3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 368
София,13.04.2016г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Светла бояджива
любка андонова
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №1438/2016г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 22.07.2015г. по гр.д.№1130/2015г. на АС София, с което е отхвърлен иск по чл. 2 ЗОДОВ.
Жалбоподателят – М. Б. К., чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение е отхвърлил предявени от М. Б. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.2 ЗОДОВ ( в ред. му към ДВ бр.38/18.05.2012г.) за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно водено наказателно производство за сумата от 50 000 (петдесет хиляди лева) ведно със следващата се законова лихва от 24.01.2011г. като неоснователен и недоказан.
Установено е по делото, че с присъда №8/16.06.2000г. по НОХД № 55/1998г. по описа на ОС-Перник ищецът е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 116 т.4 пр.2 във вр. с чл.115 от НК, а с решение № 112/21.04.2010г. по ВНОХД № 612/2009г. по описа на АС София е била изменена присъдата, като деянието извършено от ищеца е било преквалифицирано от такова по чл.116, т.4, пр.2 във вр. с чл.115 НК в такова по чл.143А, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2 НК, като на осн. чл.81, ал.3, във вр. с чл.80, ал.1,т.3 НК на ищеца не е наложено наказание. Констатирано е, че с решение № 571/24.01.2011г. по НОХД № 516/2010г. по описа на ВКС е оставено в сила решение № 112/21.04.2010г. по ВНОХД № 612/2009г. по описа на САС.
Установено е от приложено по делото свидетелство за съдимост на ищеца, че същият е осъждан за периода от 1987г. до 2010г. общо по седем наказателни дела, а от справка за съдимост на ищеца, е видно, че е изтърпявал ефективно наложени му наказания лишаване от свобода за периода от 30.01.1998г. до 03.06.2002г., за периода от 16.06.2005г. до 29.11.2005г., а за периода от 21.03.2006г. до сега изтърпява наказание „доживотен затвор”.
Съдът, като е взел предвид направеното в съдебно заседание на 26.03.1013г. уточнение на исковата молба и последващите уточняващи молби, приети от първоинстанционния съд, е приел, че предявеният иск следва да се квалифицира като иск с правно осн. чл. 2 ал.1, т.2 ЗОДОВ.
Предвид приета за установено фактическа обстановка, съдът е счел, че предявения иск за неимуществени вреди е неоснователен и недоказан. Посочено е, че за да се приеме, че действията на органите на ответника относно образуване на предварителното производство и повдигане на обвинение срищу ищеца в извършване на престъпление, поддържано пред първоинстанционния съд и пред въззивната и касационната инстанции, са били незаконни по см. на чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ, то следва ищецът да е бил оправдан по повдигнатото обвинение или образуваното наказателно производство да е било прекратено поради това, че деянието не е извършено от ищеца или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Прието е, че в случая не е осъществена нито една от посочените хипотези. Съдът е приел, че съгласно т.7 от ТР № 3/22.04.2005г. съответният правозащитен орган отговаря и в случаите, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението: когато е прието от наказателния съд, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Посочил е, че изтичането на погасителната давност относно дадено престъпление е основание за неналагане на наказание на лицето, но не е основание за ангажиране отговорността на държавата, съгл. т.8 от ТР № 3/22.04.2005г. и е приел, че не е изпълен посочения по-горе ФС на разпоредбата на чл.2, т.2 ЗОДОВ, поради което е отхвърлил предявеният иск.
В изложение по чл.284 , ал.3 ГПК, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител не посочва правен въпрос от значение за спора, който да съставлява основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ГПК. В същото се съдържат само оплаквания за необоснованост на съдебния акт.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице общо основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по жалба на М. К.. Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело могат да бъдат повече от един, стига да са обусловили решаващите изводи на съда. Жалбоподателят е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода поконкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазатана нейното селектиране. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и отсочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. В този смисъл е и даденото разрешение в т.1 от ТР№1/2009г- О. ТК на ВКС. Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 22.07.2015г. по гр.д.№1130/2015г. на АС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
2