О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 133
София,06.02.2012г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 939/2011г.по описа на ВКС
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от С. В. К. срещу решение от 01.12.2010г. по гр.д.№ 1977/2010г. на ОС Варна, в частта му, с която са отхвърлени предявените от него срещу В. Т. искове с правно основание чл.79 и чл.92 ЗЗД.
Жалбоподателят С. В. К. твърди, че с решението съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото-основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
Предявена е и насрещна касационна жалба от ответника по касационната жалба – В. Т. срещу решението в частта му, с която са уважени исковете.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., прие следното:
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение на РС Варна по гр.д. №3788/2009г и го е отменил в друга част е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.79 ЗЗД за разликата над 1772.67 евро до 7066 евро, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода 23.09.2007г. до 18.12.2008г. – пропуснати ползи от ползването на заведение за обществено хранене на две нива, с обща площ от 71.54лв., находящо се в жилищна сграда, построена в кв. микрорайон на [населено място], [улица],4, причинени от неизпълнение на договорно задължение по силата на сключен между страните договор за строителство от 18.11.2005г. и е отхвърлил иска с правно основание чл.92 ЗЗД за разликата от 1916,86евро до 2467евро, представляваща неустойка за неизпълнение на договор за строителство от 18.11.2005г., изразяваща се в размер на 0.10% от стойността на имота, заведение за обществено хранене на две нива, с обща площ от 71.54лв., находящо се в жилищна сграда, построена в кв. микрорайон на [населено място], [улица],4.
Съдът е приел за установено, че с договор за изработка от 18.11.2005г. В. Т. е задължил да построи и предаде за стопанисване магазин с площ от 38кв.м. и складови помещения, находящи се в бъдеща сграда, построена в кв. микрорайон на [населено място], [улица],4 срещу сумата от 24400евро. Съгласно чл.2 от договора изпълнителят е поел задължението да построи обекта и да го въведе в експлоатация в срок от 18 месеца от момента на получаване на строителното разрешение, а съгласно чл.7 – изпълнителят дължи неустойка в размер на 0.07% от стойността на имота за всеки ден забава, но не повече от 10%. Установено е също така, че към договора е подписан анекс от 25.10.2006г съгласно който магазинът следва да се счита, като заведение за обществено хранене, а също така се променя неговата площ и тази на складовите помещение срещу по- висока цена – 24670 евро, както и че съгласно удостоверение №306/18.12.2008г. за въвеждане в експлоатация на строеж, сграда, построена в , кв. микрорайон на [населено място], [улица],4, ведно със сградно водопроводно и канализационно отклонение и сградно електрозахранване. От доказателствата по делото съдът е приел за установено, че определеният съгласно договора срок е изтекъл на 23.09.2007г, т.е. 18 месеца от получаване на разрешението за строеж.
Съдът, като е взел предвид заключението на съдебно-техническа експертиза и показанията на свидетелите разпитани в процеса, както и всички писмени доказателства е приел, че към посочената датата обектите са били изградени в договорения вид, същите са им били предадени в този срок за стопанисване и собствениците им са извършвали довършителни работи изразяващи се в поставяне на подови настилки, боядисване, обзавеждане и обзавеждане и оборудване съобразно предназначението му за заведение за обществено хранене. Отчел е и обстоятелството, че в сградата има 32 собственици, което е обусловило и късното подписване на акт обр.15- на 01.01.2008г., както и че същите са приели, че ще упълномощят трето лице, различно от строителя да извърши действията пред общинските органи, необходими за започване на процедура по издаване на разрешение за ползване, като са приели от строителя цялата документация, която е необходима да бъде приложена с писменото искане за издаване на разрешение за строеж.
При тези данни съдът е приел, че съгласно уговореното в договора, налице е закъснение и следва да бъде заплатена неустойка за него само за периода от 18. 09.2007г до 01.01. 2008г или в рамките на 111 дни, тъй като вина за късното въвеждане на сградата в експлоатация и получаване на разрешение за ползване не носи строителя, поради това, че няма тези допълнителни задължения, които са извън тези, които са били поети със сключения между страните договор.
По отношение на втория предявен иск за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи съдът е приел, вземайки предвид заключение на вещо лице, че те се дължат за същия период в размер на 1772.67евро, тъй като съгласно поетите договорни задължения строителят е могъл да предвиди, че от това неизпълнение ще последват имуществени вреди за възложителя в размер на средния пазарен наем на обект „заведение за обществено хранене” .
В изложението си, за да обоснове допустимост на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че съдът се е произнесъл по материалнопревен въпрос за отговорността на изпълнителя по договор за изработка свързана със задължението му да “предаде обекта за стопанисване”, в противоречие с практиката на ВКС. Представя решение от 11.05.2009г. по гр.д.№559/2008г. на ІІ т.о. на ВКС и решение от 03.10.2008г. по гр.д.№351/2008г. на ІІ т.о. на ВКС постановени по чл.290 ГПК. В същите е прието, че причинени вреди в резултат на забавата на строежа, изразяващи се в невъзможността за ползване на възложените за изграждане имоти се обезщетяват от строителя, ако са по негова вина. Прието е също така, че лишаването на собственика – възложител по договора за изработка от правната възможност да извлича полезните свойства на вещта има характер на пропусната полза, тъй като правомощието на собственика да ползва вещта, включва и възможността да придобива доходите от нея. Тези вреди трябва да са пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задължението на изпълнителя да построи и предаде обектите в срок и са могли да бъдат предвидени от него. Обезщетението за тази пропусната полза се измерва със средния пазарен наем за съответните обекти съобразно района, в който се намират, в зависимост от търсенето и предлагането.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като даденото от въззивния съд решение на поставения от жалбоподателя въпрос е именно в съответствие с практиката на ВКС, намерила израз и в представените от жалбоподателя решения. Въззивният съд е уважил частично исковете във връзка с обхвата на подлежащите на обезщетяване при неизпълнение на задължение по договор за строителство вреди, в частност пропуснати ползи, от невъзможността за ползване на възложените за изграждане имоти съобразявайки се именно с трайната практика на ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
не ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на решение от 01.12.2010г. по гр.д.№ 1977/2010г. на ОС Варна, в частта му, с която са отхвърлени предявените срещу В. Т. искове с правно основание чл.79 и чл.92 ЗЗД, по жалба на С. В. К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: