2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
гр. София, 12.01. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 685 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Р. А. срещу решение от 07.02.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 13316/2010 г. на Софийския градски съд. С него, като е потвърдено решение № ІІ-78-178/12.10.2010 г. по гр. дело № 2229/2010 г. на Софийския районен съд, са отхвърлени, предявените от жалбоподателя срещу А. “М.”, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В жалбата се поддържат оплаквания, съображения и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение.
Ответната А. “М.” не е подала отговор на касационната жалба в срока за това.
В писменото изложение на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, което е инкирпорирано в касационната му жалба, не е формулиран конкретен правен въпрос, по който да се е произнесъл въззивният съд с обжалваното решение и който да е обусловил изхода на спора по делото. Посочено е, че въззивният съд се произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а също и в противоречие с практиката на ВКС, но формулировка и посочване на такъв правен въпрос липсва. Вместо това, жалбоподателят излага оплаквания, съображения и доводи за: 1) необоснованост на извод на въззивния съд за извършен от работодателя подбор; 2) недоказване от страна на ответника на действително съкратените лица и на извършен подбор; 3) неустановено авторство на документи, приети като писмени доказателства по делото; 4) необосновано некредитиране от въззивния съд на експертно заключение по делото; 5) необосновано “некредитиране” от въззивния съд на възражения на ищеца-касатор за неспазване на критериите за подбор по чл. 329, ал. 1 от КТ. Цитирана е и съдебна практика – част от мотивите към решение № 1845/29.12.1999 г. по гр. дело № 768/1999 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, препис от което е представен от касатора. Последният не е формулирал обаче конкретен правен въпрос, който да е разрешен от въззивния съд с обжалваното решение, в противоречие с така цитираната съдебна практика.
Предвид задължителните указания по прилагането и тълкуването на процесуалния закон, дадени с тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, горното не представлява изложение и посочване на общи основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Част от изложеното от касатора представлява касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – за неправилност на въззивното решение, които обаче не са, и е недопустимо да бъдат предмет на разглеждане в рамките на настоящото производство по чл. 288 от ГПК. Те биха подлежали на обсъждане от касационната съдебна инстанция, едва и само ако се допусне касационно обжалване на въззивното решение – при наличие на основание за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Съгласно т. 1 от посоченото тълкувателно решение и мотивите към нея, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, като ВКС не е задължен, и е недопустимо да го изведе от изложението към касационната жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
От горното следва, че в случая не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 07.02.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 13316/2010 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.