О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 316
София 09.03.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на шести март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1133 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. С. К.,Т. С. Н.,Е. С. Б.,О. К. Н. и С. К. К. чрез адв.В. Т. срещу решение от 13.05.11г.,постановено по в.гр.дело № 149/11г.на Окръжен съд – Шумен.С него е потвърдено решение № Т 192 от 11.ХІ.10г.,постановено по гр.дело № 3391/09г.на Районен съд- Шумен в частта,с която предявените искове по чл.236 ал.2 ЗЗД против [фирма]-Шумен за сумата 19 500 лв,са отхвърлени.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване и се съдържат оплаквания за неправилност на решението.Приложена е съдебна практика.
В писмен отговор по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] чрез адв.С. С. счита,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.Претендира за разноски.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа изложението към касационната жалба намира,че в него не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Такъв въпрос не може да бъде изведен от твърдението за наличието му. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид.Въпросите по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно,точно и категорично.В случая не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос,разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС,решаван противоречиво от съдилищата или от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото – т.е.не е налице общото основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване,в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС,което води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по чл.280 ал.1 ГПК.
Съдържащите се в изложението оплаквания за неправилност на решението представляват касационни основания по чл.281 т.3 ГПК,които подлежат на разглеждане при вече допусната касация,но не са относими към допустимостта на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на основание чл.78 ГПК жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по жалбата направените разноски в размер на 960 лв,представляващи адвокатски хонорар.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 13.05.11г.,постановено по в.гр.дело № 149/11г.на Окръжен съд – Шумен.
ОСЪЖДА Я. С. К.,Т. С. Н.,Е. С. Н., Е. С. Б.,О. К. Н. и С. К. К. със съдебен адрес:гр.София, [улица],ет.2,ап.2 да заплатят на [фирма], седалище [населено място], [улица]сумата 960 лв /деветстотин и шестдесет/разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.