О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 221
гр. София, 21.03. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 172 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1 и с чл. 286, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. Е. Х. срещу разпореждане от 07.12.2011 г. по въззивно гр. дело № 11436/2010 г. на Софийския градски съд (СГС), с което е върната касационната жалба с вх. № 64238/11.07.2011 г., подадена от частния жалбоподател срещу решението от 20.05.2011 г. по същото въззивно гражданско дело.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане. Поддържа се, че върнатата касационна жалба на частния жалбоподател не била просрочена, като в тази връзка се излагат следните твърдения и доводи: В периода 02.07.2011 г. – 09.07.2011 г. частният жалбоподател е бил много болен, поради което бил в обективна, физическа невъзможност да депозира касационната жалба до 06.07.2011 г. За заболяването му било издадено медицинско направление, копие от което той представил с молба пред въззивния съд, но то не било докладвано от докладчика по делото и не е обсъдено в обжалваното разпореждане, с което, според жалбоподателя, въззивният съд допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят счита и че тъй като в разписката за връчването на съобщението и преписа от въззивното решение има поправка и допълнително писмено отбелязване от призовкаря, неприподписано от получателя (сестрата на жалбоподателя), това връчване било опорочено, поради което следвало да бъде извършено отново. Въззивният съд не взел предвид и че съобщението и преписа от въззивното решение до противната страна ПГИЧЕ „Св. М.” са връчени на длъжностното лице Н. Ц. И. – заместник-директор, което според жалбоподателя „шиканира процеса”, защото „цялото съкращаване на щата” и прекратяването на трудовото му правоотношение щели да се окажат „фиктивни”. В тази връзка се поддържа и че въззивният съд следвало „да предприеме съответните процесуални действия служебно” или да издаде на жалбоподателя съдебно удостоверение за снабдяване с друго такова, от което да е видно кога е било назначено посоченото лице като заместник-директор, като липсата на указания в тази насока от страна на въззивния съд означавала отказ на правосъдие.
Ответната ПГИЧЕ „Св. М.” не е подала отговор на частната жалба в срока за това.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Съобщението и преписът от въззивното решение са редовно връчени на частния жалбоподател – на посочения във въззивната му жалба адрес, чрез сестра му И. Е. Г., на 06.06.2011 г., което е надлежно удостоверено в разписката за това връчване. Действително, налице е поправка на втората цифра, обозначаваща деня от датата на връчването, но отделно от това връчителят и изрично е посочил: „датата да се чете 06.06.11 г.”. Следват подписите, както на връчителя, така и на получателя – сестрата на жалбоподателя. По този начин, разписката, респ. удостовереното с нея връчване, включително и датата на последното, са редовно оформени, с оглед изискванията на чл. 44, ал. 1 от ГПК, съгласно изречение 1 от която, именно връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, както и всички действия във връзка с връчването, а съгласно изречение 4, получателят удостоверява с подписа си, че е получил съобщението. Наред с това датата на връчването 06.06.2011 г. е удостоверена по делото и с нарочно изискана от въззивния съд, писмена справка от ръководителя на служба „Връчване на призовки и съдебни книжа” при СГС. При тези обстоятелства, твърденията и доводите на частния жалбоподател за опорочаване на връчването са напълно несъстоятелни.
От горното следва, че едномесечният преклузивен срок по чл. 283 от ГПК за подаването на върнатата касационна жалба е изтекъл на 06.07.2011 г. (сряда), като жалбата е подадена след изтичането му – на 11.07.2011 г., както правилно е прието и в обжалваното разпореждане.
Действително, с последваща молба от 04.08.2011 г. частният жалбоподател е уведомил въззивния съд за заболяването си, като е представил препис от медицинско направление, в което е отразено, че му е определен режим на домашно лечение за времето 04.07.2011 г. – 09.07.2011 г. (като препис от медицинското направление е представено и с касационната жалба). С тази молба или с касационната си жалба, обаче, частният жалбоподател не е поискал по реда на чл. 64 – чл. 67 от ГПК възстановяване на срока за касационно обжалване, като и в молбата си е поддържал, че предвид заболяването му, касационната жалба била подадена в рамките на едномесечния срок за това. Това становище, поддържано и в частната жалба, е напълно несъстоятелно. Възприемането му напълно би обезмислило изрично установения в чл. 64 – чл. 67 от ГПК особен процесуален ред за възстановяване на пропуснат процесуален срок, единствено в рамките на което особено производство страната има процесуалната възможност да релевира пред съда подобни непредвидими и непреодолими обстоятелства, попречили й да спази съответния процесуален срок. В този смисъл, след като частният жалбоподател не е поискал изрично от въззивния съд да възстанови срока за подаването на касационната му жалба, неговото заболяване е напълно ирелевантно при преценката дали този срок е спазен или не. Поради това и оплакването в частната жалба за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила с необсъждането в мотивите към обжалваното разпореждане на факта на заболяването на жалбоподателя, е неоснователно.
Напълно ирелевантно за спазването на срока за обжалване от страна на частния жалбоподател, е и изтъкваното в частната жалба обстоятелство – кое длъжностно лице е получило съобщението с преписа от въззивното решение за противната страна по делото – бивш работодател на жалбоподателя. Дори това обстоятелство да е от значение за съществото на правния спор по делото (за законосъобразността на уволнението на жалбоподателя), то по никакъв начин не може да се отрази и да промени, настъпилия в обективната действителност факт на подаването на касационната жалба на частния жалбоподател след изтичането на преклузивния срок за това по чл. 283 от ГПК. Поради това, оплакванията и доводите, изложени и в тази връзка в частната жалба, са напълно неоснователни.
По горните съображения, обжалваното разпореждане на въззивния съд, с което е върната като просрочена касационната жалба на частния жалбоподател, е правилно и следва да бъде потвърдено. .
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането от 07.12.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 11436/2010 г. на Софийския градски съд, с което е върната касационната жалба с вх. № 64238/11.07.2011 г., подадена от К. Е. Х..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.