О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 841
София 16.06.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 94 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Ж. Б. чрез адв.Р. К. срещу решение от 9.07.10г.,постановено по в.гр.дело № 1931/10г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 12.02.09г. по гр.дело № 20371/08г.на Софийски районен съд,ГО,65 състав.С него са отхвърлени предявените от същата страна против Министерството на образованието и науката искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ.
В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат бланкетно хипотезите на чл.280 ал.1 т.1- и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.В самото изложение се съдържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон.
Ответникът по касационната жалба моли да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение.
За да отхвърли обективно съединените искове по чл.344 ал.1 т.1-3 КТ въззивният съд е приел,че заповед № РД-12-313/7.07.08г.на Министъра на образованието и науката,с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата Л. Ж. Б.,на длъжност началник на инспекторат в Регионален инспекторат по образованието-гр.П., на основание чл.325 т.12 КТ,е законосъобразна.Изложени са съображения,че по поименното разписание на длъжностите и работните заплати,съобразено със законовото изискване на чл.35 ал.4 от Закона за народната просвета, заеманата от ищцата длъжност е предвидено да се заема по служебно правоотношение и тъй като същата не се е възползвала от правата си по §3 ПЗР на ЗДСл, налице е приложеното основание за уволнение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа касационната жалба и изложението към нея намира,че в тях не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол,без да е посочен този въпрос.Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид.Въпросите по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно,точно и категорично.В случая не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос,разрешен от въззивния съд,който да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС или да е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото- т.е.не е налице общото основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване,в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС.Изложените оплаквания за нарушение на материалния закон са относими към правилността му,но не са основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 9.07.10г.,постановено по в.гр.дело № 1931/10г.на Софийски градски съд по жалба на Л. Ж. Б..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.