3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 570
гр. София, 06.10. 2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 487 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1 и с чл. 286, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ищците В. Н. Т. и П. А. Т. срещу разпореждане от 22.06.2010 г. по гр. дело № 89/2010 г. на Великотърновския окръжен съд (ВтОС), с което е върната касационна жалба вх. № 4018/14.04.2010 г., подадена от частните жалбоподатели и третия ищец Б. Н. Т. срещу решение № 62/23.03.2010 г. по същото въззивно гражданско дело. В частната жалба (предвид и уточнението й) се излагат оплаквания за неправилност на обжалвания акт. Поддържа се, че частните жалбоподатели са оттеглили пълномощните си за адвокатите Д. и Ж., но съдът уведомявал и извършвал връчванията по делото чрез последните вместо на самите жалбоподатели.
Ответниците Д. И. П. и Г. Д. П. не са подали отговори на частната жалба.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
В хода на въззивното производство – с молба с вх. № 6262/04.06.2009 г. частните жалбоподатели-ищци са оттеглили по реда на чл. 35 от ГПК пълномощията си от упълномощените преди това от тях по делото адв. Ж. Ж. и адв. Д. Д.. Преписи от постановеното по делото въззивно решение № 62/23.03.2010 г. са редовно връчени на 26.03.2010 г. на двамата частни жалбоподатели чрез втората от тях – П. А. Т., която е майка на другия жалбоподател – В. Н. Т.. Те, заедно с третия ищец по делото, са подали в 1-месечния срок за обжалване касационната жалба с вх. № 4018/14.04.2010 г., която е нередовна – не отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 2 и ал. 3, т. 1 и т. 4 от ГПК, а именно: не е приподписана от адвокат и не е представено пълномощно за това; не е представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК и не е представен документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер 30 лв. С разпореждане от 15.04.2010 г. въззивният съд е дал указания за отстраняване на тези нередовности. Тези указания са редовно съобщени на 19.04.2010 г. – отново лично на жалбоподателката П. А. Т. и – чрез същата – на жалбоподателя В. Н. Т.. Те, заедно с третия ищец по делото, са подали в 1-седмичния срок по чл. 285, ал. 1 от ГПК (предвид датите на пощенските клейма – 26.04.2010 г.) идентични по съдържание молби с вх. № 4559/27.04.2010 по описа на ВтОС и с вх. № 4125/28.04.2010 г. по описа на ВКС с приложения към тях, с които са отстранили само нередовността по чл. 284, ал. 3, т. 4 от ГПК, като са представили документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер 30 лв. По повод указанията за отстраняване на останалите нередовности на касационната жалба, в тези молби се сочи адрес в [населено място] на адв. Ж. и адв. Д., както и че „ограниченията” на пълномощията им се отнасяли само за първоинстанционното и за въззивното производства, но не и за производството пред ВКС. С определение от 20.05.2010 г. въззивният съд отново е дал указания за отстраняване на нередовностите на касационната жалба по чл. 284, ал. 2 и ал. 3, т. 1 от ГПК, този път – адресирани до адв. Ж. и адв. Д., като същите са им съобщени на 07.06.2010 г. Изпълнение на указанията не е последвало, предвид което въззивният съд е постановил обжалваното разпореждане от 22.06.2010 г., в мотивите към което е приел, че е съобщил указанията си, както на самите касатори, така и на адв. Ж. и адв. Д. като техни пълномощници по делото, но в определените от съда срокове нередовностите на касационната жалба не са отстранени, поради което същата следва да се върне.
Така постановеното обжалвано разпореждане е правилно като краен резултат. Предвид извършеното от касаторите, оттегляне по реда на чл. 35 от ГПК на пълномощията по делото от адв. Ж. и адв. Д., въззивният съд действително (както се поддържа в частната жалба) не е имал основание да съобщава на последните указанията си за отстраняване на нередовностите на касационната жалба. Това обаче не опорочава обжалвания акт. След като тези указания са били редовно съобщени на самите жалбоподатели и те не са ги изпълнили, като не са отстранили нередовностите на касационната жалба в рамките на преклузивния 1-седмичен срок по чл. 285, ал. 1 от ГПК, въззивният съд правилно – в изпълнение на правомощието си, вменено му с процесуалната норма на чл. 286, ал. 1, т. 2 от ГПК, е върнал нередовната касационна жалба. Ето защо обжалваното разпореждане на окръжния съд следва да бъде потвърдено. .
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането от 22.06.2010 г., постановено по гр. дело № 89/2010 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е върната касационната жалба с вх. № 4018/14.04.2010 г., подадена от частните жалбоподатели В. Н. Т. и П. А. Т. и от Б. Н. Т. срещу решение № 62/23.03.2010 г. по същото въззивно гражданско дело.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.