3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1262
гр. София, 06.10. 2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1199 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. К. Г., подадена срещу решение № 243/12.05.2011 г. по въззивно гр. дело № 150/2011 г. на Плевенския окръжен съд, в частта му, с която, като е отменено частично първоинстанционното решение, ползването на семейното жилище е предоставено на Н. Т. Г..
Ответникът по касационната жалба Н. Т. Г., в отговора на жалбата поддържа становища, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване; претендира присъждане на разноските, направени за настоящата съдебна инстанция.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да предостави ползването на семейното жилище на съпруга, въззивният съд е приел следното: Жилището не е собственост на никой от съпрузите, предоставено е за ползване по договор за наем на съпруга от дружеството, в което той работи. Двете страни са подали по делото декларации за наличие на жилищна нужда, като са налице доказателства за отчуждаване от съпруга на собствен жилищен имот в [населено място] през 2005 г. Двете страни работят по трудови договори в [населено място] бряг. Пред въззивната инстанция съпругата е представила доказателства за здравословни проблеми – депресивно състояние. С оглед така приетите за установени обстоятелства, въззивният съд е счел, че са налице изравнени условия относно необходимостта от предоставяне на семейното жилище и е намерил, че следва да се съобрази с характера на семейното жилище, което е предоставено под наем на съпруга, в качеството му на служител на съответното търговско дружество.
В писменото изложение на жалбоподателката, което е почти напълно идентично по съдържание със самата касационна жалба, не е формулиран конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който да се е произнесъл въззивният съд с обжалваното решение и който да е обусловил изхода на спора по делото. Текстът на процесуалната разпоредба на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК е буквално възпроизведен в изложението и в жалбата, едновременно и наред с оплакванията, че въззивното решение в обжалваната част е необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Това е последвано от възпроизвеждане на приетото в мотивите на окръжния съд. Изложени са и твърдения, че от настанителната заповед било видно, че настаняването в жилището е извършено за нуждите на семейството, както и че жилището не представлява служебно помещение, в което да работи съпругът и не е тясно свързано със служебните му задължения. Изложено е и становище, че предвид § 1 от ДР на СК и липсата на конкретни разпоредби относно предоставяне ползването на семейното жилище, когато то е собственост на трети лица, в случая следвало да се приложи общото правило на чл. 56, ал. 1 от СК. Направено е и оплакване, че порочността на обжалвания акт следвала от факта, че въззивният съд изцяло игнорирал разпоредбата на чл. 56, ал. 5 от СК, която следвало да приложи в случая по аналогия, като не взел предвид останалите обстоятелства, посочен в нея, а именно – изключителната вина за разстройството на брака на съпруга и влошеното здравословно състояние на съпругата. Изложено е и становище, че съдебната практика „в разглеждания казус” била противоречива, като в тази връзка се сочат две съдебни решения – на Бургаския окръжен съд и на Русенския районен съд, по отношение второто от които няма данни да е влязло в сила. Сочи се и че „разглежданият казус” бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Предвид задължителните указания по прилагането и тълкуването на процесуалния закон, дадени с тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, горното изложение на жалбоподателката не представлява изложение на общи и на допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. Част от него представлява изложение на касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК, а именно – за неправилност на въззивното решение. Тези касационни основания, обаче не са предмет и не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство по чл. 288 от ГПК. Те биха подлежали на обсъждане от касационната съдебна инстанция, едва и само ако се допусне касационно обжалване на въззивното решение – при наличие на основание за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Съгласно т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
От горното следва, че в случая не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
При този изход на делото, на основание чл. 81, във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК, жалбоподателката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касационната жалба, направените от него разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред настоящата съдебна инстанция, в размер 240 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 243/12.05.2011 г., постановено по гр. дело № 150/2011 г. на Плевенския окръжен съд, в атакуваната част, с която ползването на семейното жилище е предоставено на Н. Т. Г.;
ОСЪЖДА М. К. Г. да заплати на Н. Т. Г. сумата 240 лв. (двеста и четиридесет) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.