О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1364
гр. София, 26.10. 2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 256 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 439/19.10.2010 г. по въззивно гр. дело № 549/2010 г. на Софийския окръжен съд. С него е потвърдено решение № 61/10.05.2010 г. по гр. дело № 541/2009 г. на Пирдопския районен съд – в частите му, с които са уважени, предявените от М. Ц. П. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържа оплакване за неправилност на въззивното решение, поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се излагат подробни доводи и съображения в тази насока.
Ответницата по касационната жалба – ищцата М. Ц. П. в отговора на жалбата поддържа становище, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на направените разноски пред настоящата съдебна инстанция.
В писменото изложение на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, единствено в пункт 1 от него сравнително ясно е посочен, като общо основание за допускане на касационно обжалване, материалноправен въпрос, свързан с основанията за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, а именно – за законосъобразността на процесната по делото заповед за уволнение, с оглед изпълнение задължението на работодателя да я мотивира с излагане на фактическата обстановка относно липсата на изискващите се “образователен ценз – образователна степен”. По отношение на този материалноправен въпрос, като допълнително основание за касационно обжалване се поддържа, че той бил решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, като в тази връзка се сочи (и се представя в препис) решение № 324/26.06.1998 г. по гр. дело № 1251/1997 г. на ВКС, ІІ-ро гр. отд. Тъй като последното е постановено по реда на отменения ГПК от 1952 г., то така соченото от касатора допълнително основание за касационно обжалване следва да се квалифицира по т. 2 (а не по т. 1) на чл. 280, ал. 1 от ГПК – в този смисъл са и задължителните за съдилищата указания по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, дадени с т. 1-3 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
За да достигне до крайния си извод за незаконосъобразност на процесното уволнение на ищцата, въззивният съд на първо място е приел, че процесната заповед за уволнение е ненадлежно мотивирана – от съдържанието й не може да се направи извод на коя от двете хипотези по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е извършено уволнението и в какво точно се изрязава липсата на необходимо образование или на съответната квалификация за изпълнение на възложената на ищцата работа. Независимо и наред с това, обаче въззивният съд, с оглед обстоятелствата по делото е приел, че в случая и обективно не са налице материалноправните основания за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, тъй като не се установява да са се променили изискуемите се степен и вид образование и професионална квалификация за длъжността на ищцата “главен специалист общинска собственост”. Нещо повече – установено е от въззивния съд, че тази процесна длъжност, на която ищцата е била възстановена с предходно съдебно решение, към момента на процесното уволнение вече не е съществувала. Предвид установените различни трудови фунции за двете длъжности, въззивният съд е приел, че в щатното разписание на ответната община (сега касатор) към момента на процесното уволнение е била предвидена друга длъжност, различна от процесната длъжност на ищцата, а именно – длъжността “главен експерт общинска собственост, обществени поръчки и договори”. Поради това, предвиденото за тази друга длъжност, висше образование – “бакалавър”, каквото се сочи и в процесната заповед за уволнение, не е изискуемото за заеманата от ищцата процесна длъжност “главен специалист общинска собственост”.
От горното е видно, че макар посоченият от жалбоподателя материалноправен въпрос да е включен в предмета на спора по делото и да е разрешен от въззивния съд, то не това е решаващият мотив, обуславящ извеждането на крайния му правен извод за незаконосъобразност на процесното уволнение на ищцата. Въпросът за ненадлежното мотивиране на процесната заповед за уволнение само е маркиран в обжалваното решение. Решаващите мотиви на окръжния съд са тези, че в случая обективно не са налице материалноправните основания за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. Именно тези подробно изложени мотиви обуславят крайния извод на въззивния съд за незаконосъобразност на процесното уволнение. До последния извод окръжният съд би достигнал, дори и да беше приел, че процесната заповед за уволнение е надлежно мотивирана от страна на касатора-работодател. Ето защо, формулираният от жалбоподателя материалноправен въпрос не представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като разрешаването му не е решаващ мотив, обусловил крайния правен извод на въззивния съд. В този смисъл – също т. 1-3 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Отделно от горното, визираният от касатора материалноправен въпрос не е разрешен от въззивния съд в противоречие с посоченото и представено (в препис) решение № 324/26.06.1998 г. по гр. дело № 1251/1997 г. на ВКС, ІІ-ро гр. отд. В последното също е прието, че обективният безвиновен характер на двете основания за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ предпоставя задължение на работодателя да мотивира заповедта за уволнение, т.е. в нея да се съдържат конкретните данни, които са формирали волята на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение; както и че това изискване е съществено – само в рамките на изложените мотиви съдът може да извърши преценката за законност, като провери съществуването на фактите в обективната действителност, както и правилното им квалифициране (подвеждане под съответната правна норма). В този смисъл са и решаващите мотиви, изложени от възивния съд в случая – въпреки констатираното от него ненадлежно мотивиране на процесната заповед за уволнение. Даденото от въззивния съд разрешение на посочения от касатора материалноправен въпрос съвпада и с разрешаването му с решение № 346/23.07.2010 г. по гр. дело № 468/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. Последното е постановено по реда на чл. 290 от ГПК и представлява задължителна за първоинстанционните и въззивните съдилища съдебна практика. По тези съображения, в случая не е налице и соченото от касатора допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Останалите три пункта (2, 3 и 4) от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя не съдържат ясна и точна формулировка на правни въпроси, които да се квалифицират като общи основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Вместо това, там буквално са преповторени част от оплакванията, доводите и съображенията, съдържащи се в самата касационна жалба – за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и на процесуалния закон и за необоснованост на решението му. Същите обаче представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК, които не могат да бъдат обсъждани в производството по чл. 288 от ГПК. Те не представляват основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, които са единственият предмет на изследване в производството по чл. 288 от ГПК, и които следва да са обективно налице, за да се стигне до разглеждането на самата касационна жалба в производство по чл. 290 от ГПК. Съгласно т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
По горните съображения, в случая не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Независимо от изхода на делото, в полза на ищцата не следва да се присъждат, претендираните от нея разноски за производството пред настоящата съдебна инстанция, тъй като конкретни такива разноски не се сочат и не се установява да са направени от нея.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 439/19.10.2010 г., постановено по въззивно гр. дело № 549/2010 г. на Софийския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.