3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1483
гр. София, 24.11. 2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 506 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. М. О. срещу решение от 10.12.2010 г., постановено по въззивно гр. дело № 317/2010 г. на Монтанския окръжен съд. С него е отменено изцяло решение от 29.09.2010 г. по гр. дело № 159/2010 г. на Ломския районен съд, вместо което е постановено осъждане на жалбоподателката да заплати на [фирма], на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ, сумата 11 513.20 лв., представляваща липса от неотчетени стоково-материални ценности за периода 26.10.2005 г. – 31.10.2009 г., при работата й като продавач, както и на основание чл. 86 от ЗЗД – сумата 360 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 31.10.2009 г. – 15.02.2010 г., а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата 2 730.69 лв., представляваща разноски по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея и в молба за допълването й се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение.
Ответникът по касационната жалба – ищецът [фирма] в отговора на жалбата поддържа становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция.
В писменото изложение на жалбоподателката по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК не е посочен правен въпрос, като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Такъв – материалноправен въпрос е формулиран в самата касационна жалба, а именно: “може ли да носи пълна имуществена отговорност работник, в чиито трудови задължения е включено задължение за опазване и съхранение на имуществото на работодателя, без същото да му е предадено по надлежния ред за съхранение и стопанисване”. В изложението, в касационната жалба и в молбата за допълването й от страна на жалбоподателката хаотично се сочат и трите допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. Така, както са изложени обаче, те не могат ясно да се свържат с посочения материалноправен въпрос, а логически по-скоро са свързани с наведените от жалбоподателката оплаквания за неправилност на въззивното решение, представляващи основания касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК, а не общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Отделно от това, макар посоченият от жалбоподателката материалноправен въпрос да е бил включен чрез нейните възражения в предмета на спора и на доказване по делото, то не неговото разрешаване е обусловило решаващите правни изводи на въззивния съд. Това е така, защото окръжният съд, при обсъждане на доказателствата по делото, е приел за установено, че в течение на процесния период 26.10.2005 г. – 31.10.2009 г. на жалбоподателката надлежно са били предавани стоково-паричните ценности, чиито липси са констатирани впоследствие. В тази насока въззивният съд е изложил подробни мотиви, а именно: Приел е, че въз основа на заповед № 3/25.10.2005 г. на управителя на ищцовото дружество е била извършена ревизия на процесния магазин, като съгласно подписания от членовете на комисията инвентаризационен опис, предишната продавачка е предала на жалбоподателката намерена стока на стойност 1 493.45 лв. и пари в брой 9.09 лв., за което жалбоподателката “се задължила” чрез издадени 9 броя стокови разписки. Същата сума е била вписана от жалбоподателката във водената от нея търговска книга (материална тетрадка); като в последната тя е описвала и всички ежедневно получавани от нея количества стоки, с определената им цена за продажба, както и ежедневните отчети за извършените от нея продажби; а в края на всеки месец е описвала и рекапитулация за дейността на магазина. Въз основа на тези записвания на жалбоподателката, в края на всеки месец управителят на ищцовото дружество е оформял, подписани от тях двамата складови разписки, които буквално – без никаква разлика – повтарят записванията в търговска книга (материална тетрадка), водена от жалбоподателката.
По повод така приетото за установено от въззивния съд, жалбоподателката излага оплаквания и съображения за допуснати процесуални нарушения и за необоснованост, но те не представляват основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, а представляват касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 2 и 3 от ГПК. Като такива те не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство по чл. 288 от ГПК, а само ако касационното обжалване бъде допуснато – при наличие на основания за това. В тази връзка, обаче жалбоподателката не сочи процесуалноправни и материалноправни въпроси, обусловящи в случая крайния извод на въззивния съд по делото. Соченият от нейна страна материалноправен въпрос изхожда от постановка, която е обратна на приетите за установени от въззивния съд, релевантни обстоятелства по делото. Поради това, разрешаването на този материалноправен въпрос, както вече беше посочено, в случая не е обуславящо крайните правни изводи на въззивния съд. Разрешаването на този въпрос би било обуславящо за тях, ако въззивният съд беше приел за установено, че не е било налице предаване “по надлежния ред за съхранение и стопанисване” на жалбоподателката на стоково-паричните ценности, чиито липси са констатирани впоследствие, и въпреки това бе достигнал до същия краен извод – за уважаване на предявения срещу нея иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ.
Предвид горното, формулираният от страна на жалбоподателката материалноправен въпрос не представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. При това положение няма основание да се изследват и сочените от жалбоподателката допълнителни основание по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване (в този смисъл – и т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС).
По горните съображения, в случая няма основание и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид крайния изход на делото, на основание чл. 81, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, жалбоподателката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ищеца, претендираните и направени от последния разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред настоящата съдебна инстанция, в размер 500 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 10.12.2010 г., постановено по въззивно гр. дело № 317/2010 г. на Монтанския окръжен съд;
ОСЪЖДА В. М. О. да заплати на [фирма] сумата 500 лв. (петстотин лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.