1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 939
София, 09.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на трети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1175 по описа за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Б. Б. Х.,действаща лично и със съгласието на майка си и законна представителка П. Г. К. чрез адв.Г. К. срещу решение № 149 от 8.12.16г., постановено по в.гр.дело № 430/16г.на Бургаския апелативен съд в частта му,с която частично е отменено решение № 297 от 21.07.16г.по гр.дело № 601/15г.на Бургаския окръжен съд и е уважен предявения от С. П. Н. иск за заплащане на сумата 6250 лв,представляваща половината от продажната цена по договор за продажба на недвижим имот от 22.01.03г.,обективиран в нот.акт /№/,том І,рег./№/,д./№//03г.,като платена на отпаднало основание,ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението и съответните на уважената част от исковете разноски.
Жалбоподателката поддържа,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните въпроси : 1.Могат ли косвените доказателствени средства,разгледани в тяхната съвкупност да обосноват в достатъчна степен сигурност,за да може въз основа на тях да се приеме,че процесната сделка е симулативна; 2.Длъжен ли е въззивният съд като решаваща инстанция по същество да обсъди всички доказателства по делото и всички доводи на страните,които имат значение за решаване на делото.
В отговор по чл.287 ГПК ответницата по жалбата С. Н. чрез адв.Я. С. счита,че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,намира,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване,по следните съображения:
С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна,че ищцата С. Н. е закупила с нот.акт /№/.на 22.01.03г.от продавачите В. С. Х. и М. Б. Х. недвижим имот,находящ се в [населено място],Б.о., [улица],за който е отреден парцел ІІ-74 в кв.18 по плана на [населено място],с площ от 207 кв.м.,ведно с построената двуетажна жилищна сграда,за сумата 12500 лв,посочена за платена преди сделката.Двете страни по сделката са били представлявани от М. Н.- внук на продавачите и настоящ съпруг на ищцата.Ответницата Б. Х.,родена на 20.10.02г.,има установен произход по баща – Б. В. Х./покоен син на продавачите/ със съдебно решение по гр.дело № 654/02г.на СГС,влязло в сила на 20.10.06г.С влязло в сила решение на 31.03.10г.по гр.дело № 36/05г.на ЦРС е уважен предявения от нея на основание чл.108 ЗС иск спрямо продавачите В. Х. и М. Х./починала в хода на делото,с конституирана на нейно място наследница Л. В. Н. – дъщеря / и купувачката С. Н.,която е осъдена да предаде процесния имот на действителния собственик.В настоящото производство ищцата претендира от ответницата половината от платената по сделката цена и направените пред нотариуса и в съдебното производство по ревандикация разноски в качеството й на наследница на половината от имуществото на продавачите след смъртта на техния син и неин баща.
Въззивният съд не е споделил разбирането на първоинстанционния съд,че покупко-продажбата е абсолютна симулативна и безпарична сделка.Приел е,че събраните доказателства не са достатъчни да обосноват такъв извод,а е счел,че те сочат само за недобросъвестност на приобретателката поради близките й отношения с пълномощника,който пък е в пряко кръвно родство с прехвърлителите на имота.Поради приемането й от семейството му като бъдеща снаха още преди сключване на оспорваната сделка,на същата е било известно раждането на детето Б. и заведеното от майка й П. дело за установяване на произход по баща.По тези съображения е прието,че оспорваната от ответницата сделка е валидна,плащането по нея е осъществено и подлежи на връщане от купувачите,респективно наследниците им на съдебно евицираната купувачка на осн.чл.55 ал.1 т.3 ЗЗД вр. с чл.192 ал.1 ЗЗД.Поради приетата за доказана недобросъвестност на ищцата отговорността на ответницата е ограничена до връщане на платената по сделката цена поради реално осъщественото съдебно отстраняване,без да дължи разноските в нотариалното и съдебно производства.
Поставените от жалбоподателката Б. Х. въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС ,в т.ч.и с приложените решения.В решение № 31 от 9.03.12г.по гр.дело № 502/11г.на ІІІ г.о.на ВКС е прието,че косвените доказателствени средства,разгледани в тяхната съвкупност,могат да обосноват в достатъчна степен сигурност,за да може въз основа на тях да се приеме,че процесната сделка е симулативна и прикрива друга сделка.Разглежданият случай не е идентичен.За да приеме,че не е доказана абсолютна симулация на оспорената сделка, въззивният съд е анализирал събраните по делото косвени доказателства в тяхната съвкупност,като е счел,че те не опровергават показанията на св.Е. А.,които са обстоятелствени,конкретни и детайлни, за начина,по който е извършено плащането на цената от купувачката,за гаранцията й,че ще получи собствеността върху имота,с оглед на която продавачите й подписали запис на заповед след получаването на парите,включително и за изразеното от тях по-рано пред същата свидетелка намерение да продадат имота на покойния си син в [населено място].В този смисъл са и показанията на св.И.,осигурил транспорт на продавачите до нотариуса и прибрал ги оттам след получаване на парите,които съдът е кредитирал.
Преценката на доказателствата ,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение за това дали са се осъществили или не определени факти в правния мир,може да доведе до необоснованост на съдебния акт,което не е основание за допустимост на касационното обжалване,а подлежи на касационна проверка по реда на чл.281 т.3 ГПК.
Не е разрешен в отклонение от задължителната практика и въпросът относно задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните,които са от значение на изхода на делото.В случая въззивният съд е направил самостоятелна преценка на всички доказателства и доводи на страните, и е мотивирал решението си с фактически и правни изводи по съществото на спора.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 149 от 8.12.16г., постановено по в.гр.дело № 430/16г.на Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.