3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
гр.София,
11.03.2020г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести март, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ЗОЯ АТАНАСОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 750 описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение № 26226 /без дата/ 2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 14389/2019 г. по описа на Софийския градски съд, с което е отменено определение от 24.10.2019 г., постановено по гр.д. № 61296/2019 г. на Софийския районен съд и е допуснато обезпечение на бъдещ иск.
Частният жалбоподател „Валер“ ЕООД, чрез процесуалния си представител поддържа, че в обжалваното решение е даден отговор на правен въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и при очевидна неправилност. Моли да се допусне касационно обжалване и излага съображения, че обжалваното определение е неправилно и моли да бъде отменено, като бъде отменено и допуснатото обезпечение.
Ответницата В. И. С., чрез процесуалния си представител поддържа, че касационното обжалване е недопустимо, а също така че не са налице и сочените основания за допускането му.
Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
За да допусне обезпечението въззивния съд е приел, че предявения иск е допустим, молбата е редовна, вземанията претендирани в нея са индивидуализирани по основание и размер. По отношение на обезпечителната нужда е прието, че такава е налице тъй като при осъдителните искове съществува риск ответника да се разпореди с имуществото си и по този начин би затруднил респективно би осуетил изпълнението, а исканата обезпечителна мярка е подходяща и съответства на обезпечителната нужда
В приложено към жалбата изложение по чл. 274, ал. 3, вр. чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че обжалваното въззивно определение е очевидно неправилно основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, искането за допускане до касационно обжалване се поддържа и в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК твърди се че въззивното определение противоречи на определение № 56/06.02.2009 г. по ч.гр.д. № 13/2009 г. на I – г.о., без да е формулиран конкретен правен въпрос.
Настоящият състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.
За да бъде допуснато до касационно обжалване в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК съобразно задължителните разяснения в т. 1 на ТР 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че жалбоподателята е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение респективно определение, доколкото Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. В случая видно от изложението жалбоподателят поддържа , че въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС не е изследвал предпоставките за допускане на обезпечение по чл.391 ГПК. Сочената като, задължителна практика на ВКС, в противоречие с която се твърди, че се е произнесъл въззивния съд, е неотносима към настоящия случай, тъй като в цитираното определение единствено е постановено, че според чл.390 ГПК обезпечение може да се иска и преди предявяване на иска от родово компетентния съд по постоянния адрес на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение, каквото нарушение в случая не е допуснато от съда при постановяване на обжалването определение. В конкретния случай в съответствие с практиката на ВКС съдът с оглед представите доказателства и счел, че претенцията е вероятно основателна, поради което в неговите правомощия ( чл. 391, ал. 2 ГПК) е да прецени, че с оглед конкретните обстоятелства и нуждата от обезпечение, следва да допусне исканото обезпечение при внесена от ищеца гаранция. В този смисъл е и определение № 746 от 30.09.2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. по ч. т. д. № 601/2011г.
Що се касае до поддържаното основание за допускане на касационното обжалване визирано в чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение, то настоящият състав намира, че същото е неоснователно. Жалбоподателят не сочи конкретни пороци на определението, които да обуславят извод за очевидна неправилност на същото, доколкото не се посочват и такива конкретни нарушения в дейността на въззивния съд, които да дават възможност да се направи извод за това дали твърдяната неправилност действително е налице, а по същество са изложени съображения касаещи основателността на бъдещия иск, но същите не могат да бъдат преценени в производството по обезпечението на иска.
Преценката за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 2 ГПК не е елемент от дейността по съществото на спора в касационната му фаза, а само дава възможност на съда да констатира действително съществуващи пороци на обжалвания съдебен акт, каквито в случая не са налице.
Предвид изложените съображения съдът:
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 26226/без дата/2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 14389/2019 г. по описа на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: