О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158
София 13.02.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 970 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ”П. – Н. И.”гр.Д.,представляван от Н. Г. И. чрез адв.О. Б. срещу решение № 13 от 25.11.10г.,постановено по в.гр.дело № 986/10г.на Окръжен съд – Добрич,с което е потвърдено решение № 95 от 21.10.10г.,постановено по гр.дело № 1861/05г.на Районен съд-Добрич.С него е осъден да заплати на И. Й. Й. от [населено място] сумата от 4 800 долара,получени на отпаднало основание – предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 21.02.2000г.,с оглед отхвърляне на иска с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД за обявяването му за окончателен,ведно със законната лихва от подаване на иска – 26.10.05г.до окончателното изплащане.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи бланкетно хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване и се съдържат оплаквания за неправилност на решението.Не се сочи практика на ВКС,в противоречие с която да е разрешен правен въпрос от въззивния съд.
В писмен отговор ответницата по касационната жалба И. Й. счита,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа касационната жалба и уточнението към нея намира,че в тях не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Такъв въпрос не може да бъде изведен от твърдението за наличието му. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид.Въпросите по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно,точно и категорично.В случая не е формулиран правен въпрос,разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – т.е.не е налице общото основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване,в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС,което води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезата по т.1 от чл.280 ал.1 ГПК.
Съдържащите се в изложението оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила представляват касационни основания по чл.281 т.3 ГПК,които подлежат на разглеждане при вече допусната касация,но не са относими към допустимостта на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 13 от 25.11.11г.,постановено по в.гр.дело № 986/10г.на Окръжен съд – Добрич по жалба на [фирма],представляван от Н. Г. И..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.