О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 313
София 09.03.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на шести март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1084 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място],представлявано от И. Й. С. чрез адв.В. Г. от АК-Д. срещу решение № 87 от 2.02.11г.по в.гр.дело № 2553/10г.на Окръжен съд – Варна,с което е потвърдено решение № 3208 от 5.10.10г.по гр.дело № 7741/10г.на Районен съд- Варна в частта,с която са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1т.2 и т.3 КТ,предявени от Г. В. А..
В приложеното изложение се визира основанието за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Касаторът поддържа,че въпросът – депозирането на отговор на искова молба в едномесечния срок по пощата,постъпил в пощенската кутия след 17.00 часа следва ли да се счита за подаден в срок или за липса на подаден такъв, е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото,тъй като по него липсва практика.
Ответникът по касационната жалба не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 23/5.05.10г.на работодателя [фирма],с която е прекратен трудовия договор на Г. В. А. от длъжност”шофьор” на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ- поради дисциплинарно уволнение,е незаконосъобразна,тъй като не е мотивирана.Изложени са съображения,че е недопустимо мотивите за уволнението да бъдат излагани с отговора на исковата молба и дори да се приеме,че е депозиран в срок съдът не би могъл да обсъжда възраженията и приложените към него доказателства относно твърдяни допуснати от работника дисциплинарни нарушения, станали повод за дисциплинарното наказание.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда.Поставеният от касатора въпрос : депозирането на отговор на искова молба в едномесечния срок по пощата,постъпил в пощенската станция след 17.00 часа,следва ли да се счита за подаден в срок или за липса на подаден такъв,не е от значение за изхода на делото,тъй като решаващият извод на съда, за да приеме незаконност на уволнението, е за липсата на мотиви в самата уволнителна заповед за извършени от работника дисциплинарни нарушения,които да очертаят спорния предмет и да му дадат възможност да се защити ефективно.
С оглед на изложеното се налага извод,че не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване,което води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по т.1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 87 от 2.02.11г.,постановено по гр.дело № 2553/10г.на Окръжен съд – Варна по жалба на [фирма].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.