2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 450
гр. София, 15.07. 2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети юли през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 363 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Изпълнителната агенция по горите срещу определение № 1124/07.04.2011 г. по частно гр. дело № 648/2011 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 634/13.01.2011 г. по гр. дело № 8293/2009 г. на Варненския районен съд, с което е прекратено производството по същото първоинстанционно дело. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че след като частният жалбоподател с предходен действителен договор за замяна, сключен с третото лице М. С. В., се е разпоредил с процесния недвижим имот и вече не е бил негов собственик при сключването на процесния договор за замяна с ответника К. Н. Г., то жалбоподателят-ищец няма правен интерес от предявените по делото искове за частична недействителност (главен – за нищожност поради противоречие със закона и невъзможен предмет и евентуален – за унищожаване поради грешка в предмета) на процесния договор за замяна – в частта му относно процесния имот, представляващ част от целия имот, предмет на договорната престация на жалбоподателя.
В частната касационна жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като са развити подробни съображения в тази насока.
Частната касационна жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивния съд и е процесуално допустима.
Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК.
В представеното от страна на жалбоподателя изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, се поддържа наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Сочи се, че процесуалноправният въпрос относно липсата на правен интерес у жалбоподателя-ищец от предявените по делото искове за частичната недействителност на процесния договор за замяна, при положение, че жалбоподателят-ищец е страна по този договор, макар да се е разпоредил с действителна сделка със същия имот в полза на третото лице, е разрешен от въззивния съд с обжалваното определение, в противоречие с практиката на съдилищата, а именно – с посочените и представени (в преписи) от жалбоподателя, влезли в сила: решение № 469/30.05.2009 г. по гр. д. № 1903/2008 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 536/25.06.2009 г. по гр. д. № 1540/2008 г. на І-во гр. отд. на ВКС, решение № 1104/26.11.2008 г. по гр. д. № 4693/2007 г. на V-то гр. отд. на ВКС, решение № 301/09.05.2008 г. по гр. д. № 697/2007 г. на V-то гр. отд. на ВКС, решение № 14/03.02.2009 г. по гр. д. № 5234/2007 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 8/06.01.2010 г. по гр. д. № 954/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, решение № 1171/16.01.2009 г. по гр. д. № 5189/2007 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС.
Ответникът К. Н. Г. поддържа становище, че не следва да се допуска касационно обжалване, като излага съображения в тази насока.
Посоченият от жалбоподателя процесуалноправен въпрос е обусловил крайния извод на въззивния съд в обжалваното определение, поради което този правен въпрос представлява общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК (в този смисъл – и т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС).
Не е налице обаче, соченото от жалбоподателя допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно указанията по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, дадени с т. 3 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалвания въззивен съдебен акт, трябва да е разрешен в противоречие с влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК, по същия правен въпрос. В случая в никое от посочените и представени от частния жалбоподател седем влезли в сила съдебни решения не е разгледан и не е разрешен значимият по настоящото дело, специфичен процесуалноправен въпрос относно правния интерес за водене на иск за частична недействителност на договор за замяна от страна по този договор, която обаче при сключването му не е собственик на недвижимия имот, с който се е разпоредила. В шест от тези седем решения (с изключение на решение № 469/30.05.2009 г. по гр. д. № 1903/2008 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС) са разгледани съвършено различни случаи на наличие, респ. на липса на правен интерес от воденето на иск за недействителност от трето за атакуваната сделка лице, какъвто не е частният жалбоподател – ищец по настоящото дело. В решение № 469/30.05.2009 г. по гр. д. № 1903/2008 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС също е разгледан съвършено различен въпрос – относно правния интерес, не от воденето на иск за недействителност, а от само позоваването на нищожност на прехвърлителна сделка, при предявяване на иск за предаване на владението на имота, предмет на тази сделка, като ищецът по това друго дело не е твърдял да не е собственик на имота, за разлика от частния жалбоподател – ищец по настоящото дело, който по същество твърди, че с атакуваната част от процесния договор за замяна се е разпоредил с чужд имот. Само по себе си посочването в повечето от тези седем влезли в сила решения на принципното положение, че поначало страната по сделката винаги може да се да се позове на нищожност на същата, не представлява разрешаване на значимия по настоящото дело, специфичен процесуалноправен въпрос относно правния интерес за водене на иск за частична недействителност на договор за замяна от страна по този договор, която обаче при сключването му не е собственик на недвижимия имот, с който се е разпоредила. Поради това, тези посочени и представени от частния жалбоподател съдебни решения и обжалваното по настоящото дело въззивно определение, не формират противоречива съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК.
От горното следва, че в случая не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението с № 1124 от 07.04.2011 г., постановено по частно гр. дело № 648/2011 г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.