5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 734
гр.София, 16.10.2019 г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 2073 описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК
Обжалвано е Решение от 10.01.2019 г. по гр.д. 4374/2017 г. на АС – София, с което е отменено частично Решение № 4412/19.06.2017 г. по гр.д. № 15509/2016 г. на СГС, с което е уважен иск по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, частично иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 10 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление, като за разликата до 50 000 лева искът е отхвърлен.
Жалбоподателят Прокуратура на Република България, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението в частта му, с която е уважен предявения иск е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Моли да се допусне касационно обжалване.
Жалбоподателят Й. Д. Й. чрез процесуалния си представител поддържа, че въззивното в частта, с която е отхвърлен предявения иск за разликата до 50 000 лв. е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Моли да се допусне касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил прокуратурата да заплати на Й. Й. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата от 10 000 лв./десет хиляди лева/, представляваща претендирано обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие незаконосъобразно повдигнато обвинение. Като е потвърдил същото решение в останалата му част, с която е отхвърлен предявения иск за сумата до пълния предявен размер от 50 000 лв./петдесет хиляди лева/, представляваща претендирано обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие незаконосъобразно повдигнато обвинение срещу него от страна на СГП.
Съдът е констатирал , че през 2006 година, ищецът Й. Й. е бил привлечен в качеството на обвиняем, по досъдебно производство № 5-П/2006 година, по описа на Софийска следствена служба за извършено престъпление по чл. 282,ал.3, във вр. ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26,ал.1 от НК. По Привлечен е за това, че в качеството му на Председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”, за времето от 15.12.2004 година до 16.12.2004 година е сключил три борсови договора, на по-ниски цени от допустимите и с това причинил значителни вредни последици на Държавна агенция, в общ размер на 512 128,20 лева. Установено е, че през 2008 година от Софийска градска прокуратура срещу ищеца е внесен обвинителен акт пред Софийски градски съд, с който му е повдигнато обвинение за извършено престъпление по по чл. 282,ал.3, във вр. ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26,ал.1 от НК. По образуваното наказателно дело от общ характер № С-331/2008 година по описа на Софийски градски съд, което съдът е прекратил производството по това дело и е върнал същото на СГП за отстраняване на допуснати процесуални пороци. Установено е, че през 2009 година СГП внася нов обвинителен акт в съда, отново повдигайки обвинение срещу Й., съвпадащо с предходното. Образувано е Н. дело № С-227 / 2009 година, по описа на СГС. По посоченото дело с Присъда постановена на 14.02.2011 година по Н. дело № С-227 / 2009 година, Софийски градски съд е признал ищеца за невиновен и го е оправдал по повдигнатото срещу него обвинение по чл. 282,ал.3, във вр. ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26,ал.1 от НК. Постановената оправдателната присъда е протестирана от Софийска градска прокуратура и пред Апелативен съд – София е образувано ВНОХ дело № П-125/2011 година, който с Решение № 169 от 08.11.2011 година, въззивният съд е потвърдил оправдателната присъда.
Установено е, че присъдата на Софийски градски съд, с която ищецът е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение е влязла в законна сила на 14.12.2011 година.
Въззивния съд е приел, че в случая са налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и Прокуратурата отговаря за вредите, причинени на ищеца от незаконното наказателно пресдване.
При определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от незаконното наказателно преследване съдът е взел предвид, че ищецът Й. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено от него престъпление по чл. 282,ал.3, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 от НК, за което престъпление, предвиденото в закона наказание е „лишаване от свобода“ за срок от три до десет години, но мярката за за неотклонение е най – леката – „подписка”. Съдът е приел, че обезщетението в размер на 10 000 лв. ще е справедливо с оглед възрастта на ищеца, възможностите му за възстановяване/физически, психическо и емоционално/ , както и че в резултат на наказателното преследване е налице влошаване на състоянието му във връзка със съществуващи и преди заболявания.
В изложение по чл.284, ал.3ГПК жалбоподателят- Прокуратура на РБ, чрез процесуалния се представител поддържа, че в решението, в частта му с която е уважен иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства от значение при определяне обезщетение за вреди от незаконно наказателно преследване по справедливост и за критериите, които следвана се вземат предвид при определяне на същото. Позовава се на ППВС4/68, т.11 ТР№3/2005г.,ТР№1/2001г. и представя множество решения по проложението на чл.52 ЗЗД. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решения на състави на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД.
Жалбоподателят Й. Й., в изложение по чл.284, ал.3 ГПК, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението, в частта му с която е отхвърлен предявения иск, е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства от значение при определяне обезщетение за вреди от незаконно наказателно преследване по справедливост. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решения на състави на ВКС по приложението на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Настоящият състав намира, че поставените и от двамата жалбоподатели въпроси касаят определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ. На тези въпроси съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в даденото тълкуване в ППВС № 4/1968 г., т. 11, и според същата обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване се определя по справедливост, като се посочат конкретните обстоятелства, които обосновават присъдения размер. В трайната практика на ВКС, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. В съответствие именно с трайната практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най пълна степен за вредите от незаконните действия на правозащитните органи. В този смисъл е и даденото разрешение в задължителната практика на ВКС / по смисъла на т.2 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС/ в решение от 24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009г., решение от 09.06.2010г. по гр.д.№1091/2009г. на ВКС и решение от 20.12.2010г. по гр.д.№1889/2009г. на ВКС/. Въззивният съд в процесния случай е посочил кои обстоятелства счита за установени и за значими в посочения смисъл като е разграничил последните от наведените от ищеца обстоятелства, които не са установени при условията на пълно и главно доказване или които не се намират в непосредствена обусловеност с увреждащите действия на прокуратурата. В приложената практика се разкриват фактически обстоятелства, които се различават от възприетите по процесното дело, като не може да се търси тъждество между отделните факти, които в конкретната си съвкупност обуславят размера на справедливото обезщетение – включително тези, отнасящи се до личността на дееца, до извършените процесуални действия в хода на наказателното производство, специфичното им отражение върху неимуществената сфера на пострадалия и др.
Ето защо касационно обжалване на въззивното съдебно решение не следва да се допусне на соченото от жалбоподателите основание и по поставените от тях въпроси..
С оглед изхода на спора по двете жалби разноски по делото не следва да се присъждат на страните.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 81 от 10.01.2018г. по гр. д. № 4374/2017 г. на AС – София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: