3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 850
София, 23.11.2016г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Светла бояджива
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №3241/2016г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 27.06.2016г. по гр.д.№11270/2015г. ГС София, с което частчино е уважен иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ.
Жалбоподателят – П.Р.Б. поддържа, че с решението, в частта му , с която е уважен предявения иск, е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са разрешавани противоречиво от съдилищата.
Ответникът Б. В. П., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил ПРБ да заплати на Б. В. сума в размер на 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от последния неимуществени вреди за периода от 19.07.2011г. до 27.01.2015г., вследствие на повдигнато обвинение по чл. 255, ал.1, т.2 НК, за което е бил оправдан с влязла в сила на 05.01.2015г. присъда по НОХД №2283/2012г. по описа на СГС, ведно със законната лихва върху сумата, считано 27.01.2015г. – датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане. С решението съдът е отхвърлил предявения иск за разликата над сумата от 5 000 лв. до пълния заявен размер от 12 000 лв.
Съдът, при съвкупна преценка на събраните писмени и гласни доказателства, е приел за доказано наличието на предпоставките на чл.2, ал.1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ – за ангажиране на отговорността на ответника П.Р.Б за вредите, причинени на ищеца от незаконно наказателно преследване, като отговорността на П. произтича от обстоятелството, че ищецът е бил обвинен в извършването на престъпление, за което с влязла в сила присъда е бил оправдан.
При определяне размера на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване съдът е взел предвид факта, че наказателното преследване спрямо ищеца – е продължило за период от 3 години и половина, като през този период той е изживял негативни емоции от това, че срещу него е било повдигнато обвинение, а именно бил потиснат, затворил се в себе си, не излизал, а преди да го привлекат като обвиняем бил весел, излизал често и се забавлявал в големи компании. Прието е, че ищецът изключително тежко е преживял факта, че след привличането му като обвиняем, много от неговите приятели и близки са се отдръпнали от него, считайки го за измамник и престъпник. Преценявайки всички посочени факти и обстоятелства съдът е счел, че сумата от 5000 лв. би обезщетила ищеца за причинените му морални вреди.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят – П.Р.Б., чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението, в частта му, с която е уважен частично иска, е даден отговор на правни въпроси от значение за спора : за преценката на всички доказателства по делото в съвкупност и за критериите за определяне на справедливо обезщетение. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решение от 24.11.2014г. по гр.д. №1863/2014г., ІІІ г.о., решение от 02.03.2011г. по гр.д. №556/2010г., ІІІ г.о. и решение от 04.10.2011г. по гр.д.№78/2011г., ІІІ г.о. на ВКС за уеднаквяване практиката по приложението на чл.52 ЗЗД.
Върховинят касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси. В съответствие именно с трайната практика на ВКС съдът, като е ибсъдил всички доказателства по делото, е присъдил обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най пълна степен за вредите от незаконните действия на правозащитните органи. В този смисъл е и даденото разрешение в задължителната практика на ВКС / по смисъла на т.2 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС/ в решение от 24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009г., решение от 09.06.2010г. по гр.д.№1091/2009г. на ВКС и решение от 20.12.2010г. по гр.д.№1889/2009г. на ВКС.
Така установената практика не е противоречива, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателя следва да заплати на ответнике сумата 800 лева разноски пред ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 27.06.2016г. по гр.д.№11270/2015г. ГС София, в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА П.Р.Б. да заплати на Б. В. П. сумата 800 лева разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: