5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 127
София, 29.05.2018г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Светла бояджива
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при секретаря В.Стоилова
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №3480/2017г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.290 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 28.06.2017г. по гр.д.№242/2017г.на АС Пловдив, в частта му, с която е уважен предявения иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ.
Допуснато е касационно обжалване по въпроса за критериите при определяне справедливо обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване по смисъла на чл.52 ЗЗД.
Жалбоподателят – П. на РБ поддържа, че със същото е разрешен правен въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС.Моли да се допусне касационно обжалване.
Ответникът П. Ж. С., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение , е осъдил П. на РБ да заплати на П. Ж., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата 80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпления, по които е бил оправдан с Присъда № 59 от 01.03.2012 г., постановена по НОХД № 4130/2007 г. на СГС, която присъда е влязла в сила на 05.11.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане на присъдата в сила – 05.11.2014 г., до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 310 лв. направени по делото разноски, като искът в останалата му част до размер на сумата 100 000 лв. като неоснователен и недоказан е отхвърлен.
Установено е по делото , че ищецът –ответник по жалба е бил привлечен като обвиняем по следствено дело № 412/2015 г. по писа на С. следствена служба с Постановление от 04.08.2005 г. за извършени престъпления по чл. 321, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК, по чл. 242, ал. 1, б. „б“, пр. 3, във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26 НК и по чл. 255, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 2, ал. 2 НК, с още две лица. Констатирано е, че ищецът бил задържан на 04.08.2005г., бил закаран в Централния софийски затвор, където ищецът се почувствал зле, било му измерено кръвното налягане, което отчело високи стойности, поради което му било назначено медикаментозно лечение в рамките на 3 дни.
Установено е , че с определение от 13.12.2006 г. на СГС е отменена наложената на забрана за напускане пределите на страната.
Констатирано е, че с определение на СГС от 06.08.2005 г., потвърдено с определение на САС от 11.08.2005 г. по отношение на обвиняемия е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 5000 лв., а с определение от 05.10.2007 г., постановено по ЧНД № 2897/2007 г. СГС е отменил взетите мерки за неотклонение – „Парична гаранция“ в размер на 5000 лв. и „Подписка“.
Констатирано е, че обвинителен акт е бил внесен на 14.12.2007 г. и е било образувано НОХД № 4130/2007 г. по описа на СГС, а производството по делото е приключило на 01.03.2012 г. с присъда № 59 от 01.03.2012 г. , като съдът е признал за невиновен и е оправдал ищеца по повдигнатите му и предявени обвинения.
Съдът е приел, че са събрани гласни доказателства, от които безспорно са установени отрицателните последици във физическо, емоционално и психическо отношение, които е претърпял ищецът вследствие на наказателното преследване и взетите по отношение на него мерки за процесуална принуда. При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът, като е взел предвид продължителността на съдебния процес и наличие на връзка между влошеното здравословно състояние на ищеца и неоснователно повдигнатите му обвинения е счел, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществените вреди от незаконното наказателно преследване следва да е в размер на 80 000 лева .
Допуснато е касационно обжалване по въпроса за критериите при определяне справедливо обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване по смисъла на чл.52 ЗЗД.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че решението в обжалваната му част е постановено в противоречие с практиката на ВКС и следва да бъде отменено. В практиката на ВКС, изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 04.02.2013г., по гр. д. № 85/2012г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е посочено, че обезщетението за вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Също така е уточнено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. По тях трябва да има възможност да отговори ответника, а съдът при равнопоставеност на страните да събере доказателства. С оглед на същото съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно обвинение, както и на причинно следствената връзка между него и незаконното уволнение. В случаите когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. В този смисъл е и решение от 11.03.2013 г., по гр. д. № 1 107/2012 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение от 15.01.2013г., по гр. д. № 1 568/2 011г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. , в които е посочено, че в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо, което е в случая е станало с незаконосъобразното обвинение, с което искът е доказан по основание. В този случай е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване. Приема се, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и в този случай е изцяло приложима постановката на т.11 от ТР № 3/2005 г. – вземат се предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за които е производството, тежестта на извършените дейния, за които деецът е осъден, причинна връзка между незаконността на обвиненията и причинените вреди – болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ изисква да се отчитат всички конкретни обстоятелства и когато конкретна вреда има конкретна причина и може да бъде сведена до пряка последица от конкретно процесуално действие или акт на правозащитните органи, то това предпоставя изключване на тази вреда от кръга на подлежащите на обезщетяване.
Настоящият състав намира, че с оглед отговора на поставения въпрос решението следва да се отмени в обжалваната му част, като се постанови ново по съществото на спора. В случая въззивният съд не е съобразил вида и характера на процесуалната принуда, като не е отчел обстоятелството, че наказателното преследване е приключило с оправдателна присъда в първата инстанция, която не е протестирана от прокуратурата, както и че срещу ответника по жалба само за три дни е вземана най-тежката мярка за неотклонение. В случая ищецът – ответник по жалбата, не е доказал засягането на съответните блага, произтичащо само от незаконосъобразното обвинение, тъй като от повдигане на обвинението до внасянето му в съда са изминали около две години, а съдебната фаза е продължила близо седем години, не поради липса на съдействие от страна на прокуратурата. Размерът на дължимото обезщетение според законовия критерий за справедливост не следва да надхвърля сумата 18 000 лева, тъй като не са установени специфични увреждания , произтичащи само от наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда. В този размер следва да бъде уважен предявения иск. Същият следва да се отхвърли като неоснователен за разликата над 18 000 лева до уважения от въззивния съд размер от 80 000 лева.
Разноски за настоящата инстанция на страните не следва да се присъждат с оглед изхода на спора.
Предвид изложените съображения, съдът
р е ш и :
ОТМЕНЯ решение от 28.06.2017г. по гр.д.№242/2017г.на АС Пловдив, в частта му, с която е уважен предявения иск с правно основание чл.2 , ал.1 ЗОДОВ за разликата над 18 000/ осемнадесет хиляди/ лева до 80 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, като вместо него ПОСТАНОВява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Ж. С. срещу П. на РБ, иск с правно основание чл.2, ал.1 ЗОДОВ, за сумата над 18 000/ осемнадесет хиляди/лева до 80 000/осемдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, ведно с лихва считано от 05.11.2014г. до окончателното заплащане на сумата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: