2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1421
гр. София, 11.11. 2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 366 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. А. С. срещу решение № 829/10.11.2010 г., постановено по гр. дело № 479/2010 г. на Софийския апелативен съд. С него е оставено в сила (потвърдено) решение от 06.04.2010 г. по гр. дело № 123/2008 г. на Софийския градски съд, в частта, с която е отхвърлен, предявеният от жалбоподателя срещу [фирма], иск с правно основание чл. 34, във вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за връщане на сумата 15 000 U., дадена на основание нищожен предварителен договор за строителство от 05.10.1995 г.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
Ответникът [фирма] не е подал отговор на касационната жалба в срока за това.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел на първо място, че са налице предпоставките на чл. 34, във вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, пораждащи в полза на касатора-ищец процесното право на вземане за сумата 15 000 U., дадена от него на ответника без основание – в изпълнение на нищожния, на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД, предварителен договор за строителство от 05.10.1995 г., която нищожност е прогласена с необжалваната и влязла в сила част на първоинстанционното решение по настоящото дело. От друга страна обаче, възизивният съд е намерил основателно възражението на ответника за погасяване на исковата претенция по давност. В тази връзка, съгласно чл. 110 и чл. 114, ал. 1 от ЗЗД и позовавайки се на т. 7 от ППВС № 1/28.05.1979 г., апелативният съд е приел, че процесното вземане се погасява с изтичане на петгодишна давност, като давностният срок започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а изискуемостта настъпва в деня на престацията (плащането на процесната сума на ответника), тъй като основанието за същата не е било налице още при извършването й.
В писменото изложение на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК и в касационната му жалба е формулиран следният материалноправен въпрос: “от кой момент започва да тече срокът на общата погасителна давност за връщане на даденото без правно основание (чл. 55, ал. 1, във вр. с чл. 34 от ЗЗД) по отношение на нищожен договор за изработка, поради липса на предмет (чл. 26, ал. 2 от ЗЗД), който е сключен под условие и срок, когато условието не е настъпило и срокът, който е обусловен от условието, не може да изтече“. Поддържа се, че с обжалваното решение въззивният съд се произнесъл по този въпрос, при наличие и на трите допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т.1-3 от ГПК, а именно – същият бил решен в противоречие с практиката на ВКС (като в тази връзка се сочи също т. 7 от ППВС № 1/28.05.1979 г., но относно “втория или третия” фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД), решаван противоречиво от съдилищата (тук се сочат и са представени: решение № 106/26.06.2006 г. по гр. т. дело № 110/2006 г. на ВтАС, потвърдено с решение № 125/23.03.2007 г. по т. дело № 895/2006 г. на ВКС, ІІ-ро търг. отд.) и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото (като в тази връзка се поддържа пък, че отговор на поставения правен въпрос липсвал в т. 7 от ППВС № 1/28.05.1979 г.).
Така, както е формулиран от жалбоподателя, горният материалноправен въпрос не представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като самата формулировка на въпроса представлява non-sens, респ. такъв въпрос поначало не би могъл да бъде от значение за изхода на делото. Вземането (респ. корелативното му задължение) за връщане на даденото по нищожен договор не произтича от самия договор, а има извъндоговорен характер – на плоскостта на института на неоснователното обогатяване (чл. 34, във вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД). Поради това изискуемостта на това вземане, респ. началният момент на давността съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД не могат по никакъв начин да зависят от модалитети (условие, срок), уговорени в клаузите на самия нищожен договор, – каквато е постановката на формулирания от касатора правен въпрос. Последният – така, както е формулиран от касатора не е и разрешаван от въззивния съд, поради което и не е обусловил правните му изводи по делото. Макар при това положение да няма основание да се изследват сочените от жалбоподателя допълнителни основания за допускане на касационно обжалване (в този смисъл – и т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС), за пълнота на изложението съдът намира за нужно да изложи и следното:
Обуславящо в случая решаващия правен извод на въззивния съд е разрешаването само на първата част от материалноправния въпрос, както той е посочен от касатора, а именно – относно момента, от който тече давностният срок за погасяването на процесното по делото вземане по чл. 34, във вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за връщане на платеното по процесния договор, който е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД – поради липса на (невъзможен) предмет. Даденото от въззивния съд разрешение на този правен въпрос (при тази му формулировка) е изцяло в съответствие с т. 7, изреч. 1 от ППВС № 1/28.05.1979 г., а именно, – тъй като нищожността на процесния договор по чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД е абсолютна, то даденото от касатора по договора (плащането на процесната сума) е при начална липса на основание – “без основание” по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, поради което и давностният срок започва да тече от получаването на престацията (на процесната сума) от ответника. В случая не са налице вторият и третият фактически състави по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД – дадено с оглед неосъществено бъдещо основание (предл. 2) или дадено на отпаднало с обратна сила основание (предл. 3), поради което към настоящия случай са неприложими изтъкваните от касатора разрешения, дадени с изреч. 2 на т. 7 от ППВС № 1/28.05.1979 г. От друга страна, посоченото разрешение с изреч. 1 на т. 7 от ППВС № 1/28.05.1979 г. представлява задължителна за съдилищата практика, която не се нуждае от промяна или осъвременяване с оглед изменения в законодателството или на обществените условия. Освен това, със сочените и представени от касатора решения на ВтАС и на ВКС, ІІ-ро търг. отд. е разрешен съвършено различен въпрос – за началния момент на погасителната давност по отношение на вземане за възнаграждение по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, произтичащо от валиден договор за изработка. По тези съображения, в случая не са налице и сочените от касатора допълнителни основания по т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение (в този смисъл – и т. 2-4 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС).
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 829/10.11.2010 г., постановено по гр. дело № 479/2010 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.