О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 217
гр. София, 19.03. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 152 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба (погрешно наименована “касационна жалба”) на Д. Н. Д. срещу определение от 14.09.2011 г. по въззивно гр. дело № 13749/2010 г. на Софийския градски съд, – в частта му, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за конституирането й като страна в процеса на мястото на починалата ищца Х. М. К., на основание саморъчно завещание от 30.01.2010 г. В частната жалба се поддържа оплакване за неправилност на обжалвания акт и се излагат подробни доводи в тази насока.
Ответникът Й. Б. К. в отговора си на частната жалба излага становище и съображения за неоснователност на същата. Останалите ответници по частната жалба не са подали отговори в срока за това.
За да постанови определението си от 14.09.2011 г. в обжалваната част, въззивният съд е приел следното: Починалата в течение на въззивното производство ищца Х. М. К. е предявила по делото – срещу Й. Б. К. и Х. И. Ч., иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД за обявяване за нищожен, поради липса на предмет, на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № , том , рег. № , н. дело № г., с който първият ответник е прехвърлил на втория правото на строеж върху третия етаж от триетажна жилищна сграда в парцел от кв. , западния гараж, две мазета и таван. Починалата ищца е предявила и инцидентен установителен иск за установяване, че учреденото в полза на Х. Ч. право на строеж за посочените обекти е погасено в нейна полза, в качеството й на собственик на земята, поради неупражняването му в срок. Първоинстанционният съд е уважил иска за нищожност и е отхвърлил инцидентния установителен иск, като срещу решението му са подадени въззивни жалби от всички страни. Въззивният съд е приел също, че с оставеното от починалата въззивница-ищца саморъчно завещание от 30.01.2010 г., тя се отказала от всички права и задължения, които има като страна по договорите, обективирани в нотариален акт № , том , н. дело № г. и нотариален акт № , том , н. дело № г., и ги завещала на частната жалбоподателка. Със същото завещание, починалата ищца завещала на частната жалбоподателка и всички свои права, задължения и процесуално представителство по гражданските дела, по които завещателката е страна, свързани със собствеността на земята, правото на строеж и всички други права, свързани с новопостроената сграда, намираща се на [улица], У. от кв. (процесния имот). С оглед на това, въззивният съд е приел, че със завещанието, имащо характера на завет, не се завещава имуществено право – предмет на настоящото дело, което починалата ищца да е притежавала към момента на смъртта си, и с което да е могла да се разпорежда. В тази връзка е посочено, че с визирания в завещанието нотариален акт № г., тя е продала 2/3 идеални части от У. , а с нотариален акт № г. е учредила право на строеж в полза на ответника Х. Ч. за построяване на процесните трети етаж от триетажната жилищна сграда в парцел от кв. , западния гараж, две мазета и таван. По тези съображения въззивният съд е приел, че завещателното разпореждане не е произвело права в полза на частната жалбоподателка, които да обуславят конституирането й като страна в процеса на мястото на починалата завещателка-ищца, като се е позовал и на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗН, съгласно която заветът е недействителен, ако завещателят не е собственик на вещта към откриване на наследството. Приел е, че е недопустимо и завещаване на права на процесуално представителство по съдебни дела.
Определението е неправилно в обжалваната част.
Починалата ищца е предявила двата установителни иска по делото, в качеството си – според твърденията й – на собственик и суперфициар върху части от У. и триетажната сграда в него. С така предявените искове, приживе тя е търсила съдебна защита именно на тези свои, твърдяни от нея вещни права (предвид което тя обосновава и правния си интерес от воденето на исковете). Със завещанието си, представляващо завет, тя е направила достатъчно ясно волеизявление, предвид което да се приеме, че то е в смисъл, че се завещават на частната жалбоподателка тези вещни права (или поне част от тях) върху посочения имот („На Д. Н. Д. завещавам всички мои права, задължения … по гражданските дела, в които съм страна в правоотношенията, свързани със собствеността на земята, правото на строеж и всички други права, свързани с новопостроената сграда, намираща се в [населено място], [улица], У. () …”. Въпросите дали починалата ищца приживе действително е била титуляр на тези твърдяни от нея вещни права – към момента на подаването на исковата й молба по делото и към момента на смъртта й, въпросите по тълкуването, валидността и действието на саморъчното й завещание, респ. въпросите дали частната жалбоподателка валидно е придобила такива вещни права по силата на завета или тези права са останали в патримониума на наследницата й по закон, в случая са въпроси не само относно процесуалното правоприемство по чл. 120 от ГПК (отм.) (чл. 227 от ГПК от 2007 г.), а и относно допустимостта (правния интерес) и основателността на предявените по делото установителни искове. Поради това, по всички тези въпроси въззивният съд следва да се произнесе с решението си – след обсъждане на всички доказателства по делото, както и на твърденията, възраженията, оспорванията и правните съображения на страните по делото, при участието във въззивното производство, както на наследницата по закон на починалата ищца, така и на частната жалбоподателка – нейна заветница (предвид цитираната по-горе част от саморъчното завещание) – с оглед надлежното упражняване на правото им на защита в съдебното производство (аргумент и от чл. 304 от ГПК).
По горните съображения и на основание чл. 278, ал. 2, изреч. 1 от ГПК, определението от 14.09.2011 г. на въззивния съд следва да се отмени в обжалваната част, вместо което следва да се постанови ново определение, с което частната жалбоподателка да се конституира, на основание чл. 227 от ГПК (чл. 120 от ГПК, отм.), като страна по делото (наред с наследницата по закон), в качеството й на заветница на починалата въззивница-ищца, оставила в нейна полза саморъчното завещание от 30.01.2010 г.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението от 14.09.2011 г. по въззивно гр. дело № 13749/2010 г. на Софийския градски съд, – в обжалваната му част, с която е оставена без уважение молбата на Д. Н. Д. за конституирането й като страна в процеса на мястото на починалата ищца Х. М. К., на основание саморъчно завещание от 30.01.2010 г.; и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
КОНСТИТУИРА Д. Н. Д. като страна – жалбоподателка-ищца по въззивно гр. дело № 13749/2010 г. по описа на Софийския градски съд, в качеството й на заветница по саморъчно завещание от 30.01.2010 г. и процесуална правоприемница на починалата на 17.03.2011 г. Х. М. К..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.