлява нейно повторение, я продължава. Тя има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор за разлика от втората инстанция по отменената процесуална уредба, която беше контролноотменителна и дейността й беше проверяваща по отношение законосъобразността на правните и фактически изводи на първоинстанционния съд. При въззивното обжалване, проверката на първоинстанционното решение е страничен, а не пряк резултат от дейността на този съд, която е решаваща по същество. При въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Той достига до свое собствено решение по отношение на иска като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд. В тази връзка въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща. Поради това тя не може направо да потвърди фактическите и правните констатации на първата инстанция като запише в мотивите на решението си, че те са законосъобразни и обосновани. Дори тогава, когато е възприела мотивите на първоинстанционното решение поради пълното съвпадение на фактическите и правни изводи и защото нейната решаваща дейност е била в същия обем като първоинстанционната, въззивната инстанция обосновава собствените си изводи, които са резултат на осъществена от нея решаваща, а не контролна дейност. Въззивният съд е съобразил решаващите правни изводи с тази практика на ВКС. С обжалваното решение съдът е извършил самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства, изложил е свои фактически и правни изводи по съществото на спора, съответно е обсъдил и доводите на страните, което е намерило израз в мотивите.
Неоснователни са доводите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по същия правен въпрос. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в т.4 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Поставения въпрос касае приложение разпоредбите на чл.236,ал.2 ГПК, които са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна и обилна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по втория въпрос от изложението. Въпросът е формулиран общо и схематично, и поради това не представлява правен въпрос. Според практиката на ВКС, обективирана в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Вторият въпрос, като общо формулиран не отговаря на цитираното тълкуване от ВКС. С оглед на това не е установено общото основание по чл.280,ал.1 ГПК. Това е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка, предвидена в чл.280,ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 2122/27.08.2019 г., постановено по гр.дело № 3666/2018 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба вх. № 19159/24.10.2019 г., подадена от Е. Д. М., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк] ч., [жилищен адрес], чрез адв. И. В.-П., съдебен адрес, [населено място], [улица],.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: