2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 102
София, 30.01.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИВА
БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 858/2011г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от Министерство на физическото възпитание и спорта срещу решение от 10.02.2011г. по гр.д.№825/2010г. на АС София, в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл.1 ЗОДОбВ.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа, че с решението е даден отговор на материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и който е разрешавай противоречиво от съдилищата.
Ответникът Т. Д. М. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решение от 28.07.2010г. по гр.д.№662/2007г. на Градски съд София частично, е уважил предявения иск от Т. Д. срещу МФВС с правно основание чл. 1 ЗОДОбВ до сумата 1000 лева обезщетение за неимуществени вреди от незаконно действие на администрацията и като е потвърдил първоинстанционното решение в останалата му част е отхвърлил иска до пълния му размер от 15 000 лева. Съдът е приел за установено, че ищецът е бил състезател по лека атлетика, че е постигнал множество спортни резултати и постижения както инвалид. Установено е било също и че, с молба от 12.01.2006г., ищецът е поискал от ДАМС, постиженията му да бъдат регистрирани като рекорд в съответната дисциплина. С писмо от 01.02.2006г., ДАМС е отговорила, че не е компетентна да удовлетвори молбата. Прието е също така, че бездействието на ДАМС е било психологически тормоз за ищеца и е създало усещане, че е пренебрегнат от институциите. При тези данни въззивният съд е приел, че предпоставките на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОбВ са налице, тъй като администрацията в лицето на ДАМС, не е предоставила информация на ищеца, не го е насочила и не е разяснила правата и задълженията му, не е препратила молбата до компетентните органи и не е мотивирала отказа си. Изложил е съображения, за това, че съгласно чл.2 от Закона за администрацията, Администрацията е длъжна да предоставя информация и да дава отговор на молби, а съгласно чл.13 и 16 от Закона за предложенията, сигналите, жалбите и молбите /отм./, администрацията е била длъжна да препрати молбата, ако намери, че не е компетентна, да насочи молителя и да разясни правата и задълженията му, евентуално да направи мотивиран отказ, когато намери, че молбата е неоснователна. Приел е, че в случая ДАМС, която упражнява надзор върху дейността на спортните организации, съгласно чл.8 ЗФВС и безспорно разполага с информация за процедурата по която се регистрират спортни рекорди и относно компетентния орган, който извършва такава регистрация, е дала отговор, от който не става ясно дали молбата е оставена без разглеждане, поради липса на компетентност или е направен отказ, поради неоснователност на молбата, поради което е налице противоправност, защото администрацията на ДАМС е нарушила разпоредбите на чл.2 от Закона за администрацията и от нейното бездействие на ищеца са накърнени честта и достойнството, защото се е почувствал обиден и пренебрегнат от институциите, а това обстоятелство е довело до изнервеност и психологически тормоз. Размерът на обезщетението съдът е определил по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД.
В изложението към касационната си жалба жалбоподателят поддържат, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за спора, а именно относно предпоставките, при наличие на които се дължи обезщетение за вреди от незаконни действия на административен орган по чл.1 ЗОДОбВ. Поддържат, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е разрешавай противоречиво от съдилищата. Представя решения на въззивни съдилища, за които няма данни да са влезли в сила, поради което не следва да бъдат съобразявани от настоящата инстанция. Представя и решение от 16.03.2007г. по гр.д.№3228/2005г. на ВКС, в което е прието, че Министерство на здравеопазването е причинило вреди от незаконни административни действия на свои служители и решение от 19.10.2009г. по гр.д.№377/2008г. на ВКС, в което е прието, че не е налице отговорност по чл.1 ЗОДОбВ при отстраняване от длъжност поради привличане на лице като обвиняем.
Върховният касационен съд, састав на четвърто г.о. намира, че не са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК по поставения от жалбоподателя материалноправен въпрос. В трайната си практика, включително и в т.4 на ТР№3 по гр.д.№3/2004г. на ОСГК на Върховният касационен съд приема, че обезщетение за вреди от фактически действия или бездействия на администрацията може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в производството по обезщетяването – чл. 1, ал. 2 ЗОДВПГ. Безспорно в практиката се приема, че МФВС като самостоятелен субект осъществява редица компетенции в областта на публичното право щасащи физическото възпитание и спорта и действа при изпълнението им с имперуима на държавна власт. Държавата се е отдръпнала от преки изпълнителни действия и само със законодателната си дейност осъществява регулирането им. В тези случаи изпълнителната дейност, която е административна, е предоставена за осъществяване на министерствата. При това положение в случаите, когато техни органи действат с властнически компетенции, когато извършват дейност в изпълнение на закона, те осъществяват административна дейност и отговорността им следва да бъде ангажирана по ЗОДОбВ. Идеята на законодателя чрез ЗОДОбВ е да даде защита на гражданите от незаконни административни актове, действия или бездействия и случая именно в съответствие с трайната практика е прието от въззивния съд, че е налице незаконно бездействие на административен орган, от което за ищеца са възникнали вреди. Като е приел, че в случая между страните е налице спор, произтичащ от съществували между страните властнически правоотношения, въззивният съд е постановил решението си в съответствие с практиката на ВКС. Не е
налице и противоречиво произнасяне на съдилищата по идентични правни спорове, включително и в представените от жалбоподателя решения на състави на ВКС по приложението на чл.1 ЗОСОбВ.
Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто
г.о.
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.02.2011г. по гр.д.№825/2010г. на АС София в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл.1 ЗОДОбВ, на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, по жалба на Министерство на физическото възпитание и спорта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: