4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 137
София, 29.05.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Светла бояджива
Ерик василев
при секретаря В. Стоилова
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №3895/2018г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.290 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 02.07.2018г. по гр.д.№14613/2017г. на ГС София, с коетое уважен частично иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ.
Допуснато е касационно обжалване по въпроса на който съдът е дал отговор в противоречие с практиката на ВКС- за критериите при определяне справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД
Жалбоподателят – Прокуратурата на РБ чрез процесуалния си представител поддържа, че решението в частта му, с която е уважен предявения иск по чл.2 ЗОДОВ е неправилно.Моли да бъде отменено и да бъде присъдено ебезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване в по-нисък размер.
Ответникът- С. Р. М., не се явава и не взема стонивеще по спора.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение е осъдил Прокуратура на РБ да заплати на С. Р. М. сумата от 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконно наказателно преследване, на основание чл. 2, ал.1, т. 3 предл. 1 ЗОДОВ,
От събраните по делото доказателства се установява, че с постановление от 02.11.2008г. на ищеца е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.211, пр.1, във вр. с чл.210, ал.1, т.3 във вр. с чл.209, ал.1, пр.1 и пр.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК , за това че с цел да набави за себе си имотна облага, в качеството си на длъжностно лице е поддържала заблуждение в друго лице, с което му е причинила вреда в големи размери, по което е образувано НОХД № 13133/2009г. по описа на СРС, 16- ти състав по което дело, съдът е постановил присъда, с която е признал ищцата за невиновна. Присъдата е протестирана, по протеста е образувано ВНОХД № 1494/2015г. по описа на СГС, VII въззивен наказателен състав, по което е решение присъдата е била потвърдена, поради което е влязла в сила на 09.12.2015г. По делото е установено още, че през същия период от 12. 11.2004г.до 09.12.2015г. срещу ищцата са водени и други наказателни дела.
Въззивният съд е приел, че са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като спрямо ищцата е било повдигнато обвинение, образувано е наказателно производство и по него е била постановена оправдателна присъда.
Съдът е посочил, че на обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията, като се отчита предмета на наказателното производство, тежестта на повдигнатото обвинение, общата му продължителност, с какъв интензитет са били действията по разследването с участието на подсъдимия, вкл. и взетите мерки на процесуална принуда, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Приел, че в случая наказателното преследване е продължило около седем години, но не следва да се отчита факта, че са водени успоредно четири наказателни производства срещу ищцата, за да се освободи ответника от отговорността да заплати обезщетение за незаконно воденото наказателно преследване, а следва да се съобрази при определяне на размера на обезщетението. При изложените съображения съдът е приел, че в случая справедлив размерна обезщетението е сума от 10 000 лв.
Допуснато е касационно обжалване по въпроса за критериите при определяне справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД –
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че решението в обжалваната му част е постановено в противоречие с практиката на ВКС и следва да бъде отменено. В практиката на ВКС, изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 04.02.2013г., по гр. д. № 85/2012г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е посочено, че обезщетението за вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Приема се, че съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно обвинение, както и на причинно следствената връзка между него и незаконното уволнение. Също така е уточнено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. В случаите когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. В този смисъл е и решение от 11.03.2013 г., по гр. д. № 1 107/2012 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение от 15.01.2013г., по гр. д. № 1 568/2 011г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. , в които е посочено, че в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо, което е в случая е станало с незаконосъобразното обвинение, с което искът е доказан по основание. В този случай е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване. Приема се, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и в този случай е изцяло приложима постановката на т.11 от ТР № 3/2005 г. – вземат се предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за които е производството, тежестта на извършените дейния, за които деецът е осъден, причинна връзка между незаконността на обвиненията и причинените вреди – болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ изисква да се отчитат всички конкретни обстоятелства и когато конкретна вреда има конкретна причина и може да бъде сведена до пряка последица от конкретно процесуално действие или акт на правозащитните органи, то това предпоставя изключване на тази вреда от кръга на подлежащите на обезщетяване.
Настоящият състав намира, че с оглед отговора на поставения въпрос решението следва да се отмени в обжалваната му част, като се постанови ново по съществото на спора. В случая въззивният съд не е съобразил вида и характера на процесуалната принуда, като не е отчел обстоятелството, че наказателното преследване макар и да е продължило значителен период от време срещу ответницата по жалба не е вземана най-тежката мярка за неотклонение. Ищцата – ответник по жалбата, не е доказала засягането на съответните блага, произтичащо само от незаконосъобразното обвинение, за което е била оправдана с влязла в сила присъда, тъй като за същият период от време срещу нея са водени няколко наказателни дела приключили и с осъдителни присъди. От събраните доказателства не може да се направи извод за настъпили здравословни проблеми в резултат именно на приключилото с оправдателна присъда наказателно преследване.
Размерът на дължимото обезщетение според законовия критерий за справедливост не следва да надхвърля сумата 5000 лева, тъй като не са установени специфични увреждания , произтичащи само от наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда. В този размер следва да бъде уважен предявения иск. Същият следва да се отхвърли като неоснователен за разликата над 5000 лева до уважения от въззивния съд размер от 10000 лева.
Разноски за настоящата инстанция на страните не следва да се присъждат с оглед изхода на спора.
Предвид изложените съображения, съдът
Р е ш и :
ОТМЕНЯ решение от 02.07.2018г. по гр.д.№14613/2017г. на ГС София, в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за разликата над 5000 / петхиляди/ лева до 10000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, като вместо него ПОСТАНОВява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Р. М. иск срещу Прокуратурата на РБ, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за сумата над 5000/ пет хиляди/лева до 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: