О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1240
София 03.10.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 199 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби,подадени от С. Ф. П. чрез пълномощник адв.В. Н. –Т. и от Т. Д. Д. чрез адв.К. Б. срещу решение № 640 от 21.07.10г.,постановено по в.гр.дело № 403/10г.на Апелативен съд- Пловдив.
Касаторът С. Ф. П. обжалва въззивното решение в частта,с която е отменено решението на първоинстанционния съд и в отменената част е постановено друго,с което е осъден солидарно с [фирма] да заплати на ищеца Т. Д. Д. сумата 19 000 евро,представляваща капаро,платено на ответното дружество по предварителен договор от 23.02.08г.за продажба на недвижим имот,както и сумата 19 000 евро,представляваща неустойка за неизпълнение,уговорена в т.14 от същия договор.В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Касаторът Т. Д. Д. обжалва решението в частта,с която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителните му части.Поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата и е от значение за точното приложение на закона,както и за развитие на правото.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че между страните е сключен предварителен договор на 23.02.08г.между ищеца Т. Д. като купувач и ответното дружество като продавач,представлявано от втория ответник С. П.,за прехвърляне правото на собственост върху недвижим имот,представляващ овощна градина от 9 199 кв.м.,находяща се в землището на [населено място] поле,общ.Р.,Пл. област,м.Ч. имот № 20165 п.№165 от масив 20 по плана за земеразделяне на [населено място] поле,за сумата 190 000 евро,в срок до 31.08.08т.При сключване на предварителния договор купувачът е платил сумата 2000 евро,представляваща част от уговореното капаро,а останалата част от 17 000 евро е изплатил на 26.02.08г.Съдът е обсъдил представените писмени доказателства/ покана от 9.07.08г.от ищеца до ответника да сключат окончателен договор на 24.07.08г.;констативни протоколи от 24.07.08г. и от 1.09.08г.,съставени от нотариус С. К.,от които е видно,че представител на ответното дружеството не се е явил в нотариалната кантора за сключване на окончателен договор ; уведомление от 12.09.08г.от ищеца до ответника за разваляне на договора- неполучено поради липса на представител на дружеството на адреса на управление/ и е направил извод,че от страна на ответника е налице неизпълнение,поради което развалянето на договора следва да се счита настъпило с предявяването на исковата молба. Претенциите за връщане на платеното капаро в размер на 19 000 евро и за заплащане на договорна неустойка в размер на 19 000 евро по т.14 от договора са уважени срещу дружеството от първоинстанционния съд и в тази му част решението е влязло в сила.В отхвърлителните части спрямо ответника С. Ф. П. първоинстанционното решение е отменено и същият е осъден солидарно с дружеството ответник за посочените суми.Въззивният съд се е позовал на чл.17 от договора,с който С. П. се е задължил солидарно с [фирма] да отговаря за изпълнение на неговото задължение. По отношение на претенцията за сумата 74 32 лв,представляваща платена от ищеца на [фирма] комисионна за осъществено посредничество за сключване на процесния договор съдът е изложил съображения,че не е доказано реално претърпяване на вреди от ищеца,тъй като липсват убедителни писмени доказателства,че въпросното дружество действително е осъществило такава посредническа дейност – фактурата за заплатена комисионна е съставена в по-късен момент от сключване на договора на 24.07.08г.Останалите претенции по чл.82 ЗЗД– за сумата 5000 лв,представляваща платено капаро по сключен от ищеца договор от 17.03.08г.за промяна на предназначението на имота,предмет на процесния договор и за сумата 20 000 евро платена неустойка по сключен на 12.05.08г.със С. Р. предварителен договор,както и частичният иск в размер на 1000 лв от общо дължими 110 000 евро,представляващи пропуснати ползи от разликата между продажната цена по сключения на 23.02.08г.предварителен договор и уговорената по сключения от ищеца предварителен договор за продажба на същия имот на 12.05.08г.,са отхвърлени с мотиви ,че не се касае за преки и предвидими вреди,чието настъпване е доказано безусловно.
ПО ЖАЛБАТА НА С. П.:
Посочените в изложението към касационната жалба на С. П. въпроси са :1 следва ли да се приема наличие на валидно сключен договор за поръчителство между купувача –кредитор и физическото лице-управител на дружеството-продавач при условие,че в предварителния договор е положен само един подпис за управител на ЮЛ и 2.длъжен ли е бил съдът след извода си за отговорност на ответника в качеството му на поръчител да провери преклудирана ли е тази му отговорност и без изрично искане за това и от кой момент започва да тече срока на чл.147 ал.1 ЗЗД.
Съгласно разяснението в т.1 от ТР № 1/19.02.10г.на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е този ,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Първият поставен от касатора С. П. въпрос не е бил предмет на разглеждане от въззивния съд и не е обусловил правните му изводи.Такова възражение не е правено в производството пред двете инстанции,а за първи път се въвежда с касационната жалба.Ето защо не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
На втория въпрос се съдържа отговор в решение № 130 от 27.10.09г.на ВКС по т.д.№ 139/09г.на І т.о.ТК,постановено по чл.290 ГПК, в което е прието,че фактическият състав на чл.147 ал.1 ЗЗД,регламентиращ прекратяване на поръчителството,обхваща два кумулативно дадени елемента: 1.период от време от падежа на главното задължение и 2.бездействие на кредитора спрямо длъжника в преклузивния шестмесечен срок след това.Изискуемостта на вземането поставя началото на 6 –месечния срок по чл.147 ал.1 ЗЗД,в който бездействие на кредитора спрямо длъжника води до преклудиране отговорността на поръчителите.В разглеждания случай въззивният съд е съобразил със задължителната практика на ВКС доколкото отговорността на поръчителя С. П. не е преклудирана.Страните са се задължили да сключат окончателен договор в срок до 31.08.08г.,т.е.на 1.09.08г.вземането на изправната страна е станало изискуемо.Исковата молба на Т. Д. е подадена в канцеларията на Пловдивския окръжен съд срещу [фирма] и поръчителя С. П. на 23.09.08г.в рамките на 6-месечния срок по чл.147 ал.1 ЗЗД.При тези данни не съществува вероятност въззивното решение в частта,с която е ангажирана отговорността на поръчителя да е недопустимо,поради което не са налице визираните в т.1 от ТР № 1/10г.на ОСГТК на ВКС основания за допустимост на касационното обжалване.
ПО ЖАЛБАТА НА Т. Д.:
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК към касационната жалба на Т. Д. се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото,свързан с приложното поле на чл.82 ЗЗД – при неизпълнение на задължение по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот до каква степен може да се ангажира отговорността на длъжника и обхвата на обезщетението.Касаторът твърди,че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, по него има противоречива практика на съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Прилага копия от решения на състави на ВКС,постановени по реда на отм.ГПК.
В разглеждания случай не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК и ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК.По поставения от касатора въпрос има постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 73 от 27.07.10г.на ВКС по т.д.№ 897/09г.на І г.о.ТК,с което съдебната практика е уеднаквена.В него е прието,че обезщетението по чл.82 ЗЗД при неизпълнение на договорно задължение обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза,доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при поемане на задължението.Елементите на фактическия състав включват неизпълнение на задължението по двустранен договор по причина,която може да се вмени във вина на длъжника и изправност на насрещната страна.Отговорността по чл.82 ЗЗД е обусловена от настъпването на вреда,която да е в причинна връзка с неизпълнението.Договорната отговорност за обезщетяване на вредите от неизпълнението е ограничена до преките и предвидими вреди.Това са вредите,настъпили като безусловен или закономерен резултат от неизпълнението и които нормалният и здрав човешки разум би трябвало да допусне при пораждане на задължението.Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с цитираната задължителна практика,поради което не следва да се допусне до касационен контрол на посочените основания.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК- решен от въззивния съд правен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Правният въпрос,от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитието на правото,когато законите са непълни, неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им.В случая по поставения от касатора въпрос има задължителна практика на ВКС,обективирана в цитираното по -горе решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 640 от 21.07.10г.,постановено по гр.дело № 403/10г.на Апелативен съд- Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.