О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 384
София 22.03.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1226 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от О. – В.Т. срещу решение № 219 от 10.06.11г.,постановено по гр.дело № 523/11г.на Окръжен съд – Велико Търново.
Като основания за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи визираните в чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.Приложена е съдебна практика.
В писмен отговор ответницата по касационната жалба В. К. А. чрез пълномощник адв.Г. Х. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.Претендира за разноски.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
За да уважи обективно съединените искове по чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ въззивният съд е приел,че заповед № 156 от 1.10.10г.на кмета на О. –В.Т.,с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца В. А. от длъжността „старши експерт”,на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ – поради съкращение в щата,е незаконосъобразна.Направен е извод,че извършеният от работодателя подбор е незаконосъобразен,тъй като в него не са включени служителите на длъжност „специалист „и „главен специалист”,чиито функции по длъжностна характеристика съвпадат изцяло с тези по длъжностната характеристика на В. А..
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.На въпросите в кои случаи подборът е задължителен и може ли съдът да извършва преценка за реалните трудови функции на работниците,които същите осъществяват в предприятието,когато извършва преценка дали е налице хипотезата на задължителен подбор или на такъв като право на работодателя,е даден отговор в задължителната практика на ВКС – решение № 752 от 13.12.10г.по гр.дело № 1095/09г.на ІV г.о. и решение № 7 от 1.04.2011г.по гр.дело № 954/09г.на ІV г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК.В тях е прието,че когато подборът се извършва поради намаляване обема на работата или съкращаване в щата,работодателят е длъжен да извърши преценка на трудовите качества на работниците,изпълняващи идентични трудови функции.При преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работата;от свойствените задължения за длъжността – от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността.Неизвършването на подбор в тези случаи прави уволнението незаконно.Не е задължителен подборът,когато уволнението засяга съкращаването на единствена длъжност или на всички щатни бройки за съответната длъжност с еднородни трудови функции.В тези случаи извършването на подбор е възможно и допустимо по преценка на работодателя,като при извършването му се включват и други работници или служители,които изпълняват близки или сходни длъжности. Упражняването на правото на подбор по чл.329 КТ подлежи на съдебен контрол.Не подлежи на съдебен контрол само отказът на работодателя да извърши подбор по чл.329 КТ,когато извършването му не е задължително,а представлява негово право.В разглеждания случай въззивният съд е съобразил тази практика,като е приел,че работодателят е бил задължен да извърши подбор между ищцата и служителите на длъжност”експерт” и „главен експерт”,тъй като имат еднакви трудови функции.Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение за идентичност на трудовите функции на трите длъжности,може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе да произнасяне по правен въпрос,което да е предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Не е налице и основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК,в какъвто смисъл е разяснението в т.3 от ТР № 1/09г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС.Както бе посочено по-горе, по поставените въпроси съдебната практика е уеднаквена с решенията на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.
С оглед изхода на делото пред касационната инстанция касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по касация направените разноски в размер на 250 лв,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 219 от 10.06.11г., постановено по гр.дело № 523/11г.на Окръжен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА О. –В. Т.да заплати на В. К. А. от [населено място], [улица]”А”,ет.2,ап.5 сумата 250 лв /двеста и петдесет/разноски по делото за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.